Решение № 80 от 08.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500178 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 178/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Ситово, подадена чрез адв. Р., против решение № 260001/16.02.2022 г., постановено по гр.д. № 408/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което общината е осъдена да заплати на П. СТ. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (в резултат на инцидент, при който е паднала, поради липсващ тротоар и улично осветление на ул.

„Първа“№ 35, в с. Нова Попина), ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 18.10.2020 г. до окончателното плащане на дължимата сума и Община Ситово е осъдена за разноските от 3550 лв.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният съд:

- в разрез със събраните по делото доказателства, респ. при липса на събрани такива, приел за установени по делото фактите за наличие на конкретни увреждания на ищцата и за извършено лечение, включително приел, че същата била на легло, пиела лекарства, била в стрес и психически нестабилна;

- не взел предвид доказателствата, че пострадалата е имала проблеми с левия си крак, претърпяла е операция и била на лечение в санаториум и това е довело до инцидента; - приел, че е налице неизпълнение на задължения на 1 общината по поддръжка и ремонт на пътя при доказателствата за сключен с фирма –изпълнител договор за това, налагащо извод за неоснователност на иска; - не съобразил доказателствата за проливните дъждове и в тази връзка за наличие на случайно събитие; - определил завишен размер на обезщетението и без отчитане на добре зарасналата фрактура;

Въззиваемата П.Р., чрез адв. Г.Х., е подала писмен отговор на жалбата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за правилността на обжалваното решение е молила за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез процесуалните си представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваните му части, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивниците и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на П. СТ. Р., с която против Община Ситово, обл. Силистренска е предявен иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от травми - двуглезенна фрактура и фрактура на петна кост на левия крак, получени на 18.10.2020 г. около 19.30 часа в близост до дома й по ул. „Първа“№ 35, в с. Нова Попина при падане в бетонен отводнителен канал, поради липсата на тротоар и улично осветление, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 18.10.2020 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и разноски по делото.

Ответникът Община Ситово е оспорил иска и по съображения за неговата неоснователност е молил за отхвърлянето му.

От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Я., В., А., Т. кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, с медицинската документация (амбулаторни листи, епикризи), с неоспорените от страните съдебно-медицински експертизи на вещото лице д-р Т.И., се установява следното:

На 18.10.2020 г., около 19:30 ч. -20:00 ч., прибирайки се пеша към дома си в с. Нова Попина, на ул.“Първа“ и непосредствено пред собствената й къща с номер 35, П.Р. (на 69 години към този момент), претърпяла инцидент като паднала в отводнителен канал. Свидетелките Я. и В., отзовали се незабавно на молбата й за помощ (по телефона), я заварили паднала в канавката, съвсем близо до подхода към дома й, със счупен крак и неподвижна. Навън било тъмно, като дори фаровете от автомолбила на св. В. не могли да осветят мястото и се наложило тя да ползва функцията на 2 телефона си (така св. Я. и св.В.). Най-близкото улично осветление било пред съседната къща (така св.В.) и отстояло на около 15-16 м (така свидетелите А. и св. Т. съответно зам.кмет на Община Ситова и кметски наместник в село Нова Попина). В момента се извършвал ремонт на платното за движение и отводняването му, възложен от общината на търговско дружество (така приетите договор № 147 от 15.10.2018 г. между Община Ситово и „Нивел Строй“ ЕООД, обяснителната записка за обект „Реконструкция и рехабилитация на съществевящ общински път“, приемо-предавателен протокол за извършени СМР от 04.12.2020 г.) който ремонт още не бил приключил. По проекта тротоар от страната на къщата на ищцата не бил предвиден, като такъв и преди нямало. Тротоар съществувал на отсрещната страна, но в този момент той бил в ремонт и незавършен. Хората от селото се придвижвали по пътя, за да се приберат в къщите си. Каналът бил с дълбочина около 50 см. и предвиден за отводняването на пътя. Между него и оградите на къщите имало тревна площ и градини, а между канала и платното за движение – успоредна ивица – банкет с ширина 1 м. от пръст покрит с натрошен камък (така св. А., св.Т., св. В.). Според посочената техническа документация (а и извършено на место и по проекта според показанията на същите свидетели), в участъците за рехабилитация на банкетите се предвиждало изземване на съществуващия хумусен пласт с дебелина мин.15 см. под нивото на съществуващата настилка и почистване от растителност. До достигане на проектното ниво банкетите се запълвали с нефракциониран трошен камък за банкет. От пътното платно към къщите през канала се стигало по бетонни мостчета с ширина от около 1 метър. Ищцата се придвижвала към къщата си през банкета от натрошен камък, като на место от около 60 см. преди подхода (мостчето) към къщата й, камъкът бил извлечен в канала и се образувал улей с дълбочина 8-10 см. (така св. В., св. Т., св. А., св. Я.). Точно до това място свидетелката В. посочила, че открили ищцата паднала в канала.

Според вещото лице д-р И., в резултат на процесния инцидент, П.Р. е получила контузия на лявата подбедрица и ляво ходило с двуглезенна фрактура и фрактура на петната кост на левия крак. Уврежданията, според експерта, са причинени по механизъм на усукване и ексцесивен натиск при неправилно стъпване с двуглезенно счупване и счупване на петната кост на ляв долен крайник и могат да бъдат получени по време, начин и място както съобщава ищцата в исковата молба, а именно стъпване накриво с последващо падане в канавката. Т.е. установена е по делото причинно – следствената връзка между инцидента и уврежданията на ищцата, като неоснователни са оплакванията на въззивника за недоказаност на тези факти.

