Решение № 65 от 06.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600487 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 32 от 09.09.2025 година, постановена по НОХ дело № 1474 по описа за 2023 г. на ОС-Стара Загора, подс. Р. Ц. Р. е признат за виновен в това, че на ***. в гр.С. З., кв. „К.“ до блок № ***, е причинил на Д.

Р. К., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на задния ръб на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок от около 40 дни, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. с ал.2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание 2 (две години) „лишаване от свобода“. Със същата присъда подсъдимият Р. Ц.

Р. е признат за виновен и в това, че на***г. в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Д. Р. К., поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на 3 (три) години „лишаване от свобода“, като е признат за виновен и в това, че на 27.03.2022г., около 05.00 часа, в гр.С. З., в кв. „К.“ до блок № **, отвлякъл Д.

Р. К., поради което и на основание чл. 142, ал.1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 1

5 (пет) години „лишаване от свобода“.

На основание чл. 23, ал.1 НК Окръжен съд – Стара Загора е определил на подс. Р. Ц. Р. общо наказание за така извършените престъпления в размер на 5 (пет) години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ “ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подс. Р. Ц. Р. е бил задържан по повод взетите мерки за неотклонение “Задържане под стража” и „Домашен арест“, което е зачетено като изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“.

Подс. Р. Ц. Р. е осъден да заплати на Д. Р. К. (констритуирана като граждански ищец и частен обвинител в съдебното производство) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянията, в извършване на които е признат за виновен, на осн. чл. 45 от ЗЗД, както следва: по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК - сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата сума , от датата на увреждането -27.03.2022г. до окончателното заплащане, като в останалата му част за разликата до размера на сумата от 10000 лева е отхвърлен като неоснователен;

-по чл. 144, ал.З вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК - сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата от датата на увреждането - 27.03.2022г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част за разликата до 5000 лева е отхвърлен като неоснователен и - по чл. 142, ал.1 от НК - сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на увреждането 27.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, като в останалата му част за разликата д о пълния предявен размер от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен, както и да заплати на Държавата държавна такса върху размера на уважените искове- общо в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева.

В тежест на подс. Р. Ц. Р. са възложени и направените на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 2535, 30 (две хиляди петстотин тридесет и пет лева и тридесет стотинки), както и в хода на съдебното производство такива в размер на 1860 лв. (хиляда осемстотин и 2 шестдесет) лева. Р. Ц. Р. е осъден да заплати на частния обвинител Д. Р. К., сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените и заплатени по делото разноски за възнаграждение на повереник.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р., който чрез защитниците си - адв. С. Ч. и адв. Х. Р., упълномощен пред въззивната инстанция, са депозирали въззивни жалби против постановената от ОС-Стара Загора присъда, по повод на които е образувано и съдебното производство пред АС-Пловдив.

В жалбата, подадена от адв. Ч., се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, който намира за постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при явна несправедливост на наказанията. Иска се от съда да бъде отменена изцяло постановената присъда, с която доверителят му е признат за виновен по предявените обвинения, като същият се признае за невинен и бъде оправдан, както и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани приетите за съвместно разглеждане граждански искове. Алтернативно се иска да бъде изменена присъдата, като за всяко едно от деянията, за които подс. Р. е признат за виновен, да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата на подсъдимия, чрез адв. Р., се навеждат същите доводи – за неправилност, нарушение на материалния закон, постановяване на атакуваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, подсъдимият Р. да бъде оправдан, а гражданските искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани или (алтернативно) наказанията по отделните престъпления да бъдат определени при условията на чл. 55 от НК, т.е. при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и моли първоинстанционната присъда на Окръжен съд-Стара Загора да бъде потвърдена.

Излага

3 съображения, че изнесените доводи във въззивните жалби са бланкетни.

Счита, че решаващият съд правилно е достигнал до единствения извод за виновността на подсъдимия, както и че всички твърдения на подсъдимия са опровергани от обективните находки по делото и от показанията на поголямата част от разпитаните свидетели. Счита, че Окръжен съд – Стара Загора правилно е определил, както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, с оглед на което наложеното с присъдата наказание е правилно определено по вид и размер.

Адв. Д., повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. К., счита, че Окръжен съд правилно е възприел описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, която намира за безспорно доказана от събраните по делото доказателства, както и че твърденията на подсъдимия се опровергават от СМЕ, СППЕ и показанията на самата пострадала, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Наложеното наказание на подсъдимия счита за справедливо с оглед степента на обществената опасност на извършеното деяние.

