Решение № 1356 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100506471 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ю. А. Г. срещу решение от 04.04.2023 г. по гр.д. №64713/2022 г. на Софийския районен съд, 43 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на следните суми: 4351,15 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата от 80,00 лв., представляваща разноски по арбитражно производство; сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по производството по издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 401,07 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по т.д. №1685/2012 г. по описа на СГС, VІ-12 състав, и въз основа на който е образувано изп.д. №20128410402177 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №841 на КЧСИ, с район на действие СГС, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по процесното изп. дело за предприемани валидни изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността, както и че перемцията е без правно значение за давността. Поддържа, че през периода 10.04.2012 г. – 10.04.2014 г. не са били извършвани изпълнителни действия, поради което изп. дело е прекратено по силата на закона, а давността е изтекла на 10.04.2017 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, но по следните съображения:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че 2 законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК /така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/ . Искането за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането.

Прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител /така решение №50094/16.11.2023 г. по т.д. №770/2022 г. на І ТО на ВКС/.

Съгласно даденото задължително разрешение в ТР №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2 от 26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Това задължително разрешение следва да бъде съобразено по настоящото дело.

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 21.03.2012 г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД изп. лист по т.д. №843/2011 г. по описа на СГС, VІ-12 състав, въз основа на който 10.04.2012 г. е образувано изп.д. №20128410402177 по описа на ЧСИ Н.М., като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

Със запорни съобщения от 25.04.2012 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, като с писма от 05.07.2012 г., 07.05.2012 г., 13.07.2012 г., и 10.05.2012 г. „ОББ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, и „Райфазенбанк България“ ЕАД са уведомили съдебния изпълнител, че длъжникът има открити сметки, по които няма наличност.

С призовка за принудително изпълнение от 10.03.2014 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че на 17.04.2014 г. ще бъде извършен опис на движими вещи.

Със запорни съобщения от 10.03.2014 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банкови 3 сметки на длъжника, като с писма от 18.03.2014 г., 25.03.2014 г., 17.03.2014 г., и 20.03.2014 г. „ОББ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, и „Райфазенбанк България“ ЕАД са уведомили съдебния изпълнител, че длъжникът има открити сметки, по които няма наличност.

С разпореждане от 04.08.2015 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 24.09.2015 г., за което на същата дата на длъжника е изпратено призовка за принудително изпълнение.

С разпореждане от 10.04.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 06.06.2017 г., за което на същата дата на длъжника е изпратено призовка за принудително изпълнение.

Със запорно съобщение от 06.03.2019 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя ЕТ „Р.-Р.Т.“.

С призовка за принудително изпълнение от 06.03.2019 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че на 07.05.2019 г. ще бъде извършен опис на движими вещи.

На 10.06.2019 г. по изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му като нов взискател въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., като в молбата новият взискател е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника и на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

На 26.11.2019 г. новият взискател е поискал насрочване на дата за опис на движим вещи на длъжника.

С постановление от 05.07.2019 г. ЧСИ е конституирал ответника като взискател по изп. дело.

На 06.01.2021 г. новият взискател е поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на дата за опис на движим вещи на длъжника.