Определение № 29187 от 12.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29187 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110117366 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Г. П. Х., искова молба против *************************, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 11 200 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпила на 24.09.2025 г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 24.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 45,50 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за заплащане на съдебно медицинско удостоверение, ведно със законната лихва считано от 26.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 6 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е постъпил на работа в системата на МВР на 27.09.2024 г., като към момента изпълнявал длъжността полицейски инспектор в група ООР, сектор ОП при ****** – СДВР. Сочи, че на 24.09.2025 г. е бил на работа, назначен в наряд, заедно със своя колега **************** за времето от 07:00 до 19:00. Около 15:45 ч. твърди, че са 1 извършвали полицейска проверка на лек автомобил на бул. „****************“, като полицейският автомобил бил паркиран на безопасно място с включена светлинна сигнализация. Излага, че е бил в служебния автомобил и извършвал проверка на водач, чийто автомобил бил паркиран пред полицейския. Поради несъобразена скорост с интензивността на движението и конкретната пътна обстановка, лек автомобил „************“ с peг. № *********, управляван от водача Т.Б.Б., реализирал ПТП с полицейския автомобил, който вследствие на удара се изместил и ударил спрелия пред него автомобил „*****“ с peг. № ***********, управляван от Г.В.Г.. Сочи се, че в момента на удара ищецът и неговият колега **************** изготвяли документацията на спрелия водач, като ищецът бил пасажер в служебния автомобил.

След удара ищецът ударил лицето си в таблото на автомобила, след който момент, нямал ясни спомени. На място пристигнал екип на ЦСМП, като двамата полицейски служители били прегледани на място. При пристигането на линейката ищецът бил облян с кръв по лицето, имал разкъсано - контузии рани в горната част на лицето и се оплаквал от интензивни болки във врата, главата и в лявата част на тялото. Твърди се, че ищецът е транспортиран с линейка в УМБАЛ „Пирогов“, където бил прегледан от неврохирург. Непосредствено след ПТП получил силно главоболие и гадене, както и оток на десния клепач. След прегледа твърди, че му е изписано лечение с медикаменти, както и че е бил насочен към ВМА, където му поставили диагноза „Контузия на шията“. Аргументира, че състоянието, в което се е намирал не позволявало да довърши работния си ден, поради което си тръгнал и се прибрал у дома. Излага подробно, че се е чувствал отпаднал, изпитвал болки във врата и имал силно главоболие. На следващия ден отново посетил спешен кабинет в УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД, където бил прегледан от неврохирург и му била поставена диагноза открита рана на други области в главата, мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Извършена била рентгенография на шийни прешлени и му била предписана мека шинна яка. Твърди, че на 26.09.2025 г. е посетил кабинет по съдебна медицина, като при прегледа били установени следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето, с оток и кръвонасядане в окосмената част на челната област; разкъсно - контузни рани и охлузвания в областта на дясна вежда и горния клепач на дясно око; общирен оток и кръвонасядане на дясна вежда и клепачите на дясното око с ангажиране и на значителна част от скулната област, причинявайки лицева асиметрия; сътресения на мозъка; повсеместна инекция на конюктивита на дясното око, придружена с усилено сълзотечение; клинични данни за преразтягане на мекотъканни сухожилни и мускулни структури в областта на шията и горната част на гърба „камшичен удар“, мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“ и причиняващи ограничени движения на главата, поради изразен болков синдром; контузия и кръвонасядане на дясна хълбочно - коремна област; контузия на левия долен крайник с обширно охлузване и кръвонасядане на лява подбедрица. Сочи, че на 25.09.2025 г. му е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е20251781072 за 14 календарни дни за периода от 25.09.2025 г. до 08.10.2025 г., с диагноза „Открита рана на други области на главата“, като била посочена причина трудова злополука; а на 09.10.2025 г. бил издаден втори болничен лист за временна неработоспособност № Е20253102286, за 20 календарни дни за периода от 09.10.2025 г. до 28.10.2025 г., с диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“, като отново била посочена причина трудова злополука. Твърди, че с разпореждане № 37517 от 17.12.2025 г. на ТП на НОИ гр. София, злополуката е призната за трудова. Подробно аргументира, че съгласно съдебната практика, разпоредбата на чл. 238 ал. 1 ЗМВР не 2 лимитира отговорността на ведомството, т.к. това би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Досежно претенцията за неимуществени вреди излага, че е претърпял интензивни болки и страдания в областта на лицето, врата, дясна подбедрица.

Посочва, че е ползвал шийна яка в продължение на един месец, както и че е приемал аналгитици около месец и половина, имал проблем с концентрацията, с процеса на четене, страдал от гадене и умора, имал нарушения в съня, изпитвал безпокойство и раздразнение, висока чувствителност към ярка светлина, замъглено виждане, продължително сълзотечение на дясното око, двойно виждане, както и дразнене от звук и от бързо сменящи се цветни образи. Излага още, че е претърпял сериозен стрес, изпитвал тревога, че няма да може да изпълнява служебните си задължения, да се грижи за семейството си. Твърди, че е сторил разходи в размер на 45,50 евро за издаване на съдебно медицинско удостоверение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че ищецът към 24.09.2025 г., е бил полицейски служител, изпълняващ длъжността полицейски инспектор IV степен в група „Охрана на обществения ред“ при сектор „Охранителна полиция“ към ****** при *************************.

Подробно аргументира, че статутът на полицейските органи е регламентира в ЗМВР, който се явявал специален закон по отношение на ЗДСл и КТ. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 238 ал. 1 ЗМВР отговорността на администрацията се ангажира при настъпване на средна или тежка телесна повреда, като видът на телесната повреда съгласно ал. 3 се определя от Централна експертна лекарска комисия. Твърди, че в случая ЦЕЛК при Медицински институт – МВР е издал медицинско удостоверение № 42/1 от 05.03.2026 г., с което определил вида на телесната повреда като лека. С оглед изложеното подробно аргументира, че не дължи обезщетение. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало служебно правоотношение, в периода на действие на което е настъпила злополука, призната за трудова с разпореждане № 37517 от 17.12.2025 г. на ТП на НОИ гр. София.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти –

По иска с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото пълно и главно, че между страните е съществувало служебно правоотношение; обстоятелството, че е претърпял злополука, призната по надлежния ред за трудова; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и трудовата злополука; размера на същите.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова тежест е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и наведените с отговора на исковата молба възражения.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба 3 документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250.00евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице К.А.С. – ортопед травматолог, като експертът да се уведоми след внасяне на депозита, определен за ответното дружество.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебнопсихологична експертиза, като не необходимо за правилното решаване на спора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.10.2026 г. от 10.10часа, за които дата и част да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, на ищеца – и препис от отговора на ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4