Решение № 940 от 05.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 940 гр. Пловдив, 05.06.2020год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 651 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от

Община Пловдив против Решение № 52 от 13.01.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6119 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 1158 от 14.08.2019г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на В.С.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 43, ал.1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал.2 от НРСППППСНТГП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 17.07.2019 г. на В.С.Г. е съставен фиш за неправилно паркиране на лек автомобил „Опел“ с рег. № ***, в гр. Пловдив, бул. „България“ № 33, върху тротоар, без разрешение на собственика на пътя или администрацията, с което е нарушил изискванията на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.

Издаден е фиш, който е оспорен от Г.. На

22.07.2019г. е съставен АУАН № КТ 040090 в присъствието на нарушителя. АУАН е предявен на нарушителя на 22.07.2019г., който е записал, че възражения ще внесе в съда.

Г. е депозирал възражение с изх .№ 19 ГР-1340/25.07.2019 г. срещу съставения АУАН. Възражението е прието за неоснователно и е последвало издаването на НП № 1158 от 14.08.2019г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на В.С.Г., на основание чл. 43, ал.1 от НРСППППСНТГП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал.2 от НРСППППСНТГП.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че има достатъчно данни, че В. Г. е извършил нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП.

Приел е, че административнонаказващият орган правилно е определил съответната на извършеното нарушение санкционна норма, която предвижда наказание глоба в твърд размер, който не може да бъде редуциран.

Въпреки това е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на изискванията на чл.40, ал.3 от