Решение № 235 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110202952 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от В. В. Б., ЛНЧ ********* против наказателно постановление № 25-4332-001022 от 04.02.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР (посочено в жалбата с номера на издадената ЗППАМ) , с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО нарушението по чл.

104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в частта му относно нарушението по 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С твърдения, че не е извършил нарушението. Напротив – карал бавно, но имало остър завой. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя (назначен от съда служебно по негово искане) поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Твърди, че нямало 1 извършено нарушение от жалбоподателя. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. К., с които иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2025 г., около 13:37 часа, свидетелят Е. В. С., полицейски служители при ОПП-СДВР и колегата и колегата и С. С. патрулирали в района ул. „Акад. Стефан Младенов“ в гр. София със служебния им автомобил като се движели в посока от ул.

„Д-р Йордан Йосифов“ към ул. „Баку“

. По същото време жалбоподателят В. В. Б. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***” с рег. № *********, Украйна като S-образния завой до корпоративна централа на Български пощи при извършване на маневра завиване надясно към ул. „Акад. Жак Натан“, водачът форсирал двигателя , превъртял задните моторни колела (т. нар. дрифт), в резултат на което задната част на автомобила поднесла по посока на движението си – наляво, и след това надясно като тези си действия застрашил участниците в движението.

Времето било влажно, но ясно, а температурата на въздуха около 4 градуса.

Действията на жалбоподателя Б. били възприети пряко и непосредствено от свидетелката С. и колегата и, които обърнали посоката на служебния автомобил, последвали го и го спрели за проверка. Констатирали, че същият е без поставен предпазен колан. При осъществяването и, същият се държал арогантно и агресивно, крещял, което довело до тестването му за алкохол. Пробата била отрицателна.

Комуникацията помежду им протекла на български език като св. С. изрично посочва, че жалбоподателя е говорел езика много добре.

Срещу жалбоподателя В. В. Б. е съставен серия GA № 3711657 от 04.02.2025г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел на нарушението, като същото било квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Същият предявен на нарушител и връчен при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел.

Тъй като водачът нямал български документи за самоличност, бил заведени в ОПП – СДВР , където на място същия ден му е издадено обжалваното наказателно постановление, връчено му при отказ в присъствието на св. Е. С. и колегата и С. Д. С..

НП съдържа отбелязване за направено от водача възражение, че не е дрифтил много, а 2 само малко и случайно.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката е очевидец, като подробно разказва за случката в началното на м. февруари. Уточнява, че времето било хубаво и че при лоши метеорологични условия, но биха написали подобен акт. Нямало нещо, което да пречи на видимостта на свидетеля. Показанията на актосъставителя са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът им се доверява изцяло. Те съответстват в пълнота на писмените доказателства по делото.

Изложеното от жалбоподателя в дадени обяснения, съдът възприема изцяло като защитна версия, което не съответства на възприетото от съда, въз основа на събраните доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима – атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС – София.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

Административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че доколкото жалбоподателят е чужденец, приложение намира разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, която допуска съставяне на НП непосредствено след съставянето на АУАН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на 3 административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Установява се, че нарушителят е украински гражданин и е спорно, дали същият разбира български език – в настоящото производство по негово жеалние съдът му е назначил преводач, докато св. С. твърди, че същият отлично разбира и говори български език, макар и с акцент. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление, а в Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. С оглед посоченото неприложима е и нормата на чл. 55, ал.

3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Независимо от това, настоящият състав приема, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Напротив, извод, следва да се направи въз основа на конкретиката на нарушенията, описани в обжалвания акт, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост и при преценка на това, постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че жалбоподателят, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление – дотолкова, че да подаде лично жалбата, поставила началото на настоящото производство, излагайки 4 в нея конкретни аргументи. Отделно от това, съдът своевременно е назначил на нарушителя служебен процесуален представител за защита на интересите му при обжалване на НП пред съда и е осигурил преводач в настоящото производство.

Следователно, дори да се приеме, че не е осъществен надлежен превод на АУАН и НП, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права.

Ясно и недвусмислено в обжалвания акт е посочено, че водачът е форсирал двигателя и е превъртял задните моторни колела в резултат на което задната част на автомобила поднесла по посока на движението си – наляво, и след това надясно (т. нар. дрифт), като с тези си действия застрашил участниците в движението или т. нар.

„дрифт“. С посоченото описание са зададени конкретните действия на водача, които несъмнено създават опасност, несъвместима с нормалната пътнотранспортна обстановка. Не е необходимо „дрифтът“ да бъде продължителен, при повторяемост или да отговаря на някакви специфични особености, за да се направи извод за използване на пътя в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не е необходима и резултатност от предприетото поведение – да е било причинено ПТП или да са настъпили някакви други вреди, доколкото същите не са задължителна характеристика на „дрифта“. Цитираната разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Подобно иницииране на движението на автомобила не съответства на нормалното предназначение на пътя и е нелогично и непредвидимо, като се явява и опасно за останалите участници в движението.