Определение № 2624 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2624 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502328 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Д. М. К., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. против Определение № 10941/01.09.2026г., пост. по гр.д.№ 1167/26, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 3683/17.07.2026г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на актуално тълкуване на решение на СЕС по дело С-438/22, според което соченото решение не вменява задължение на съда да определя унизително ниски и несправедливи възнаграждения на адвокатите за положения труд. Цитира и практика на ВКС, според която съдът следва да определи справедлив размер на възнаграждение основано на преценка за фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвоката работа. Развива съображения, че макар формално делото да не представлява фактическа сложност и има изобилна съдебна практика по подобни потребителски спорове, то осъществяването на процесуално представителство и предоставянето на защита изисква много предварителна работа за адвоката, като запознаване с практиката както на националните съдилища, така и на европейското право, проучване на конкретния спор и приложение на така селектираната практика. Сочи се и че в хипотезата на осъществена безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА този труд на адвоката може да бъде възмезден единствено при позитивен резултат на клиента му и то след дълъг период от време. Цитира и практика на ВКС, според която при определяне на възнагражденията по чл.38 от ЗА следва да се вземат предвид следните критерии : фактическа и правна сложност на делото, броят на заседанията, извършените процесуални действия, значимостта на извършеното процесуално действие в защита интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения, икономическите условия и стандартът на живот.

1

Моли за отмяна на постановеното определение и изменение на решението, като се присъдят разноски в размер на 960€ с ДДС.

Ответната страна „Стик-кредит“ АД е подала отговор, в който поддържа правилност на процесното определение. Поддържа, че разноски изобщо не е следвало да бъдат присъждани доколкото по делото е останало недоказано наличието на близки отношения между адвоката и представлявания. Развива доводи за злоупотреба с право на разноски. За конкретния случай поддържа, че наличието на идентични правоотношения между едни и същи страни е използвано за образуването на множество дела. Счита за правилна практиката на съдилищата за противодействие на злоупотребата с права чрез откази да се присъждат разноски. Позовава се и на незадължителния характер на Наредбата на адвокатските възнаграждения за адвокатската работа. Счита и че отражение при определяне на възнаграждението следва да намерят следните обстоятелства : изобилна практика, служебно задължение на съда да следи за защитата на потребителите, липсата на опит от страна на потребителя за извънсъдебно разрешаване на споровете, въпреки множеството правоотношения с кредитора. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. К. против Сити-кредит АД за признаване за признаване за нищожен на договор за кредит помежду им, при условията на евентуалност – за признаване за недействителни на отделни клаузи в договора, както и кумулативно съединен иск – за осъждане на ответното дружество за връщане на платена без основание сума. Съдът служебно е съединил за общо разглеждане с вече образуваното дело още три деля между същите страни с предмет – признаване на нищожност на други три договора и осъждане за връщане на платеното без основание. Постановено е решение № 3683/17.07.2026г., с което са уважени всички осем иска – четири установителни касателно четирите договора за кредит и четири осъдителни. В частта за разноските съдът е установил, че ищецът е представляван от адв. Д. М. по реда на чл.38 от ЗА, поради което с оглед изхода на спора следва да му бъде определено възнаграждение. Позовал се е на решенията на СЕС, според които Наредбата за адвокатските възнаграждения няма задължителен характер, същата ограничава конкуренцията, както и че ако съдът установи, че същата нарушава забраната на чл.101, §1 ДФЕС националният съд е следва да откаже да приложи националната правна уредба. Изложил е съображения, че като преценява цената на предявените искове, броят им, фактическата и правна сложност на делото, проведеното доказване – единствено чрез писмени доказателства, приключване на производството в едно съдебно заседание, то е определил възнаграждение в размер на 480€ с ДДС.

Ищецът чрез адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че следва да му бъдат присъдени още 480€ с ДДС

2

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за изменение.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че за всеки иск, който е уважен, загубилата страна дължи разноски, чийто размер следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Последната се преценява винаги конкретно с оглед обема и сложността на свършената работа, но винаги се дължи поне един минимум, доколкото адвокатската дейност е високо професионална и положеният адвокатски труд следва да се овъзмезди. В този смисъл присъдените разноски от общо 400€ /без ДДС/ са повече от два пъти под приеманите от съдебната практика минимуми по подобни искови производства. Следва да се отбележи и че по този род дела, практиката приема, че макар да е налице кумулативно съединявате на един установителен с един осъдителен иск, възнаграждение се присъжда като да един иск, поради факта, че се касае за едно правоотношение.

Следователно веднъж вече се намалява наполовина дължимото възнаграждение на адвоката, дължимо за всеки иск. В случая са предявени искове по четири отделни правоотношения, които макар и по идентични в крайна сметка договори са изисквали предварителна подготвителна работа по всеки един от тях. Фактът, че делата са съединени за общо разглеждане не отменя задължението за доказван на всеки един от исковете поотделно, още повече, че плащанията по отделните договори изисква самостоятелно доказване. Ниската фактическа и правна сложност на делото обуславя присъждането на възнаграждение око приеманите минимуми, но не и намаляване на половина на същото.

По отношение на твърденията, свързани с липсата на предпоставки за прилагане на чл.38 от ЗА настоящият състав намира, че този въпрос принципно е без значение за ответниците по което и да е дело, по което е оказвана подобна помощ. Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му , респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно/ както в настоящия случай/ в минимален размер. От друга страна съдът няма как да проверява и санкционира дали реално са налице предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, в случая наличието на близки отношения, т.к. този въпрос стои извън предмета на делото / чл.6, ал.2 от ГПК/. В същото време ако се приеме, че следва да бъде провеждано подобно доказване, то това би водело до необосновано и немотивирано утежняване и затрудняване на процеса. По отношение на твърдението на ответната страна за злоупотреба с права, следва да се отбележи, че доколкото наличието на множество правоотношения, макар и с един и същ длъжник изискват самостоятелна защита по всяко едно от тях.

3

В същото време, според настоящия състав на съда липсват основания за разглеждане на споровете по отделните договори в едно производство, т.к. липсва общност в предмета на доказване. Това, че между страните са сключвани еднотипни договори не може да обоснове разглеждането на споровете по изпълнението им в едно производство. В същото време практиката изобилства с множество дела, образувани от небанкови финансови институции срещу едни и същи длъжници за изпълнение на различни договори помежду им. Доколкото се касае за различни правоотношения, в какъвто смисъл е и твърдението на жалбоподателя, то липсват основания да се приеме, че е налице злоупотреба с права.

Предвид изложеното съдът намира, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е под приеманите минимални размери за осъществена защита по едно правоотношение с кредитна институция, поради което и определянето на възнаграждение два пъти под минимума е неправилно и незаконосъобразно. Обжалваното определение следва да бъде отменено , като вместо това бъде постановено изменение на решението, като се присъди възнаграждение на пълномощника на ищеца адв.

Д. М. в размер на 800€ и 160€ ДДС или общо 960€ с ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство по четири потребителски договора .

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10941/01.09.2026г., пост. по гр.д.№ 1167/26, ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3683/17.07.2026г., пост. по гр.д.№1167/26, ПРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на адв.Д. М., АК-Пловдив със сл. адр. гр. П., ул. П.О.К. №3Б, ет.2, ап.5 още 480€ с ДДС или общо с вече присъдените 960€ с ДДС, съставляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за предоставено безплатно процесуално представителство на Д. М. К., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4