Решение № 403 от 10.08.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Б., 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201124 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ш. К. от с.Л., Община-Г. Д., против НП№244а-1169/15.07.2021г., издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., във връзка с вменено й административно нарушение по чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, в това число и при материално некомпетентен издател.

Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказаващият орган, чрез писмени бележки на своят процесуален представител изразява позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност и правилност на обжалваното НП.

РП- Б. , редовно призовани не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата.Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че жалбоподателката е майка на детето Е. Е. Б., родено на 02.07.2018г. , от съвместното й съжителство с Е. Б.

Б. . След раждането на детето обаче родителите му се разделили и жалбоподателката започнала да отглежда сама детето Е., като първоначално живеела при родителите си в Л., Община-Г. Д.. С Решение №2355/25.07.2019г., постановено по гр.д.№91/2019г., Районен съд –Г. Д. е предоставил родителските права по отношение на детето Е. именно на неговата майка- С. К., а Е. Б. е осъден да заплаща издръжка ежемесечно за отглеждане на детето си, чрез неговата майка и законен представител . През 2021г. жалбоподателката се преместила да живее с детето си в Б., съвместно с приятеля си –И. И. П., в жилище на адрес: ул.“Ш. пл.“№26, ет.3, ап.2.

На 20.05.2021г. , жалбоподателката и приятелят й П. решили да отидат на нощно заведение /дискотека „Д. М.“ в Б. /, като за целта, помолила приятелката си –св.Ю. да дойде и да пази детето Е., докато К. и П.а са навън късно вечерта. Св.Ю., която се познавала от дълго време с К. , били семейни приятели и общувала и с детето Е., се съгласила да отиде и останала в дома на жалбоподателката на тази дата за да пази детето й, след излизането на П. и К. късно вечерта. Около 04.30-05.00 часа на 20.05.2021г., жалбоподателката и приятелят й П., които вече били употребили алкохол, решили да се приберат в жилището си, но вместо да се приберат пеша /предвид не дългото разстояние от нощното заведение, в което били до домът им/ или да вземат такси за да се придвижат до дома си, двамата решили да ги прибере св.Ю. с автомобила си. Позвънили по телефон на св.Ю., тя видяла, че детето Е. спи и отишла да прибере жалбоподателката и приятелят й с автомобила си около 05.00 часа на 20.05.2021г. На излизане заключила апартамента на К.. Детето Е. обаче точно тогава се събудило, успяло да се придвижи до коридора на жилището и започнало да плаче силно и да тропа по входната врата. По същото време съпругата на св.М. , който живеел в същата жилищна сграда и бил съсед на К. / живеел на ет.3 над нейното жилище/, се събудила от този детски плач , след което събудила и него за да провери от къде идва този плач и дали детето има нужда от помощ. Св.М. изчакал известно време като си мислел, че вероятно родителите на детето ще го успокоят и приспят, но тъй като плачът и тропането по врата продължил, излязъл от жилището си и се насочил към мястото на плача, а то се оказало съседен на неговият апартамент на втория етаж от жилищната сграда. Позвънил на входната врата на това жилище, но никой не му отворил . Забелязал също, че при отиване до входната врата детският плач спирал, а при отдалечаването му от вратата отново продължавал. Заради последното, св.М. позвънил на телефонен оператор 112 и съобщил за случая. Това станало около 15.15 часа на 20.05.2021г. По това време обаче нямало свободен полицейски патрулен автомобил и за това дежурният в полицейското управление св.З. позвънил за 2 помощ и съдействие на РЗПБЗН. След това подаване на сигнала, св.М. установява, че на място пристигнали трима пожарникари около 05.20 часа .

Заедно с тях отново позвънял на вратата на жилището, от където идвал плача на детето и тъй като никой не отварял, пожарникарите решили да разбият входната врата. В този момент обаче по стълбите на жилищната сграда дошли две жени и един мъж и се отправили именно към жилището с плачещото дете, като отключили входната врата и си влезли вътре без да разговарят с никого от присъстващите на мястото лица , в това число тримата пожарникари и св.М. . При отваряне на вратата от трите лица, които влезли в жилището с плачещото дете, се видяло , че там действително има дете на около 3 години, което очевидно било оставено само в жилището. След като двете жени и мъжа си влезли в жилището при детето, пожарникарите и св.М. си тръгнали.

На 30.06.2021г. св.К. /полицейски служител при 01 РУП-Б./, в присъствието на свидетелите А. и Х., е съставил срещу жалбоподателката АУАН№ 244а-1169/06.07.2021г. за това, че на 20.05.2021г., около 05.15 часа в Б., на ул.“Ш. пл.“№26, вх.Б, ет.3 /апартамент в ляво на стълбищната клетка/, като родител на детето Е. Е. Б. , роден през 2018г., за което полага грижи в това си качество, оставила детето без надзор и грижа и с това създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие.

Деянието е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето. АУАН е връчен лично на жалбоподателката на 30.06.2021г., без отразяване на възражения.

