Решение № 561 от 22.07.2024, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 561

Разград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20247190700058 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е жалба от С. А. П., [ЕГН] от [населено място], обл. Р., [улица], против Решение № 11 от 29.01.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ ВхК-498 от 17.01.2024г. на П. срещу Разпореждане изх.№ С240017-137-0000156 от 11.01.2024 год. на старши публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, офис Разград, с което е отказано погасяването по давност на публичните задължения по изпълнително дело № *********/2016 г. От съда се иска да отмени оспорените актове, като постановени в нарушение на процесуалните правила при издаването им и на материалния закон, като преписката бъде върната по публичния изпълнител за произнасяне съобразно изискванията на закона. Основното съображение поддържано от жалбоподателя е липсата на надлежно връчване на издадените от публичния изпълнител Постановление за налагане на обезпечителна мярка № С170017-022-0081180 от 09.11.2022г., както и на Разпореждането за присъединяване на публични вземания в изпълнителното производство, поради което същите не могат да породят правния ефект на чл. 172, ал. 2 от ДОПК за прекъсване на давността. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа същите съображения, като счита, че необосновано е препратен към общата погасителна 10-годишна давност. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – Варна, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Ангажира Писмена защита вх.№ 639 от 15.04.2024г. чрез упълномощен старши юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Счита, че преди изтичането на 5-годишния давностен срок за задълженията за 2016г. по Декларация образец 6 и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, давността е била спряна по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с издаването на ПНОМ изх.№ С170017-022-0081180 от 09.11.2022г., което било изпратено на същата дата на задълженото лице за връчване по електронен път. Респ., като обезпечителна мярка е наложен запор на МПС от 14.11.2022г., съобразно Запорно съобщение, изпратено до ОД на МВР-Разград. Счита, че оспореният акт следва да бъде оставен в сила, изцяло по мотивите, подробно изложени в него. Претендира за присъждане на разноски, представляващи дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител и не ангажира становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя С. А. П., [ЕГН] от [населено място], обл. Р., [улица], има образувано изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП-Варна, офис Разград.

С Разпореждане изх.№ С170017-105-0251354 от 25.10.2017г. на публичния изпълнител (л. 41 от делото), е допуснато, на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по следните изпълнителни основания и за следните вземания:

1. по Декларация образец 6 № 170021704462735, протокол № 173581703676744 от 05.05.2017 год.:

- задължение за Държавно обществено осигуряване (ДОО) за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – представляващо главница в размер на 897.12 лева, лихва в размер на 43.86 лева, или общо – 940.98 лева и

- задължение за Здравно осигуряване (ЗО) за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – представляващо главница в размер на 403.20 лева, лихва в размер на 19.71 лева, или общо – 422.91 лева, и

2. по Данъчна декларация по ЗДДФЛ № 174391700524120 от 02.05.2017 год.,:

- данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – представляващо главница в размер на 36.00 лева, лихва в размер на 1.76 лева, или общо – 37.76 лева.

Съгласно същото Разпореждане, общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените, възлиза на: главница - 2 636.64 лева, лихва (изчислена към 25.10.2017г.) – 260.41 лева, нелихвоносно вземане 2 150.00 лева. Само присъединените вземания са в общ размер на: главница – 1 336.32 лева и лихва – 65.33 лева.

Обсъжданото Разпореждане е връчено лично на задълженото лице на 18.10.2022г., съгласно Разписка № С220017-РЗЛ-0012359 от същата дата, удостоверено с подпис на получателя.

Междувременно, със заявление вх. № ВхК-7093 от 04.10.2022 год., длъжникът С. А. П. поискал погасяване по давност на основание чл. 171 от ДОПК и отписване съгласно чл. 173 от ДОПК на задълженията, включени в процесното изпълнително дело. По този повод е било издадено Разпореждане изх. № С220017-137-0008942 от 06.10.2022 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград, в което са обсъдени и описаните горе вземания за ДОО, ЗО и данък по ЗДДФЛ за 2016 год., като е отказано отписването им по давност. Последвало е оспорване на акта в тази част по административен и по съдебен ред, като с постановените Решение № 250 от 07.11.2022 год. на Директора на ТД на НАП – Варна и последвалото Решение № 27 от 20.02.2023г. по адм. дело № 288/2022г. по описа на Административен съд-Разград, оспорването е оставено без уважение.

В хода на обсъжданите производства, е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ С170017-022-0081180 от 09.11.2022г. на публичния изпълнител (л. 30 от делото), с което на основание чл. 200 и чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, се налага запор на МПС – лек автомобил, марка SUBARU, модел ФОРЕСТЕР, рег.№ [рег. номер] – собственост на С. А. П., за обезпечаване на публично задължение в размер на 2 085.09 лева към 09.11.2022г., в това число главница от 1 336.32 лева и лихва от 748.77 лева. Същото е изпратено по електронен път за връчване на задълженото лице, като липсват данни за получаването му от адресата (представено извлечение от програмен продукт ИС Събиране за изпратени документи за връчване по електронен път – л. 29 от делото). С изх. № С220017-122-0018206 от 09.11.2022г. е изпратено на ОД на МВР-Разград Запорно съобщение на основание чл. 201, ал. 3 ДОПК (л. 27 от делото) за наложения запор на МПС, като с Писмо рег. № 330000-38828 от 15.11.2022г. на ОД на МВР-Разград до публичния изпълнител към ТД на НАП-Варна, офис Разград (л. 25 от делото) е върната информация за налагане на запора на 14.11.2022г.

