Решение № 394 от 07.12.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. гр. Димитровград, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100429 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за паричен заем, както и евентуално предявени искове за прогласяване нищожността на клаузи от същия договор, и иск по чл.55 от ЗЗД - за връщане на недължимо платена сума по договор за кредит.

Ищецът Х. Х. П. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем от 13.03.2018г., сключен между него и ответника „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството на кредитор. Посочва, че по силата на този Договор ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1250 лева, като последния се задължил да го върне заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.2 от Договора, ГЛП по заема бил 35%, а ГПР е 40,78%. Заемната сума трябвало да бъде върната на ответника за срок от 12 месеца. Поддържа, че приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора и вписан от ответника. Това било така, защото съгласно Договора се дължала „неустойка“ в случай, че ищецът не представел в 3-дневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция. С така заложената клауза, кредиторът целял да заблуди потребителя и да получи свръхпечалба за себе си. Използвайки заблуждаваща търговска практика, той създавал неравноправност, която увреждала кредитополучателя и благоприятствала кредитодателя. Целта била да се заблуди ищеца относно действителния ГПР, като това обстоятелство пораждало недействителност на договора, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК вр.чл.19 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на последния. Това било така, защото ГПР по кредита включвал в себе си всички разходи за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.тези дължими на посредниците за сключване на договора. Посоченото 1 обезпечение трябвало да се представи от заемополучателя в срок от 3 дни, като в противен случай се дължала неустойка в размер еквивалентен на ¾ от главницата. Тази неустойка се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита и била отразена в погасителния план.

Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Поради невключването на възнаграждението в същия, той не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора. Неизпълнението на задължението от ищеца да посочи поръчител, отговарящ на конкретно посочени от ответника условия, вдигало лихвения процент на кредита неколкократно за месец, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Посочения в Договора лихвен процент от 35% също не отговарял на действително приложения такъв, тъй като уговорената „неустойка“ представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент, нараствала и стойността на ГПР, доколкото възнаградителната лихва била един от компонентите му. Поради това, ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11 ал.11 т.20 от ЗПК.

Поддържа, че ищецът възстановил на ответника заемната сума по договора за кредит, като последния се бил обогатил неоснователно, получавайки парични средства за възнаградителна лихва, неустойка за липса на обезпечение и други клаузи от договора за заем, които също били заплатени. С касов ордер от 08.05.2018г. ищецът заплатил на ответника сумата от 1583,67 лева за предсрочно погасяване на заема. Към тази дата задължението му било в размер на 1127,94 лева, което означавало, че има поне още едно извършено плащане.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем от 13.03.2018г., сключен между страните, е изцяло недействителен. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че целия договор не е недействителен, иска да се признае за установено, че клаузите от Договора- чл.4 и чл.2 т.8 са нищожни. На последно място иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца недължимо платени суми по Договора за паричен заем от 13.03.2018г. в размер на 300 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 10.10.2023г. съдебно заседание по делото, по искане на пълномощника на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, като увеличи размера му от 300 лева на 1583,67 лева.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че процесния договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл.10.ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК. При отпускане на кредита дружеството действало добросъвестно- на ищеца бил предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения. Видно от чл.11 т.18 от ЗПК, изискването да се предостави 2 обезпечение на кредит било напълно допустимо и законно. Кредитополучателят можел да избира между два вида обезпечения- банкова гаранция или двама поръчители. Изискванията към поръчителите били заложени, както с оглед размера на кредита, така и с оглед ограниченията на чл.446 от ГПК. Заявява, че твърденията, че не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и в договора не е разписан действителния размер на ГПР са несъстоятелни. Договорът трябвало да съдържа информация за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. В процесният договор за кредит бил посочен ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19 ал.3 т.3 от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Тези разходи били част от действията/бездействията на потребителя и не били част от разходите по кредита. Представянето на обезпечение било задължение на заемополучателя и зависело изцяло от неговата воля и действия. Разходите по неустойката били възникнали в резултат на бездействието на заемополучателя да представи обезпечение. На следващо място, твърденията на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като договорения лихвен процент нарушава добрите нрави и внася неравноправие между страните, били несъстоятелни. В ЗПК не било предвидено изрично ограничение на размера на ГЛП, като единствено ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на МС на Р.България. Т.е. размерът на лихвата не бил ограничен, стига ГПР да е в рамките, посочени в т.19 ал.4 от ЗПК. Счита твърденията на ищеца, че изискването за предоставяне на обезпечение по договора за паричен заем противоречи на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, за несъстоятелно. Оспорва и становището на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, като е представил СЕФ със заблуждаващо съдържание. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност на непредявената част от вземането, предмет на претенцията по настоящото дело. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №3174733 от 13.03.2018г. ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД е предоставил на ищеца Х. Х. П. в заем сумата от 1250 лева. От своя страна, заемополучателят се е задължил да върне тази сума в срок от 26 седмици, на 13 вноски, първата от които на 30.03.2018г., а последната на 14.09.2018г. Страните се договорили, че за предоставената в заем сума се дължи фиксиран ГЛП от 35.00%, а ГПР бил в размер на 40,23%. Общата дължима сума от ищеца била в размер на 1370,98 лева. Изрично е посочено, че в ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора. В чл.3 от Договора изрично е посочено, че с подписването на същия заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договора има 3 силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. В чл.4 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му: Две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на конкретно описани условия; банкова гаранция. В чл.4 ал.2 от Договора е посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 564,85 лева, която се заплащала на равни части от 43,45 лева всяка и била част от дължимата месечна вноска.