Въз основа на АУАН, на 15.07.2021г., Директорът на ОДМВР-Б. е издал обжалваното НП№244а-116-9, с което на основание чл. 46, ал.1, вр. с чл. 45, ал.4, във вр. к чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, е наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., което е минимума за нарушение като процесното , определен от законодателя. В НП обаче е променена датата на нарушението и вместо посочената дата 20.05.2021г., в постановлението като дата на деянието е отразена датата на съставяне на АУАН-30.06.2021г. НП е връчено също лично и срещу подпис на жалбоподателката на 19.07.2021г.

При разпита на актосъставителя св.К. се установява, че е съставил процесният акт по материали от изготвената за случая преписка . Акта бил съставен в присъствието на свидетелите А. и Х. и връчен лично на жалбоподателката срещу подпис . Св.К. установява, че служебно до този момент не е констатирал поведение на К., свързано с неполагане на грижи за детето й, в противен случай би сигнализирал за това по съответния ред .

При разпита на св.А., се установи, че тя лично е извършила проверката по случая, след подаденият за него сигнал от страна на св.М.. Според сигнала, детето плачело силно от заключено жилище, където било само и тропало по вратата.На място пристигнала жалбоподателката, нейният приятел П. и св.Ю. и те обяснили на св.А., че К. и П. били на дискотека, а св.Ю. пазела и гледала 3 детето на К. . Около 05.00 часа на 20.05.2021г., св.Ю. била извикана от К. да ги прибере с П. с автомобил от дискотеката и именно тогава, детето на К. се събудило и започнало да плаче, а последното било възприето от св.М. и той подал сигнал за случая. За грижите на майката към детето бил изискан социален Доклад от съответната общинска служба.

Видно от телефонограма на л.28-л.29 от делото, сигналът на св.М. за случая е подаден на 20.05.2021г. в 05.17 часа. Отразено е също така, че при отиване на място от страна на изпратените служители се чувало плач на дете, като пристигнали две жени и един мъж, които отворили вратата на апартамента, от където идвал плачът на детето. След като всички материали по този случай, ведно с докладни записки на полицейските служители са изпратени на РП-Б. по компетентност, с Постановление от 11.06.2021г., представител на тази прокуратура е приел, че не са налице основания за образуване и е отказал образуване на досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 182, ал.1 от НК, като е приел, че е налице малозначителност на деянието на жалбоподателката по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, заради краткият период от време, в който детето е оставено само в къщи и без родителски надзор и грижа, както и като е отчетено, че през останалата част от нощта, за детето се грижела св.Ю., извикана от жалбоподателката именно за това в дома й, докато самата К. била излязла заедно с приятеля си на нощно заведение.

По делото е приложен изготвен след случая социален Доклад от представител на Агенция за социално подпомагане при Община-Б.. От него се установява, че жалбоподателката като майка на детето Е. се грижи добре за него и му е обезпечила спокойна, уютна и добра битова обстановка и семейна среда за отглеждане и живеене в жилището си в Б. . Приятелят, с когото жалбоподателката живее в момента има добро и мило отношение към детето, а самата К. създала силна психо-емоционална връзка с детето си. Социалните работници при проверката по случая не са констатирали, че за детето не се полагат грижи от неговата майка , нито пък данни за негови здравословни проблеми а детето е имало добър и спретнат вид и за това те са счели, че с грижите си жалбоподателката задоволява потребностите на детето и не се налага предприемане на мерки за закрила спрямо детето Е. Б., поради което е предложено и преписката по случая да се затвори.

При тези фактически дадености, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за нарушение по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето.

Атакуваното НП и обосноващият го АУАН са издадени от компетентен за това орган по чл.46, вр. с чл. 45 , ал.4, вр. с чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, а именно от полицейските органи/ св.К. за акта/ и от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи/ за НП/, поради което възраженията на защитата в обратна насока съдът приема за 4 неоснователни.

НП и АУАН са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и те са връчени надлежно на жалбоподателката /лично и срещу неин подпис/.

Формално в двата акта се съдържат и всички задължителни реквизити за такива документи по чл. 42 и респ. чл.57 от ЗАНН , като конкретно са посочени : дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, фактическо описание на извършването му, посочени са доказателства за установяването му, направена е правна квалификация на нарушението по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, като между фактическото описание на деянието и посочената за него правна квалификация не е налице противоречие. Ето защо възраженията на защитата за допуснато процесуално нарушение поради липса на основни реквизити в НП , съдът също приема за неоснователни.

При съставянето на НП обаче съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като с него е направена съществена промяна в датата на вменяваното нарушение, като вместо посочената и констатирана такава с АУАН /20.05.2021г./, с НП е посочена като дата на твърдяното нарушение -30.06.2021г./датата на съставяне на самият акт/, за която няма наведени никакви фактически констатации и твърдения в акта за нарушение и не са събрани и никакви доказателства по случая, както и в рамките на настоящото съдебно производство. Това съществено противоречие между съдържанието на АУАН и НП и то касателно основен реквизит на постановлението по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и респ. основен елемент от фактическият състав на твърдяното нарушение, несъмнено е засегнало в значима степен правото на защита на жалбоподателката, защото последната на практика не е могла да разбере за каква дата следва да изгради своята защита /за тази в акта или тази в НП/. В такава хипотеза и съгласно практика на БлАС, допуснатото противоречие между АУАН и НП в основен реквизит от рамката на твърдяното нарушение /дата на нарушението/, винаги обуславя процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.