Решение № 12954 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12954 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110100603 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.“ ЕООД, искова молба насочена против „В.Б.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 236.02 лева, представляваща предадена без основание сума от В.К.В. на ответника по Договор за кредит № 9761634018 от 22.08.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца с Договор за цесия от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с В.К.В. е сключен Договор за цесия от 30.05.2023 г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 236,02 лв., която сума била платена без основание (такса за бързо разглеждане) по Договор за кредит № 9761634018. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, получено на 10.07.2023 г. Излага, че между цедента и ответника е сключен Договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно който кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за бързо разглеждане. Твърди, че всички суми по договора са заплатени. Прави възражение за нищожност на договора, евентуално на отделни негови клаузи. Подробно излага, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР).

Последното се излага, че е така доколкото таксата за бързо разглеждане не била включена в ГПР. Излага, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушаване на Директива 2008/48. На следващо място твърди, че договорът е нищожен поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага също, че е нарушено изискването Договорът да е написан по ясен и разбираем начин, както и че в Договора не се съдържа „правото 1 на отказ“ от страна на потребителя от договора. Подробно излага, че е налице накърняване на добрите нрави и в тази връзка сочи, че е нарушена еквивалентността на двете насрещни престации, т.к. едната страна се обогатила неоснователно за сметка на другата. Сочи, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК и излага, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГЛП, без да се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР. Твърди, че ГЛП е над 4 пъти размера на законната лихва, поради което счита, че клаузата противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното в обобщение аргументира, че целият договор за кредит е нищожен, т.к. същият не би бил сключен без недействителните клаузи, които счита, че не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона. Евентуално оспорва като нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане и развива подробни съображения в насока, че същата е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Излага, че кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на основание.

Излага твърдения в насока, че ищецът не е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Развива съображения в насока, че вземането на ищеца не е индивидуализирано в достатъчна степен нито в договора за цесия, нито в уведомлението за извършено прехвърляне на вземания. Като друго основание за нищожност на договора за цесия сочи накърняване на добрите нрави и в тази връзка обръща внимание, че съгласно представения договор за цесия – при успешно принудително събиране на вземанията, цесионерът ще задържи за себе си 49 % от събраната сума, както и всички съдебни разноски, а при частично уважаване – евентуалните разноски, на които ще бъде осъден цесионерът, ще се приспаднат от покупната цена на сделката. Така описаното ответникът счита, че води до обогатяване от страна на ищеца-цесионер за сметка на цедента, като се сочи и че ищецът в действителност се възползва от неравностойното социално състояние на цедента с цел да набави за себе си материална облага. Твърди, че договорът за цесия е нищожен и поради липса на предмет, доколкото в случая се касаело за невъзникнало вземане. На следващо място се сочи, че договорът за цесия е симулативен, прикриващ мандатна сделка – консултантски договор за правна защита и съдействие. Излага, че цената по договора за цесия не е платена и че всъщност плащането е поставено под отлагателно условия – успешно провеждане на съдебно производство, което също счита, че е основание за нищожност на договора. В заключение се твърди, че ищецът злоупотребява с права и цели необосновано разместване на блага чрез използване на лични и кредитни данни, за което твърди, че са образувани и прокурорски преписки. На последно място твърди, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

99 ЗЗД.

Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

В тежест на ищеца е да докаже плащане на претендираната сума от страна на В.К.В. в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия В.К.В. е прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е уведомен за извършеното 2 прехвърляне на вземания.

В тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, респ. че са индивидуално уговорени. В доказателствена тежест на ответника е и да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия на сочените основания.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между В.К.В. и ответното дружество е сключен Договор за кредит № 9761634018 от 22.08.2022г.

Наличието на облигационно правоотношение между В.К.В. и „В.Б.“ ЕООД, намира опора и в приложеното на л. 19 по делото копие на Договор за кредит № 9761634018 от 22.08.2022г.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

От съдържанието на договора се установява, че ГПР е 49.70%. В ГПР, обаче, не е включена дължимата се сума от 236.02лв. – „такса за бързо разглеждане“.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и 3 всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.

2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В подкрепа на формулирания извод е и Решение на СЕС по дело C‑714/22, в което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.