Защитникът на подсъдимия Р. Р.- адв. Ч. в пледоарията си на 09.02.2026г. пред Апелативен съд-Пловдив сочи, че първоинстанционният съд, установявайки фактическата обстановка, е кредитирал само показанията на свидетелите, които отговарят на обвинителната теза, игнорирайки показанията на роднините на подс. Р.. Навежда доводи за неизясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане. Счита, че в мотивите липсва анализ на доказателствата. По отношение на наложеното наказание намира същото за завишено, както и че решаващият съд не е направил правилна преценка за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приема за неправилен отказа на окръжния съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Пред въззивния съд адв. М.- защитник на подсъдимия, пледира за нарушаване разпоредбата на чл.303 от НПК и постановяване на обжалвания съдебен акт на базата само на косвени доказателства. Навежда доводи, че в епикризата и в СМЕ 38/2022г. е посочено, че по време на престоя на К. в клиниката по неврохирургия при УМБАЛ – С. З. са й правени рентгенови снимки, в това число и на дясна глезенна става, при което не са установени данни за травматични увреждания. Също така не е установен фактът кой кого 4 е търсил по телефона след тръгването от казино „С.“, тъй като телефонът на подсъдимия бил спрян, както и дали изпратената на свид. Т. Г. снимка на пострадалата е вследствие на побоя от месец март 2022г. или от предходен момент.

Подс. Р. иска от съда да бъде признат за невинен, като в последната си дума заявява, че няма нищо общо с обвиненията. Заявява, че отишъл до блока на пострадалата, за да й помогне, защото била паднала и нямала ключ да се прибере.

Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по общия ред. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид изложените във въззивните жалби доводи, съобрази становищата и доводите на страните, изложени пред настоящата инстанция, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК , прие за доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Р. е роден на ***, в гр.С. З., неосъждан, живеел и работел в с. С., общ.С. З.. Същият е самоосигуряващо се лице и отглеждал селскостопански животни. Същият имал две деца от фактическото си съжителството с друга жена (С. А.) – Ц. Р. Р. и Д. Р.ОВ Р.. Последните били едва на 6 (шест) и 3 (три) години, когато с решение № 176 от 23.02.2012 година, постановено по гр. дело №2475 по описа за 2011 година на РС-Стара Загора, родителските права върху малолетните са били предоставени на подсъдимия Р., който е поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието им. През 2009 година подсъдимият се запознава с Д. К. в заведение в гр. С. З., където същата работела като сервитьорка. Впоследствие заживели на съпружески начала, като с тях живеели и децата на подсъдимия Ц. и Д.. През 2015 г. от съвместното им съжителство се родило първото им дете – Р..

Междувременно живеели в с. М., в с. С., където подсъдимият отглеждал животни, както и на квартири в гр. С. З.. Три години след съвместното им съжителство започнали скандали и напрежение в отношенията между тях.

След пореден такъв през 2016 г. пострадалата с детето били настанени в Кризисен център в гр. Д.за около две седмици, след което отново се върнала при подсъдимия, но тъй като отношенията продължавали да се влошават, К. била настанена за шест месеца отново в кризисен център, но в с. Б., общ. С. З., 5 където разбира, че е бременна с второто им дете – С. (род. 2018 г).

Междувременно РС-Стара Загора предоставя родителските права върху малолетните деца на майката – Д. К., като определя режим на лични отношения на бащата – подс. Р. и издръжка, която е осъден да заплаща на К..

Последната живяла в с. С., общ. С. З., при баща си – св. К., впоследствие на квартира в гр. С. З. с децата и баба си (по бащина линия), която й помагала за отглеждането им, а през 2020 година й било предоставено общинско жилище, в което се настанила с децата Р. и С.. Продължавала да поддържа ежедневни контакти с подсъдимия. Същият стриктно изпълнявал режима на лични отношения с децата, както и заплащал присъдената за тях издръжка.

Отношенията между Д. К. и подс. Р. не биха могли да се характеризират еднозначно. След фактическата им раздяла са подавани множество сигнали от пострадалата срещу Р., както и са били образувани граждански дела по ЗЗДН.

РС-Стара Загора е издал заповед за съдебна защита, с която подсъдмият Р. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К. (гр. Дело № 653 по описа за 2018 г), като, в друго съдебно производство, е отхвърлил молба от пострадалата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН (гр. д. № 2755/2021 г). Въпреки съдебните производства и множество сигнали до органите на МВР, същите не представлявали пречка понякога да излизат заедно. Проблемите между подсъдимия и К. се дължали предимно на болезнената ревност от страна на Р. и желанието му отново да живеят заедно.