След инцидента, ищцата е постъпила и е лекувана в болница в периода до 27.10.2020 г., т.е. около 10 дни (медицинската документация в тази връзка). На 19.10.2020 г. и е направена операция – открита репозиция с метална остеосинтеза и гипсова имобилизация с препоръка за около 3 месеца и свален на 09.11.2020 г., след месец, според данните в епикризата от 3

19.01.2021 г. След изписването, внучката й св. С. я взела у дома си и се грижила за нея. При свалянето на гипса, жената имала гнойни рани, които лекували и всеки ден я водели в болницата на превръзки. Към 07.01.2021 г. (в хода на производството; исковата молба е от 19.11.2020 г.) според епикризата от същата дата, пострадалата имала оток, болки, придвижвала се с две патерици и имала болезнени и ограничени движения в лявата глезенна става.

От 19.01.2021 г. до 26.01.2021 г. (около четири месеца след инцидента) тя провела лечение – рехабилитационна програма за 7 дни, като (според данните в епикризата) е отчетено намаляване на болката и отока и увеличение на движенията с подобряване на походката. Към този момент жената се придвижвала с патерици. Според вещото лице д-р И., при прегледа на 09.03.2021 г. (близо 5 месеца след инцидента), пострадалата била с оток, палпаторна и при движение с болезненост в лявата подбедрица, лявата глезенна става и лявото ходило. Кожата й била пигментирала около глезените и оперативните ръбци, а активните движения – ограничени по обем и съпроводени с болка. При пасивни движения била налице остра болка с ограничен обем. Придвижването на жената към прегледа е с две помощни средства, като походката самостоятелно е невъзможна. Според експерта, въпреки че соматичната болка и търпимостта към нея да са индивидуални, със сигурност от момента на причиняването на увреждането и до тяхното възстановяване дискомфорта при движението на левия крак и болката придружават и ще придружават ежедневно пострадалата. Към момента на заключението, оздравителният процес не е приключил, като според вещото лице предстоят втора операция за отстраняване на остеосинтезните средства, което може да се осъществи след рентгенови и клинични данни за добро костно срастване и преценка на лекуващия лекар. След това за преодоляване на контрактурите н колянната и глезенната става е необходимо повторно провеждане на физиотерапия, след което може да се установи степента на възстановяване на обема на движенията в горепосочените стави. Вероятно пострадалата ще може да използва пълноценно увреденият си крак, но в какъв обем ще може да се отговори едва след приключване на лечебните процедури и провеждането на рехабилитация.

Според внучката на пострадалата - свидетелката С., преди инцидента баба й била винаги готова за разговор, усмихната, жизнена активна, работела и в градината, а след това се затворила, не можела сама нищо да направи, чувствала се безпомощна, плачела, за градината си също разчитала на близките си. Сега (около 6 месеца след инцидента) била трудноподвижна, имала болки, въпреки че провела два курса рехабилитация. В насока на негативната промяна в начина на живот на ищцата е свидетелствала (на 01.02.2022 г. – около година и 4 месеца след инцидента) и св.В., според която преди да пострада П.Р. била дейна жена, участвала в много структури на читалището, танцувала народни танци, участвала в театрално ателие, а след това докато се възстанови -прекъснала. Вече започнала да ходи, но трудно се придвижвала - с помощни средства като бастун, прикрепен към лакътя, не 4 можела да танцува, но се включвала в курса за плетене. Въпреки, че свидетелката С. е внучка на ищцата, нейните показания са достоверни и съдът ги кредитира напълно, тъй като са изградени на лични и непосредствени впечатления от живота на пострадалата след инцидента, кореспондират и се потвърждават от показанията на свидетелката В. и от медицинската документация, а и данните изнесени от нея са житейски логични. В този смисъл оплакванията на въззивника за недоказаност на лечението и негативните преживявания от инцидента са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията за допринасяне за увреждането от ищцата със здравословното й състояние преди инцидента. Установено е със заключението на вещото лице И. по втората и третата експертизи, както и от документите за санаториалното й лечение в гр.Банкя, че жената е имала увреждане на лумбо- сакралните коренчета, т.е. страдала е от периферен неврологичен дефицит за ляв долен крайник, дължащ се на периферна нервна увреда с данни за демиелинизация на двата основни двигателни клона за долните крайници, а именно нервус пиронеус и нервус тибиалис в ляво. По повод това заболяване е посетила санаториум и провела физиотерапия в периода от 13.03.2020 г. до 20.03.2020 г. Според вещото лице, данните за функционален дифицит водят до по-нестабилна и несигурна походка, особено при намалена видимост, неравен терен, физическо пренатоварване и др., но е възможно и при липса на подобни оплаквания, когато теренът е неравен, видимостта намалена, човек да получи подобна травма. Експертът е заявил също, че това заболяване на ищцата не усложнява възстановяването й от травмите при инцидента. Затова и при конкретната установеност няма основание да се приеме, че травмите на ищцата от инцидента са предпоставени от здравословното й състояние преди това.