Определение № 95 от 18.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20232001000080 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частната жалба на „В. г.“ ООД (н), ЕИК ***********, чрез И. Р. –синдик на дружеството, против определение № 260006/ 21.12.2022 г., постановено по т.д. № 93/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството по това дело по отношение на дружеството – частен жалбоподател е прекратено.

В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че „В. г.“ ООД (н) предявило редовен иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване на вземанията си от „К. и.“ ООД, по който било образувано т.д. № 366/ 2020 г. на Окръжен съд Бургас – висящо към настоящия момент. Преждевременното прекратяване на производството по отношение на „В. г.“ ООД, преди разрешаване на спора относно кредиторовото му качество, би увредило сериозно интересите и правата на кредиторите на това дружество, тъй като би ги лишило от възможността да се удовлетворят.

Иска се прекратителното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от частната жалба е връчен на страните по делото – „А и Л т. п.“ ЕООД, „К. и.“ ООД (н), А. К. – синдик на „К. и.“ ООД, С. Б. К. З. С. К. и М. П. П., които обаче не са представили отговор по нея.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и 1 доводите в частната жалба, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Производството по т.д. № 93/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от „А и Л т. п.“ ЕООД против „К. и.“ ООД (н), и физическите лица – С. Б. К. З. С. К. и М. П. П., с правно основание чл. 649, вр. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на „К. и.“ ООД (н) сделката за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С. В., комплекс „П. Б.“, ет. 3, ап. С59 – подробно индивидуализиран, сключена с нотариален акт № 113, т. VIII, рег.

№ 9854, д. № 1446 от 2019 г., вписан в СВ – Несебър под № 149, том 14, дело № 2751 от 30.07.2019 г.

С определение от 26.05.2021 г. „В. г.“ ООД (н) е конституирано като съищец по делото по негова инициатива.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдът е прекратил производството по делото по отношение на „В. г.“ ООД (н). В мотивите към него съдът е взел предвид новонастъпил факт в хода на производството, а именно разрешаването с окончателен съдебен акт на спора за вземанията, предявени от „В. г.“ ООД в производството по несъстоятелност на „К. и.“ ООД . Съдът е установил, че с влязло в сила решение № 98/ 05.12.2022 г., постановено по в.т.д. № 165/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, е потвърдено решение № 34/ 16.02.2022 г., постановено по т.д.№ 366/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на „В. г.“ ООД по чл.694 ТЗ против „К. и.“ ООД. Доколкото с легитимация по чл.649 от ТЗ се ползват само кредиторите на несъстоятелния търговец, какъвто „В. г.“ ООД не е, производството по неговата претенция е счетено за недопустимо и е прекратено.

Бургаският апелативен съд като съобрази закона, съдебната практика и като взе предвид служебно известните му факти с правно значение, намира следното:

Целта на успешното предявяване на посочените в чл.649, ал.1 от ТЗ искове е да се попълни масата на несъстоятелността с имуществото на 2 длъжника. Разпоредбата посочва легитимираните да предявят тези искове лица - синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността, както и определя и срока за предявяването им – в едногодишен срок от откриване на производството. Законът не поставя изискване при бездействие на синдика, легитимираните да предявят исковете кредитори на несъстоятелността, да са кредитори с „приети“ по смисъла на чл.693 ТЗ вземания. Същото се отнася и до възможността на кредиторите да встъпят като съищци по чл.649 ал.3 от ТЗ (така определение № 102/ 13.02.2023 г., постановено по ч.т.д.№ 146/ 2023 г. на ВКС, II ТО и определение № 50076/ 16.02.2023 г., постановено по т.д.№ 470/ 2022 г. на ВКС, II ТО).

В настоящия случай от първоинстанционния съд е съобразен факт по чл.235 ал.3 от ГПК, а именно окончателното разрешаване на спора за вземанията на „В. г.“ ООД, чието съществуване е отречено със сила на пресъдено нещо.

Това лишава дружеството – частен жалбоподател в настоящото производство от процесуалната му легитимация да участва като като съищец в производството по иск с правно основание чл.649, ал.1 ТЗ против длъжника.

Ето защо по изложените съображения обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

Определение № 260006/ 21.12.2022 постановено по т.д. № 93/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА г.,

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4