Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 403 от 28.03.2016, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2385/2015
Вид
Решение № 403
Подписан
28.03.2016
В сила
01.02.2017
Състав
ЕЛЕНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА СТОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№ ........ гр. Варна, 28.03.2016г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря В.А. и прокурора З.З., като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 2385/2015г. по описа на ВОС, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Л.А.Я., ЕГН **********,***/, чрез адв. П. Б. Н. ***, съдебен адрес:***, офис 11, против Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й репутация и влошаване на здравословното й състояние, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП № 206/2013 г. по описа на ОСС – Варна, прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2015г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с постановление от 21.12.2013г. ищцата е била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.

Привличането на ищцата в качеството й на обвиняема е станало след проведен преди това разпит на същата като свидетел и въз основа на резултатите от допусната по досъдебното производство съдебно-графическа експертиза. На датата, когато е била привлечена в качеството й на обвиняема, е проведен разпит на ищцата, като искането й за назначаване на повторна експертиза на подписа и почерка й е било оставено без уважение от прокурор при ВРП. С постановление от 06.02.2014г. на ВРП делото е внесено във ВРС с предложение ищцата да бъде освободена от наказателна отговорност, като е било образувано НАХД № 575/2014г. по описа на ВРС, 27 състав, насрочено за разглеждане за 15.04.2014г. от 9,30 часа, като в съдебното заседание са представени два амбулаторни листа, в които е отразено, че ищцата е бременна в четвърти месец с второ дете, с термин 13.09.2014г.

Производството по делото било отложено за 30.05.2014г. като след приключване на заседанието по делото, поради силния стрес и негативните емоционални преживявания от факта, че е предадена на съд с обвинение в престъпление, което не е извършила, ищцата се почувствала физически много зле, с тежест ниско в корема. На 16.04.2014г. била приета в отделение Патологична бременност към МБАЛ – гр. Русе АД с генитално кървене в резултат на частично отлепване на плацентата и тежест ниско в корема. При прегледа лекарите й споделили, че това патологично развитие на бременността се дължи на скорошно преживян стрес, като според ищцата, същият е следствие от явяването й пред съда по обвинение в престъпление, което не е извършила. Второто по делото заседание е било отложено за 09.07.2014г., поради неявяване на трима свидетели, а междувременно, на 17.06.2014г. съпругът й Н.И.Р. получил инсулт и бил настанен в болница в гр.

Марсилия, Република Франция. Наложило се да замине заедно с първото им дете, за да се грижи за съпруга си, който изпаднал в кома. Семейството било настанено в общинско жилище от френските социални служби, а на 19.08.2014г. ищцата била приета в Многопрофилна болница в гр. Безие за първа ехография след първо тримесечие. При изследването на плода лекарите установили несъразмерност на легенчетата на бъбреците/лявото е в пъти над нормата/, като е констатирана и аномалия на мозъка. Твърди се, че тези увреждания на плода са резултат от отлепването на плацентата. На 20.09.2014г. в гр. Безие се родило второто им дете, като детето било с бъбречни и мозъчни увреждания и до настоящия момент се намира под лекарско наблюдение. Воденото срещу ищцата наказателно производство било отлагано на 09.07.2014г., 14.10.2014г. и 13.01.2015г., като при разглеждането на делото в съдебно заседание на 24.03.2015г. вещото лице, изготвило оспорената от ищцата на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза не поддържало заключението си, а посредством петорна експертиза било установено, че подписа и почерка под инкриминираното пълномощно, предмет на обвинението за документно престъпление в това производство не са изпълнени от ищцата, прекратил съдебното производство, вследствие на което съдът е върнал делото на ВРП за произнасяне, предвид установеното ново фактическо обстоятелство. С постановление от 25.05.2015г. на прокурор при ВРП, наказателното производство против ищцата било прекратено, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК и била отменена взетата мярка за неотклонение.

Твърди се, че периода 21.12.2013г. – 25.05.2015г. действията на Прокуратурата и на разследващите органи по образуване и водене на наказателно производство срещу ищцата, по повдигане на обвинение и поддържането му пред съда са били произволни и незаконни, както и че на ищцата са били причинени неимуществени вреди, намиращи с пряка връзка с воденото наказателно производство и незаконните действия на Прокуратурата. Поддържа се, че в резултат на неоснователно повдигнатото обвинение и наказателното преследване ищцата преживяла силен стрес, непрекъснато психическо напрежение и фрустрация.

