Присъда № 123 от 02.08.2024, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 123/02.08.2024 година по НОХД № 450/2024 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия Л. М. А. (L. M. A.), роден на ********** г. в гр. Дейралзор, Сирия, гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 14.07.2024 г. в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 500 лева.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. М. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли за определяне на наказание на подзащитния му в размер на минималното предвидено от закона.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е Л. М. А. (L. M. A.), роден на ********** г. в гр. Дейралзор, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, с адрес в гр. Хасака, Сирия, без документи за самоличност.

Няколко месеца преди 14.07.2024 година подсъдимият влязъл от република Сирия в република Турция с намерение да продължи движението си и да се установи в друга държава на територията на Европа. По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да влезе в република България. Тъй като не притежавал надлежни документи даващи му право да влезе в страната ни, подсъдимия решил да стори това без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на това си решение подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице в република Турция, което срещу парично възнаграждение се съгласило да подпомогне подсъдимия да влезе в република България, преминавайки през българската граница без необходимите му документи и разрешения. Във връзка с постигната договореност на 14.07.2024 година, около 02.00 часа сутринта подсъдимия като част от група от 12 лица, всички имащи намерение да влязат в страната ни, водена от двама водачи с неустановена самоличност бил отведен от гр.

Истанбул в близост до турско българската граница. Около 05.00 часа групата достигнала възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. На 14.07.2024 година, около обяд, подсъдимият влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.

1

Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор направен от водачите на групата във възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата. Останалите единадесет лица, с които подсъдимия се придвижвал и двамата им водачи също влезли в република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в страната ни на 14.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му продължили движението си на територията на република България първоначално пеш, а след това като пътници в лек автомобил марка КИА, с рег. № В 24 SAD, управляван от румънски гражданин. Около 17.00 часа на 14.07.2024 година автомобила, в който пътувал подсъдимия заедно с останалите 11 лица от групата, бил спрян на главен път I-7 в землището на с.Гранитово, община Елхово, обл.Ямбол от служители на МВР, между които и св.Н. В. - мл. полицейски инспектор в РУ – Кула, командирован в ГПУ – Елхово. При извършената полицейска проверка никой от пътниците в автомобила, сред които и подсъдимия, не представил документи за самоличност.

След това подсъдимия и останалите лица, с които се придвижвал били задържани и отведени в ГПУ - Елхово.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ - Елхово в него не са били открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената Л. М. А. (L. M. A.), роден на ********** г. в гр.

Дейралзор, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, неженен, безработен, с адрес в гр. Хасака, Сирия, неосъждан.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Н. Д. В. и Н. Д. М., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Н. Д. В. факти са пряко относими към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. Н. Д. М. и към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Л. М. А. (L. M. A.) е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2024 г. в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл.

Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият Л. М. А. (L. M. A.) е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Л. М. А. (L. M. A.) за виновен в 3 престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00 лева.