Определение № 1470 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501224 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8457/13.08.2026 г., подадена от И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес с.Скрът , общ.Петрич, ул.„***“ № 4, чрез адв.Д. Н., с адрес за призоваване гр.София, ул.„***“ № 42, вх.Б, ап.38, насочена срещу Решение № 249/26.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 784/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Б. К. Х., иск за признаване за установено по отношение на Б. К. Х., че И. Г. Т., е собственик по силата на изтекла придобивна давност, за периода 27.11.2014 г. до м. май 2025 г., на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на с.Яворница, община Петрич, обл.

Благоевград, с адрес на сградата с.Яворница, община Петрич, ул.„***“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване, както и за отмяна на констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 11, том I, рег. № 380, дело 5 от 17.01.2025 г. по описа на нотариус Ф.Ш., с район на действие РС – гр.

Петрич, вписана под № 511 на РНК, въз основа на който ответникът е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на с.Яворница, община Петрич, обл.Благоевград, с адрес на сградата с.Яворница, 1 община Петрич, ул.„***“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване

В жалбата се прави оплакване, че постановеното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според въззивника, районният съд е извършил нарушение на чл.172 от ГПК, тъй като е приел, че ответникът е оборил давностното владение на ищеца, опирайки се само на изолираните и неконкретизирани твърдения на един свидетел, като е пропуснал да изследва възможната заинтересуваност на това лице и липсата на други обективни данни, подкрепящи думите му.

Направил е погрешна преценка на констативния нотариален акт, не е изяснил реалното владение, като не е изследвал кой реално е упражнявал постоянна, непрекъсната и явна фактическа власт върху имота.

Сочи се в жалбата, че от единствено кредитираните от съда показания на свидетеля С.В. се установяват факти, а именно че процесното помещение се е ползвало от ответницата и съпруга й до прекратяване на тяхната търговска дейност, като самият той прави заключение, че „В. и Б. оттогава от 15 г. поскоро не са посещавали този имот“. С тези си показания свидетелят доказвал, че помещението е обслужвало основната сграда на ответницата и след преустановяване на дейността, тя прекъсва владението върху процесната сграда и от 15 години ответницата не владее процесния имот. Заявява се, че от свидетелските показания на свидетелите на ищеца било установено, че от закупуването на поземления имот, заедно с първия приземен етаж от триетажна масивна сграда – магазин, само и единствено ищецът е използвал процесната сграда и него знаят за собственик на същата.

Застъпва се становище, че със събраните устни и писмени доказателства от страна на ищеца се установява по категоричен начин изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, както и са опровергани твърденията, изложени от ответницата и нотариуса, инкорпорирани в нотариално дело № 5 от 17.01.2025 г. по описа на нотариус Ф.Ш., с район на действие PC – гр. Петрич, вписана под № 511 на НК..

Твърди се в жалбата, че в последното открито съдебно заседание от страна на ищеца било поискано от съда допускане и разпит на свидетеля М.С., 2 което искане било отхвърлено от съда, въпреки недостатъчните събрани доказателства по дело за изясняване на фактическата обстановка. Изтъква се, че недопускането на свидетел, чиито показания са от съществено значение за изясняване на предмета на делото е съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правата на защита. Сочи се, че показанията на искания свидетел биха допринесли за саниране на противоречивите показания на свидетелите на ответника.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени изцяло Решение № 249 от 26.06.2026 г., постановено по гр.д. № 784/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич и вместо него да постанови решение, с което да признае те за установено по отношение на Б. К. Х., че И. Г. Т. е собственик по силата на изтекла придобивна давност за периода 27.11.2014 г. до м. май 202 5г. на следния недвижим имот: сграда с идентификатор: *** по КККР на с.Яворница, община Петрич, обл.Благоевград, с адрес на сградата: с.Яворница, община Петрич, ул.„***“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване, както и да отмени констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 11, т. 1, peг. № 380, дело 5 от 17.01.2025 г. по описа на нотариус Ф.Ш., с район на действие PC – гр. Петрич, вписана под № 511 на НК, въз основа на който ответникът е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: сграда с идентификатор:

*** по КККР на с. Яворница, общ. Петрич, обл. Благоевград, с адрес на сградата: с. Яворница, общ. Петрич, ул. „***“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване.

При алтернативност се иска от въззивния съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения.

Претендира се на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане – М.С., които ще установи фактическото състояние на имота, действия по владението му и липсата на каквото и да е стопанисване от страна на ответника.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната 3 страна.

В отговора на въззиваемата страна – Б. К. Х., се изразява становище, че възраженията на въззивника са изцяло неоснователни и явно необосновани, тъй като не отговарят на събраните по делото доказателства, които са изцяло коментирани от съда по реда на чл.236 ГПК, а обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено.

Според въззиваемата, първоинстанционният е коментирал показанията на свидетелите В.Ч., М.А., Е.Г., В.Д., С.В., В. Х. и Г.И. и е направил анализ на всички свидетелски показания, а не само на показанията на един свидетел, както се твърди във въззивната жалба.

Подчертава се, че обосновано районният съд отхвърлил иска въз основа на тези свидетелски показания, тъй нито един от свидетелите, доведени от ищеца не доказали, че последният е упражнявал владение върху процесната сграда. Техните свидетелски показания довели до извода, че липсва идентичност между сградата, посочена в исковата молба и сградата, за която говорят свидетелите, като това се потвърдило и от заключението на вещото лице.

Оспорва се твърдението на въззивника, че съдът е пропуснал да изследва възможната заинтересуваност на конкретно лице да бъде свидетел, както и липсата на други обективни данни подкрепящи думите му. Сочи се, че съдът е кредитирал предимно показанията на кмета на селото – В., тъй като е длъжностно лице, няма родствена връзка с въззиваемата. Показанията му са кредитирани и въз основа на заключението на вещото лице, което кореспондира пряко с описанието на сградата, направено от свидетелите, доведени от ответника.

Не се споделя и твърдението на въззивника, че свидетелите от страна на ищеца са доказали владението му върху процесната сграда. От събраните по делото доказателства не са доказани началния момент на владението, чрез какви действия е осъществено това владение, както и че владението е било явно.

С оглед на това се иска първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено, а на въззиваемата да бъдат присъдени сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

4

Направените от въззивника доказателствени искания съдът намира за преклудирани. Същите са свързани с изясняване на факти и обстоятелства, които са били заявени пред районния съд и за които са допуснати на жалбоподателя двама свидетели при прежим на довеждане, като той е имал възможност да доведе за разпит лица, които той прецени, че имат преки и непосредствени впечатления за процесния имот и могат да допринесат за изясняване на спора от фактическа страна. Ето защо и доколкото не се касае за нови доказателства, които въззивникът не е могъл да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата, както и до нововъзникнали доказателства след подаването на жалбата, то същите не следва да се допускат от въззивния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА в.гр.д. № 1224/2026 г. по описа на ОС-Благоевград в открито съдебно заседание за 24.11.2026 г. от 11.00 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане до разпит на свидетел пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5