Решение № 1057 от 06.08.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Велико Търново, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100994 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Й. А. Н. срещу ЧСИ А.

С. С., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 278.82 евро, за която се твърди, че е недължимо събрана по изпълнително дело № 23/2026 г. по описа на ЧСИ А. С., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е била длъжник по изп. дело № 23/2026 г. по описа на ЧСИ А. С., както и че в резултат на предприетите изпълнителни действия по делото са събрани парични средства в размер, надхвърлящ дължимото по изпълнителния лист, като част от тези средства са задържани без правно основание и не са й възстановени, въпреки погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение. Заявява, че на *** г. чрез наложен запор върху банковата й сметка в ,,Банка ДСК“ ЕАД принудително е събрана сумата от 300.00 евро, а на *** г. чрез запор върху пенсията й е удържана и сумата от 278.82 евро, след като задължението по изпълнителното дело вече е било погасено и е събрана друга сума, която напълно покрива разноските по делото. Сочи, че общият размер на събраните суми възлиза на 578.82 евро при положение, че задължението по изпълнителния лист е едва 40.90 евро и същото е било погасено в срока за доброволно изпълнение от трето лице в нейна полза по банкова сметка на взискателя, за което съдебният изпълнител е 1 бил уведомен. Твърди, че когато главното вземане е погасено в срока за доброволно изпълнение, включително чрез плащане от трето лице, липсва основание за реализиране на правата на НАП, тъй като не съществува изпълнителен остатък, върху който да се насочи принудително изпълнение, т.е. при отпаднал предмет на изпълнението НАП не може да премине от латентно в активно качество на кредитор в рамките на същото изпълнително дело, нито да се удовлетворява от събраните суми, още по-малко от такива, събрани след погасяване на дълга. Заявява, че към *** г. събраните в повече средства по изпълнителното дело все още не са й възстановени.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Заявява, че всички действия по изпълнително дело № 23/2026 г. са извършени въз основа на валидно изпълнително основание и при спазване разпоредбите на ГПК. Описва хронологията по изпълнителното дело, като подчертава, че едва на *** г. по делото е постъпила молба от адв. И. З., към която е приложено пълномощно от длъжника, но не в оригинал. Сочи, че по тази причина на същата дата е изготвено съобщение до въпросния адвокат, с което пълномощното е изискано в оригинал, за да бъде върната по посочената от него банкова сметка надвнесената сума. Твърди, че всички действия по изпълнителното дело са законосъобразни и няма противоправно поведение от негова страна.

Третото лице-помагач ЗАД „Асет Иншурънс“ АД също оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване.

Ответницата не се явява и не се представлява, като с писмена молба нейният процесуален представител поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Третото лице-помагач също не изпраща представител, като с подадена писмена молба заема становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая по делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по АНД № 2

505/2025 г. на Районен съд – ***, по молба на ОД на МВР - *** от *** г. срещу Й. А. Н. е образувано изпълнително дело № 23/2026 г. по описа на ЧСИ А. С. , като с молбата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Още в деня на образуване на изпълнителното дело съденият изпълнил е изискал от НАП удостоверение, което да съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, според което последният е имал две неплатени глоби към ГД „Национална полиция“ в общ размер от 51.12 евро, като още в деня на постъпване на удостоверението /*** г./ въпросните вземания са присъединени от ЧСИ.

На *** г. от съдебния изпълнител е наложен запор върху пенсията на длъжника, като в запорното съобщение е отбелязано, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 300.20 евро, от които 40.90 евро – разноски в полза на ОД на МВР – *** и ТД на НАП – ***, 208.18 евро – такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, както и 51.12 евро – вземане в полза на Държавата.

На същата дата – *** г. е наложена и възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. ***, както и запор на сметки и банкови касетки в „Банка ДСК“ АД, като на *** г. съдебният изпълнител е уведомен от „Банка ДСК“ АД, че длъжникът има открита сметка в банката, по която постъпват суми от пенсия, както и че от същата сметка ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на МРЗ, а запорът ще се изпълнява за горницата.

На *** г. съдебният изпълнител е уведомен от ТП на НОИ, гр. ***, че върху пенсията на длъжника е наложен запор и е определена удръжка в размер на 278.82 евро.

На *** г. съдебният изпълнител е уведомил „Банка ДСК“ АД, че върху пенсията на длъжника има наложен запор в НОИ, поради което запорът върху сметката не следва да се изпълнява върху този доход, т.е. върху получаваната пенсия.

На *** г. по делото е постъпило възражение от длъжника, в което последният сочи, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата от 40.90 евро по сметка на ОД на МВР – ***, поради което моли за прекратяване на производството и за възлагане разноските в тежест на взискателя. С разпореждане от *** г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение и възлагане на разноските в тежест на взискателя.