Така представения Договор е подписан от представител на ответното дружество, както и от ищеца, като последния не оспори подписа, положен срещу името му в договора.

Според приетата като доказателство по делото Касова бележка №87/08.05.2018г. ищецът е платил в полза на ответното дружество сумата от 1583,67 лева, представляваща вноска за предсрочно погасяване на кредита. Въпросното плащане е потвърдено със Справка предсрочно погасяване, издадена от представител на „Изи Асет Мениджмънт“АД, съгласно който получената от ищеца заемна сума е в размер на 1250 лева, като общата дължима сума при предсрочно погасяване на договора за паричен заем към 08.05.2918г. е в размер на 1127,94 лева.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, размерът на ГПР е 40,23%, съгласно чл.2 т.8 от Договора. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение 1 към чл.19 ал.1 от ЗПК. Изчислен от вещото лице при следните изходни данни: размер на кредита 1250 лева, срок на договора 26 седмици, ГЛП 35% и вид на вноскитеанюитетни, ГПР е 41,20%. В ГПР не са включени други разходи, освен възнаградителната лихва. Изчисления от експертизата по този начин ГПР е само с 0,97 пункта по-висок, което отклонение е възможно да произтича от превръщането на седмици в месеци и/или различния алгоритъм на двата софтуера, приложени за изчисляването му. ГПР би следвало да бъде в размер на 162,80% в случай, че в него бъде включена неустойката по чл.4 от Договора. Заплатената от ищеца сума по заема е в общ размер на 1583,67 лева, като с нея са погасени главница 1250 лева, договорна лихва 57,27 лева, неустойка- 267,40 лева и разходи за събиране на вземане- 9 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 13.03.2018г. между страните е бил сключен Договор за паричен заем №3174733, съгласно който на ищеца е бил предоставен заем в размер на 1250 лева, който той е трябвало да върне на ответника на 13 равни месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и неустойка. Между страните няма спор, че Х. Х. П. е получил реално сумата от 1250 лева, като последното се установява и от разпоредбата на чл.3 от Договора и обстоятелството, че процесния договор е бил подписан от ищеца. От страна на ответното дружество не се оспорва, че по същия договор заемополучателя е заплатил сумата от 1583,67 лева, с която е погасил изцяло задължението си за главница от 1250 лева, а с остатъка е заплатил договорна лихва – 57,27 лева, неустойка267,40 лева, и разходи за събиране на вземане - 9 лева. От страна на „Изи Асет Мениджмънт“АД е направено признание, че заемополучателя към настоящия момент няма изискуеми задължения по процесния договор, като е заплатил задълженията си по него.