Решение № 293 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 650/2026
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15 ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330200650 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1011/17.12.2025г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.178е от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. И. Й., ЕГН:********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56 евро/ за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП.
По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. И.К., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г. Р., който излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и прави искане за потвърждаването му.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:
При направена проверка на 18.08.2025г. в гр. Пловдив, около 13,15 часа, на ул. „Рогошко шосе“ до №16 е установено паркирано полуремерке „SCHMITZ“, с рег. №****, собственост на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179 в парк градина в населеното място, извън обозначените за това места. За нарушението е съставен фиш №0002696561/18.08.2025г., срещу който е постъпило възражение от управителя на „Пимк“ ООД. Нарушен е чл.15 ал.7 от ЗДвП.
Компетентността на административно наказващия орган се извлича от приложената по делото Заповед от 230А-3271/18.12.2023г. и заповед № 230А – 3278/ 18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
При провеждане на цялата административно - наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.
Съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002г. по н. д. №2/2002г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и 2 на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано - тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени.
Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и това, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, 3 което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл.63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл.53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице.
В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл.53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение. Точно такъв е настоящият случай. В АУАН и НП не е ясно и конкрено посочено кое е мястото на което е извършено нарушението – дали на Рогошко шосе до номер 16, дали в конретно посочена парк или градина находяща се в близост до Рогошко шосе. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност нарушителя да разбре точно къде е извършил нарушението, за което му е повдигнато административно обвинение.
На следващо място, съгласно чл.15 ал.7 от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В АУАН и НП са смесени понятията парк и градина, доколкото е посочено и в парк и градина, а законодателят прави разграничението за съставомерността на нарушението между парк и градина.
На следващо място, от публично достъпните на официалния сайт на Община Пловдив извадка от общ устройствен план, генерален план за организацията на движението, от справка в АГКК процесният имот с посочения в НП адрес: гр.Пловдив, ул. Рогошко шосе 16 е частна собственост с предназначение за средно застрояване, а съседният имот е с предназначение за транспорт и движение, което с категоричност установява, че цитираният в наказателното постановление имот и място не представляват нито градина, нито парк в населено място. В този смисъл от показанията на актосъставителя се установява, че е използване съдействие от служители на АГКК, които да извършат замервания и установяване на действителното положение. Горното представлява и липса на субективна страна на извършеното нарушение, доколкото процесното място не представлява нито парк, нито градина, нито е оформено нито изглежда като такова, поради което нарушението е несъставомерно от субективна страна. Посоченото е основание за отмяна на 4 атакуваното наказателно постановление.
За пълнота следва да се отбележи, че е налице и още едно основание за отмяна, свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това. Действително в чл.40, ал.2 от ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Т.е. за да намери приложение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.
В конкретния случай от текста на поканата се установява, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл.39, ал.3 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5602b17b-3776-4a58-b0c5-d7cea17f3b4c