Решение № 876 от 09.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11189/2025
- Вид
- Решение № 876
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 876 гр. Варна, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110111189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, чрез процесуалния му представител – юрк. П. Ц., срещу А. А. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 409.03 евро /800 лв./, представляваща неплатена главница по сключения между „С. К.“ ООД, ЕИК ****** и А. А. И. договор за паричен заем Кредирект № ******, вземанията по който са прехвърлени от цедента „С.
К.“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******. по описа на ВРС, **** състав.
В исковата си молба ищецът „А. Б. Б.” ЕООД излага, че между „С. К.“ ООД /кредитодател/ и ответника А. А. И. /кредитополучател/ е сключен договор за паричен заем Кредирект № ****** по електронен път по силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, включително, че всички негови елементи са предоставени на насрещната страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Посочва, че съгласно сключения договор, кредитополучателят е получил сумата 800 лв., която се е съгласил да върне на 18 бр. вноски по 152 лв. в срок до 03.07.2021 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен 1 процент в размер на 40.08 %, както и ГПР в размер на 47.83 %. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** „С. К.“ ООД му прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор за кредит. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения имейл адрес не е извършено надлежно, моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. А. И., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ******. по описа на ВРС, **** състав, срещу длъжника А. А. И. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на ******, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на 04.03.2026 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 29.01.2026 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число договор за паричен заем Кредирект от ******, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** и уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба, адресирано до длъжника.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 13.73 евро /26.85 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
2
В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в размер на сумата 25.56 евро /50 лв./ – държавна такса. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя в минимален размер – сумата 102.26 евро /200 лв./, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 127.82 евро /250 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А.
И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******, дължи на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, сумата 409.03 евро /800 лв./, представляваща неплатена главница по сключения между „С.
К.“ ООД, ЕИК ****** и А. А. И. договор за паричен заем Кредирект № ******, вземанията по който са прехвърлени от цедента „С. К.“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, която сума е предмет на заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******. по описа на ВРС, **** състав.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******, да заплати на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, сумата 13.73 евро /26.85 лв./, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ******. по описа на ВРС, **** състав, както и сумата 127.82 евро /250 лв./, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3