Накърнени и опетнени били името и авторитета й в обществото, уронени били честта и достойнството й. Ищцата израснала в семейна среда, в която личният морал е силно застъпен и явяването пред следовател и пред наказателен съд били необичайни за нея, а шокът и притеснението били неимоверни. Излага се, че към момента на предявяване на обвинението и последвалите съдебни заседания е работила като учител – притежава образователна степен бакалавър по начална училищна педагогика с немски език, като понастоящем следва магистратура по специалността Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики, и се наложило да подава молби за неплатен еднодневен отпуск, към които прилагала призовките, в които пишело, че се призовава в качеството на обвиняема и подсъдима, а това повлияло на мнението на училищния директор и на бъдещото му отношение към нея, както и на част от колегите й, като била обект на постоянни коментари от тяхна страна. Авторитетът й на стойностен и морален човек – учител, пред роднини, колеги и познати бил непоправимо уронен. Взетата по отношение на нея мярка за неотклонение й създала непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от тази мярка. Силно се притеснявала, че случващото се оказва негативно влияние и върху най-близките й хора – съпруг и майка, които също били подтиснати и изплашени. Тя се чувствала отчаяна и непълноценна като родител и съпруга, изпитвала постоянни притеснения от финансово и битово естество, тъй като поради чести отсъствия от работа поради неплатени отпуски, за да се явява пред разследващите органи и съда, не получавала в пълен размер трудово възнаграждение, което се явява единствения й приходоизточник, с който осигурява препитанието и издръжката на семейството си. По това време синът й Н.Н.Р. бил едва на година и пет месеца, като за него се грижел съпругът й, който не получавал възнаграждение. Обстоятелството, че била обвинена в престъпление, което не е извършила, засегнало непоправимо професионалната й репутация и кариерното й развитие. Отрицателно били повлияни както служебните, така и личните й отношения. Мнозина нейни колеги, близки и познати били разколебани и избягвали или изцяло прекратили контактите си с нея.

Воденото срещу нея наказателно производство оказало травмиращо въздействие върху нея и засегнало драстично не само психическото й равновесие, но и здравето й и това на детето, с което е била бременна. Прави се искане за уважаване на предявения иск в пълния му размер.

Ответникът - Прокуратурата на Република България, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва изцяло исковете, като неоснователни. Твърди се, че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Излага се, че не са ангажирани доказателства органи на Прокуратурата на Република България да са разпореждали или да са извършвали действия извън правнорегламентираните, не са давали гласност на обстоятелството, че срещу ищцата е било водено наказателно производство и ако то е станало известно на трети лица, това не е било в резултат на действия, от страна на ответника. Излага се, че наказателното производство във фазата на досъдебното производство по отношение на ищцата е протекло в изключително кратък срок, била е взета най-леката мярка за неотклонение. Претендираното обезщетение е прекомерно високо и предвид обстоятелството, че обвинението срещу нея е било за деяние, което не е тежко умишлено престъпление и за което, поради чистото й съдебно минало, в случай, че би била призната за виновна би получила наказание по административен ред. Ищцата не е търпяла никакви ограничения и неудобства, предвид разпоредбата на чл.60 от НПК, като от представените доказателства се установява, че тя е напуснала Република България след 21.12.2013г. без да уведоми Прокуратурата или съда за това и до приключване на съдебнто дирене точното й местонахождение и местоживеене е останало неизвестно. Липсват доказателства за това с какъв авторитет се е ползвала ищцата сред колегите си в училището, където е работила, както и за това кога и по какъв начин именно поради воденото срещу нея наказателно производство същият е бил накърнен. Не са ангажирани и доказателства, че през посочения от нея период от време се е намирала с трудово-правни отношения. Излага се, че при справка в системата Апис е установено, че ищцата е управител на ЕТ”Ники Р. – Л.Я.”.

Не е доказано твърдението, че явяването пред разследващите органи и съда е наложило ползването на неплатени отпуски, като ищцата в хода на досъдебното производство се е явявала пред разследващите органи само на 21.12.2013г., а в съдебно заседание се е явявала по свое желание само два пъти. Липсват доказателства воденото срещу нея наказателно преследване да е повлияло в негативен план върху професионалната й репутация и кариерното й развитие, както и че притесненията й са били свързани с повдигнатото й обниение, доколкото по същото време се водило наказателно производство срещу съпруга й за тежко умишлено престъпление по чл.206 ал.3 от НК, а и съпругът й е знаел, че документното престъпление, за което е обвинена е извършено от сестра му. Не е доказано воденото наказателно производство да е повлияло върху здравословното й състояние, като няма пряка и непосредствена връзка между полученото от ищцата генитално кървене на 16.04.2014г. и воденото срещу нея наказателно производство. Не подлежат на обезвреда морални вреди, причинени на трети лица – майка, съпрузи, деца. Ответникът счита исковата претенция за недоказана по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 206/2013г. по описа на ОСлО-ОП-Варна, за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, прекратено с Постановление от 25.05.2015г. от прокурор при ВРП, влязло в сила на 06.04.2015г.

По същото досъдебно производство ищцата била привлечена в качеството на обвиняема с Постановление от 21.12.2013г., като по отношение на нея била взета мярка за неотклонение „Подписка”. С Постановление от 06.02.2014г. на прокурор при ВРП било направено предложение за освобождаване на Я. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК и делото било внесено във ВРС. В хода на образуваното НАХД № 575/2014г. по описа на ВРС – 27 състав, при разглеждането на което ищцата се явила в съдебни заседания на 15.04.2014г. и 30.05.2014г., било установено, посредством петорна експертиза, че подписът и почеркът в пълномощното, за чието съставяне й било повдигнато обвинение, не са изпълнени от ищцата, поради което и съдът прекратил делото и го върнал на ВРП, след което наказателното производство било прекратено с посоченото по-горе постановление от 25.05.2014г.