С ново възражение вх.№ ВхК-1999 от 14.03.2023 г., допълнено с писмено Становище вх.№ ВхК-1999#1 от 15.03.2023 г., С. А. П. отново се позовал, на основание чл. 171 от ДОПК, на погасяване по давност на задълженията по образуваното срещу него изпълнителното производство и поискал отписването им от данъчно-осигурителната му сметка, на основание чл. 173 от ДОПК.

По възражението е издадено от старши публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, офис Разград, Разпореждане изх.№ С240017-137-0000156 от 11.01.2024г., с което отказал прекратяване на изпълнителното дело и отписване на процесните просрочени задължения за период 01.01.2016 - 31.12.2016 г., в общ размер от 1 336.32 лева – главница и 940.02 лева – лихва, изчислена към дата на издаване на разпореждането. Обсъдено е, че има предприети действия по принудително събиране – образувано е изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки по обсъденото горе Постановление за налагане на обезпечителни мярки (ПНОМ) № С170017-022-0081180 от 09.11.2022г., с което е наложен запор на МПС. Публичният изпълнител приел, че е приложим 10-годишният абсолютен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение и който към този момент не бил изтекъл – посочен краен момент, в който изтича срока – 31 декември 2027г.

По преписката липсват доказателства кога и по какъв начин Разпореждането е връчено на задълженото лице С. П., но последният е оспорил акта по административен ред с жалба вх.№ ВхК-498 от 17.01.2024г. пред Директора на ТД на НП – Варна. Изложени са съображения, аналогични на поддържаните в настоящото съдебно производство и е поискано Разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, респ. преписката да бъде върната на публичния изпълнител за произнасяне съобразно законовите изисквания. По повод на жалбата е изготвено Становище от публичния изпълнител, в което изрично е обсъдено, че ПНОМ № С170017-022-0081180 от 09.11.2022г. е изпратено по електронен път за връчване на задълженото лице и до настоящия момент не е връчено.

С административната преписка по делото са представени упоменатите в становището на публичния изпълнител актове и известия за тяхното доставяне (обсъдени по-горе), като съдът не констатира противоречие между данните, посочени в становището и тези удостоверени с приложените книжа.

В сезираното производство по чл. 267 от ДОПК решаващият орган – Директор на ТД на НАП – Варна се произнесъл с оспореното по настоящото дело Решение № 11 от 29.01.2024г., като приел допустимост на жалбата, в това число на основание, че по преписката няма данни за връчване на обжалваното Разпореждане за отказ за погасяване на публичните задължения по изпълнителното дело. Възприел е идентична на описаната по-горе фактическа обстановка – за задълженията на жалбоподателя и останалите обстоятелства, които не са спорни и се установяват от писмените доказателства по административната преписка.

Въз основа на обсъдените факти и обстоятелства, ответникът приел в оспореното решение, че законосъобразно не са отписани задълженията за ДОО, ЗО и данък по ЗДДФЛ за 2016 год. По същество са доразвити изложените от публичния изпълнител съображения, като е обсъдено, че задължението за заплащане на вноските за ДОО и ЗО за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г., съобразно окончателния осигурителен доход на жалбоподателя, са станали изискуеми след 30.04.2017г., тъй като се дължат от осигурените лица най-късно в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.2 от ЗЗО във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ). От същата дата – 30.04.2027г. е изискуемо и задължението за внасяне на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., съгласно чл. 67, ал. 5 от същия закон. Съответно, началният момент на давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за събиране на посочените задължения е 01.01.2018г. (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение). Решаващият орган се е позовал на § 29, т. 2 (в сила от 24.03.2020г. - ДВ бр. 28 от 2020г.) от ПЗР от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на народното събрание от 13 март 2020г. във вр. с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според които разпоредби спрелите да текат срокове по време на извънредното положение с първия закон, продължават да текат след изтичането на 7-дневен срок от обнародването в ДВ на ЗИДЗЗдравето. Съобразно горното в оспореното решение е обсъдено за конкретния случай, че давностният срок е спрял да тече за времето от 24.03.2020г. до 20.05.2020г., вкл., продължил е да тече на 21.05.2020г. и следва да изтече на 28.02.2023г. Същевременно Директорът на ТД на НАП-Варна приел, че преди изтичането на този 5-годишен давностен срок за задълженията за 2016г. по декларация обр. 6 и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, давността е била спряна по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с издаването на ПНОМ № С170017-022-0081180 от 09.11.2022г. и наложения запор върху МПС – собственост на жалбоподателя. Решаващият орган приел, че към този момент давността не е била изтекла по отношение на нито едно от задълженията, за които това се претендира, поради което и на основание чл. 267, ал. 2 т. 5 от ДОПК оставил без уважение жалбата на С. А. П. срещу Разпореждането на публичния изпълнител.