Решение № 1804 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100902485 по описа за 2024 година

Ищецът ЗАД Алианц България АД е предявил срещу ответника ЗД Евроинс АД иск по чл. 411 КЗ за сумата от 33471,40 лв., представляваща останалата неплатена от ответника част от изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ350 с ДР № **** при ПТП, настъпило на 08.03.2023 г. на път III-204 при км 30+678 в резултат от виновно, противоправно поведение на В. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, при управление на лека автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ****.

Претендират се законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2024 г. и разноски по делото.

Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица № 19-0300/030/5000323 по отношение на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ350 с ДР № ****, със срок на действие от 13.03.2022г. до 12.03.2023г. На 08.03.2023 г., в срока на действие на застраховката, на територията на община Попово по път на път III-204 при км 30+678 водач на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ **** В. Г. нарушила забраната на пътен знак Б 2, като не пропуснала движещия се по пътя с предимство лек 1 автомобил Мерцедес, застрахован от ищеца, в резултат на което настъпил удар помежду им, при който автомобилът Мерцедес се отклонил надясно и се ударил в трети автомобил. Нанесените върху застрахованото имущество вреди в предна лява и дясна част били значителни до степен, че необходимата сума за възстановяването им надвишавала 70 % от пазарната стойност на автомобила, поради което ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 62667 лв. на застрахования, като направил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Гражданската отговорност на водачът В.

Г. била застрахована от ответника към датата на ПТП, като след покана ответникът възстановил на ищеца доброволно сумата от 29210,60 лв., като останал задължен за разликата до пълния размер на заплатеното обезщетение и разноските за определянето му в размер на исковата сума от 33471,40 лв.

Ответникът оспорва иска, като не оспорва твърденията на ищеца относно застраховането на гражданската отговорност на В. Г., получаването на покана от ищеца за възстановяване на заплатеното обезщетение за вредите върху лек автомобил Мерцедес ГЛЕ350 с ДР № ****, както и че в отговор е заплатил само част в размер на 29210,60 лв. Оспорва вредите по застрахования от ищеца автомобил да са нанесени по описания в исковата молба механизъм като твърди, че водачът В. Г. няма вина за настъпването му, тъй като не имала ясна видимост при предприемане на маневрата, въпреки че се огледала преди извършването й, но не могла да възприеме автомобила Мерцедес, който извършвал изпреварване. Твърди, че именно водачът е на последния автомобил има единствено вина за настъпване на произшествието, тъй като се движил с несъобразена скорост, не е съобразил пътната обстановка, не се е убедил, че има видимост, свободен път с достатъчно разстояние за изпреварването. Евентуално счита, че с това поведение наймалкото е съпричинил настъпването на вредите в по-голяма степен от поведението на водача В. Г..Оспорва обезщетените от ищеца вреди да са в причинна връзка с произществието, както и оценката им с доводи да са остойностени по цени на официален сервиз, а не по средни пазарни цени, а няма основание застрахованият от ищеца автомобил да се ремонтира в официален сервиз, тъй като не е гаранционен. Съответно оспорва да е налице тотална щета, поради което и счита, че дори и да носи отговорност, то тя е ограничена до необходимата за възстановяване стойност на вредите по средни пазарни цени, като оспорва и определената от ищеца действителна стойност 2 на автомобил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже: сключването на валиден договор за имуществена застраховка на МПС между ищеца и собственика на застрахованата вещ, настъпването в срока на действие на застрахователния договор на вреди по застрахованата вещ (тотална щета на моторното превозно средство) в причинна връзка с поведение на водача, чиято гражданска отговорност към този момент е застрахована от ответника, плащането на застрахователно обезщетение за тотална щета на застрахованата вещ, получаването от ответника на покана за плащане на сумата, платена от ищеца като застрахователно обезщетение за нанесената тотална щета на застрахованата вещ, стойността на разходите за необходимия ремонт и действителната стойност на моторното превозно средство датата на настъпване на ПТП, както и че увреденият автомобил е дерегистриран.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че за настъпването на ПТП е допринесло и поведението на водача, управлявал застрахования от ищеца автомобил.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно: 1/ наличието на сключен договор за застраховка „каско на МПС“ между ищеца и собственика на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ350 с ДР № ****; 2/ настъпването на ПТП на 08.03.2023 г. между застрахования от ищеца автомобил и лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ****, управляван от В. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована към онзи момент от ответника 3/ че ищецът е платил на собственика на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ350 с ДР № **** застрахователно обезщетение в размер на 62667лв.; 5/ че ответникът е получил покана, адресирана от ищеца за плащане на сума 62682 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение и за 15 лв. ликвидационни разноски; 5/ че ответникът е платил на ищеца по регресната покана сума в размер на 29210 лв.

Неоснователни са доводите на ищеца за наличие на извънсъдебно признание на ответника, което изключва възможността му да оспорва иска.

Извършеното частично плащане обхваща основанието на иска, а именно 3 наличието на твърдените застрахователни правоотношения между страните и участвалите в ПТП лица, както и противоправното и виновно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към онзи момент, но не и фактите, които са относими към размер на вредите, надвишаващ доброволно платените от ответника суми. Следователно допустимо е ответникът да възразява относно размера на вредите, както и да въвежда възражения, които намаляват отговорността му.