3

На *** г. съдебният изпълнител е уведомил „Банка ДСК“ АД и НОИ, гр.

***, че вдига запорите на банковите сметки и касетки, както и запора върху пенсията на длъжника на длъжника, а на *** г. е уведомил Служба по вписванията, гр. ***, че вдига и възбраната върху имота в гр. ***.

По делото фигурира преводно нареждане от *** г., според което на посочената дата от страна на „Банка ДСК“ АД е извършен превод на сумата от 300.20 евро с основание „изп. запор трето задължено лице“, както и преводно нареждане от *** г., според което на посочената дата от страна на ТП на НОИ, гр. *** е извършен превод на сумата от 278.82 евро с основание „*** Й. Н. м.

***“.

На *** г. по делото е постъпило ново възражение от длъжника, с което е поискано възстановяване на неправомерно изтеглена сума от банковата му сметка /без посочен конкретен размер/ и вдигане на всички запори и възбрани.

На *** г. по делото е постъпило писмо от ОД на МВР – ***, в което се сочи, че разноските по АНД № 505/2025 г. на Районен съд – *** от 40.90 евро и глоба по електронен фиш серия К № *** от 25.56 евро са постъпили по сметка на Дирекцията на *** г., поради което се моли за прекратяване на делото след заплащане на дължите такси.

С разпореждане от *** г. делото е приключено, поради погасяване на задължението и разноските.

На *** г. по делото е постъпило ново изявление от длъжника, с което е поискано връщане на недължимо събрани суми – отново без да сочи конкретен размер.

На *** г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника – лично и чрез посочения в изявлението негов адвокат, че иска да бъде предоставен оригиналът на адвокатското пълномощно, както и че ако длъжникът желае да се възстановят суми по адвокатската сметка, това следва да е отбелязано в самото пълномощно, което да е нотариално заверено. В писмото е посочено, че до този момент към никоя от молбите на длъжника не е представено адвокатско пълномощно.

На *** г. по делото е постъпило поредно изявление от длъжника, чрез адв.

И. З., с което се оспорва необходимостта от представяне на нотариално заверено пълномощно и се представя заверен препис от адвокатско 4 пълномощно. В отговор за въпросното изявление съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че надвзетата сума ще бъде възстановена по сметката му след представяне на оригинал на въпросното пълномощно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.

По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, като пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и че последният не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Т.е. при иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.

В случая от приложеното изпълнително дело № 23/2026 г. по описа на ЧСИ А. С. се установява, че при общо дължима от ищцата сума от 300.20 евро, чрез способите на принудителното изпълнение е събрана сума в общ размер от 579.02 евро, т.е. че е надвнесена сумата от 278.82 евро – обстоятелството, които не се оспорва от ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не приема твърдението на ищцата, че когато главното вземане е погасено в срока за доброволно изпълнение, включително чрез плащане от трето лице, липсва основание за реализиране на правата на НАП, тъй като не съществува изпълнителен остатък, върху който да се насочи принудително изпълнение, доколкото въпросното твърдение е в пряко противоречие с чл. 458 ГПК. Доколкото обаче ищцата, така или иначе, претендира единствено сумата от 278.82 евро, която безспорно надхвърля сбора на сумите по изпълнителния лист, присъединените вземания на Държавата и таксите по ТТРЗЧСИ, въпросното твърдение не следва да бъде обсъждано допълнително.

5

Съгласно чл. 455, ал. 1 ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Следователно, за да се приеме, че съдебният изпълнител не е извършил своевременно действия по връщане на длъжника на надвзетата сума следва да бъде установено, че последният е направил искане за възстановяване на надвнесена сума и е посочил банкова сметка, по която надвнесената сума да бъде възстановена. В случая с възражението от *** г. ищцата е отправила искане до съдебния изпълнител за възстановяване на надвзета сума по посочена от нея банкова сметка, но доколкото към въпросното възражение /а и с предходното/ не е приложено пълномощно на представляващия адвокат, правилно надвзетата сума не е върната. Впоследствие обаче, с изявлението от *** г. ищцата е представила пълномощно на действащия от нейно име адвокат, поради което от този момент насетне съдебният изпълнител дължи връщане на надвзетата сума по посочената във възражението от *** г. банкова сметка. Т.е. в периода след *** г. ЧСИ незаконосъобразно задържа надвесена от длъжника сума по изпълнението, респ. с поведението си му е причинил имуществена вреда.

Аргументът на съдебния изпълнител, че по делото е следвало да бъде представен оригиналът на пълномощното е неоснователен, тъй като същият не намира опора в закона, а цитираната разпоредба на чл. 183 ГПК е неотносима, тъй като същата не касае изпълнителния, а исковия процес, от една страна, а съдебният изпълнител не е страна в този процес, респ. не може да прави искане по реда на чл. 183 ГПК, от друга.