Решение № 1400 от 09.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Русе, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520103571 по описа за 2026 година

Н. Т. – юрисконсулт на „**********“ АД, заявява, че при спазване разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ, на **********г. между „**********“ ЕАД (кредитор) и М. А. Д. (кредитополучател) е сключен Договор за паричен заем №**********, по силата на който банката предоставила в заем на ответника 1022.58 евро, които следвало да бъдат възстановени от кредитополучателя, ведно с договорна лихва, в срок до 15.12.2028г., на 60 месечни погасителни. Всяка вноска, в размер 35.72 евро, била формирана от главница и договорна лихва. Твърди, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19 ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Пояснява, че договарянето между страните било осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, а процесният договор – сключен във формата на електронен документ. Подписвайки договора чрез мобилно приложение, имащо сила на електронен подпис, ответникът удостоверил, че е запознат предварително от кредитора с преддоговорна информация, предоставена чрез Стандартен европейски формуляр и Общите условия, приложими към контракта.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.08.2023г. и анекс към него „**********“ ЕАД цедирало на „**********“ АД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

Поддържа, че М. Д. не изпълнявала задълженията си своевременно (заплатила на банката 217.83 евро, а след цедиране на вземането – 13.56 евро на ищцовото дружество), 1 поради което кредиторът изпратил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, получено от длъжника на 10.10.2025г.

Към момента задължението на кредитополучателя възлизало на: 979.79 евро – главница; 319.68 евро – договорна лихва и 102.87 евро – мораторна лихва върху непогасената главница за периода 11.10.2025г. – 24.03.2026г.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – ********** срещу М. А. Д., ЕГН: ********** за претендираните суми.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Н. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Русе, ********** дължи на „**********“ АД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление гр.София, **********, представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я. сумите: 979.79 евро - главница по Договор за потребителски кредит №**********/**********г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2026г. до окончателното изплащане на сумата; 319.68 евро - договорна лихва за периода 17.12.2023г. – 15.09.2025г.; 102.87 евро - мораторна лихва за периода 11.10.2025г. - 24.03.2026г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – **********.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК М. А. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.

Намира същите за недоказани по основание и размер.

Счита, че ищецът не установил наличието на условията за упражняване правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и момента, в който изявлението е породило действие спрямо длъжника.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На **********г. между „**********“ ЕАД и М. А. Д. е сключен, Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който банката предоставила в заем на ответника сумата 2000 лева, възстановима в срок до 15.12.2028г., на 60 месечни вноски, 59 от които в размер 69.85 лева и една – 70.35 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора. Контрагентите уговорили фиксиран лихвен процент – 34.12% и ГПР – 39.97%.

Приложен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „**********“ ЕАД.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2023г. и анекс към него кредиторът цедирал вземането по процесния договор на „**********“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до 2 длъжника уведомително писмо за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, получени на 10.10.2025г. лично от М. Д..

Въз основа заявление, депозирано от „**********“ АД, в Районен съд - ********** е образувано ЧГД №**********г. и на **********г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №119 по реда на чл.410 ГПК срещу М. А. Д., ЕГН: ********** за сумите:

979.79 евро главница по Договор за потребителски кредит

№**********/**********г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2026г. до окончателното изплащане на сумата; 319.68 евро - договорна лихва за периода 17.12.2023г. – 15.09.2025г.; 102.87 евро - мораторна лихва за периода 11.10.2025г. - 24.03.2026г.; 23.84 евро – държавна такса и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът възразил срещу заповедта, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно и обосновано. Вещото лице установило, че заемната сума – 1022.58 евро (2000 лева) е усвоена от ответника. На 12.06.2025г. М. Д. внесла 2.29 лева, след което преустановила плащанията.

Експертът констатирал, че заплатените от кредитополучателя суми са в общ размер 217.83 евро (426.03 лева), с които са погасени следните задължения: 42.79 евро (83.69 лева) – главница; 172.66 евро (337.70 лева) – договорна лихва; 2.37 евро (4.64 лева) – лихва просрочие. След цедиране на вземането, ответникът извършил плащане в размер 13.56 евро към „**********“ АД, с което ищецът погасил лихва за забава. Визирано е непогасеното задължение на ответника по пера: 979.79 евро – главница; 319.68 евро – договорна възнаградителна лихва. Експертът поддържа, че уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 10.10.2025г. Кредиторът претендирал обезщетение за забава за периода 11.10.2025г. (денят, следващ датата на получаване на уведомлението) – 24.03.2026г. (датата на подаване заявление за издаване заповед за изпълнение). При база 979.79 евро (главница) за посочения период установената мораторна лихва възлизала на 48.97 евро.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 979.79 евро - главница по Договор за потребителски кредит №**********/**********г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2026г. до окончателното изплащане на сумата; 319.68 евро - договорна лихва за периода 17.12.2023г. – 15.09.2025г.; 102.87 евро - мораторна лихва за периода 11.10.2025г. - 24.03.2026г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – **********.

От приобщеното към настоящото производство ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – ********** е видно, че длъжникът депозирал възражение в срока и по реда 3 на чл.414 ГПК, с оглед което заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Основателността на претенцията се обуславя от осъществен фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за потребителски кредит сключен на **********г., елемент от съдържанието на което е задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва; изпълнение задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди, че не е изпълнено.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно изпълнение.

Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че при спазване разпоредбите на ЗПК, между „**********“ ЕАД и М. А. Д. е сключен договор за потребителски кредит №**********/**********г. за сумата 2000 лева.

В отговора на исковата молба, ответникът излага доводи за необходимостта от извършване служебна проверка за съответствие на договора с императивните разпоредби на ЗПК, като акцентира на обстоятелството, че при предоставена в заем сума 2000 лева, уговорената договорна лихва възлиза на 2191.50 лева, а общо дължимата сума – 4191.50 лева.

Съобразявайки изложените аргументи и при извършена проверка на процесния договор за наличие на неравноправни клаузи и нарушения на императивни изисквания на закона за проверка, съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:

В договора ясно, прозрачно и достъпно за потребителя са посочени всички основни параметри на кредита: ГЛП – 34.12%; ГПР – 39.97%; срок за погасяване – 60 месеца. Тъй като от страна на ответника липсва конкретно, обосновано и детайлно оспорване на самата математическа методика, по която е изчислен ГПР, нито се твърди съществуването на скрити такси или комисиони, то посоченият ГПР в размер 39.97% е вярно изчислен от кредитора и отразява реалната цена на кредита. С императивната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК, законодателят установява обективен критерий за законосъобразност цената на потребителския кредит, а именно – ГПР да не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Към датата на сключване на процесния договор (**********г.), основният лихвен процент, обявен от БНБ е в размер на 3.97%, което определя законна лихва за забава от 13.79% на годишна база. Следователно законовият таван 4 на ГПР по чл.19, ал.5 от ЗПК към този момент възлиза на 68.95%. Договореният между страните ГПР от 39.97% е значително под визирания в закона максимум, поради което клаузата не нарушава императивната забрана и не е нищожна. Обстоятелството, че общият размер на дължимата договорна лихва е висок, сам по себе си не обуславя извод за нищожност на договора или противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Крайната сума на разходите по кредита е директен математически резултат от прилагане на уговорения лихвен процент спрямо продължителния срок на договора – в случая 60 месеца, през които потребителят правомерно ползва чужди парични средства. Доколкото самият ГПР не надвишава законовите ограничения и липсва уговорена анатоцирана или прикрита лихва, размерът на брутното задължение е икономически обоснован от фактора време и не съставлява основание за недействителност.