По отношение механизма на настъпване на вредите по делото е приета скица относно организацията на движението към 08.03.2023г. на участъка от път III-204 при км 30+678, събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на В. Г. и Й. Й., като е прието и заключение на автотехническата експертиза, което не оспорено от никоя от страните.

От показанията и на двамата свидетели се установява, че произшествието между застрахования от ищеца автомобил и автомобилът Сеат Ибиза, управляван от В. Г., е настъпило на Т-образно кръстовище, като В. Г. е управлявала автомобила си по второстепенен път и доближила кръстовището с намерение да се включи наляво по главния път III-204 при км 30+678 в посока Попово, докато застрахованият от ищеца автомобил се е движел по главния път III-204 в посока от Разград към Попов, т.е. доближил е кръстовището отдясно на пътя, по който се е движела В. Г.. Свидетелите дават еднопосочни показания, че ПТП е настъпило докато Й. е изпреварвал голям камион, цистерна според свидетелката Г., заради която маневра се е изнесъл извън платното на движение по посоката, в която пътувал, в съседното платно, като двете платна са с по една лента.

От показанията на свидетелите и схемата на АПИ се установява безспорно, че преди кръстовището на пътя, по който се е движела В. Г., е поставен знак Б2 „Стоп“, задължаващ я преди да навлезе в кръстовището да спре и да пропусне движещите се по главния път превозни средства. От схемата за организацията на движението не се установява кръстовището да е сигнализирано с пътни знаци на главния път, който е от две еднолентови платна, разделени с прекъсната линия, разрешаваща изпреварване.

Показанията на свидетелите се разминават в частта относно това дали при настъпване на ПТП автомобилът , управляван от Г. се е намирал на главния път в предната си част или извън него, като според свидетеля Г. автомобилът, 4 управляван от Й., е излязъл извън главния път, за да я удари, докато свидетелят Й. съобщава, че е автомобилът Сеат, управляван от Г. е бил навлязъл в предната си част в лентата за насрещно движение спрямо неговата посока, в която той също бил навлязъл в изпълнение на маневра изпреварване спрямо камион, като ПТП е настъпило в момент, в който от дясната му страна се е движел изпреварвания камион, а възможността за движение в лентата, в която изпреварвал е препятствана от навлезлия перпендикулярно автомобил Сеат.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля Г., тъй като нелогични, непоследователни относно съобщените факти за точното място, където се е намирала при настъпване на удара, а и не кореспондират по никакъв начин с правилата на логиката и удостоверените факти в съставения от органите на Пътна полиция протокол, който в частта относно установените на място повреди върху превозните средства се основава на лично възприятие на фактите и има характера на официален удостоверителен документ, както и със заключението на приетата експертиза.

Свидетелката Г. е непоследователна в показанията си, като първо казва, че е спряла на знак СТОП, след това, че понеже имало „шубраци“ и от двете й страни „мръднала“ малко напред от СТОП-а, видяла „цистерна“ да идва отдясно по главния път и изчаквала да мине, като твърди едновременно да е нямала видимост от „шубраци“, да е видяла цистерната, която изчаквала да мине, на главния път не можела да излезе, понеже СТОП-ът бил „много назад“, а същевременно твърди да е спряла на „бяла линия“, която била „там, където почва главния път“. Твърди да не е била в „лявото“ платно, като същевременно твърди „той минава в лявото платно, удря ме и ме обръща наобратно“, както и че „СТОП-ът е много навътре, не съм била на „Стоп“-а, обаче не съм била и на лявото платно“, като твърди другият водач да е излязъл от пътя, за да я удари. Тези несвързани показания са съчетани с многократно позоваване на задължението за спазване на правилата за движение, както и на принципно съвестното им изпълнение от свидетелката, като не обясняват по никакъв начин нито точното й местоположение към момента на удара, нито как е възможно, ако Г. се е намирала изцяло все още на второстепенния път, който е перпендикулярен на главния, водачът Й. да се удари в нея странично вдясно, както твърди, а след това посоката му да се промени надясно.

5

Съгласно приетото заключение на автотехническа експертиза и дадените разяснения от вещото лице в съдебно заседание, автомобилът Сеат, управляван от свидетеля Г., със сигурност е навлязъл на главния път, което е причина на за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Не се доказват по никакъв начин възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от поведението на водача Й., управлявал застрахования от ищеца автомобил Мерцедес, тъй като според дадените показания и заключението на експертизата, ударът за него е бил непредотвратим, тъй като движението му надясно е било ограничено от изпреварваното превозно средство, а автомобилът Сеат е препятствал преминаването през лявото платно по посоката на движение на автомобила Мерцедес, като вещото лице дава заключение, че на база наличните данни, скоростта му към момента на удара е била по-ниска от 35 км/ч., като резултат от предприета спасителна маневра за спиране, която е неуспешна. Следователно съдът приема, че ПТП е настъпило поради изключителната вина на водача В. Г., която не се е съобразила със забраната на знак Б2 „Стоп“ и въпреки че признава да е възприела движещо се по главния път превозно средство / камион/цистерна/ е навлязла на същия главен път без да има достатъчно видимост и без да се убеди, че няма движещи се по него други превозни средства.