Решение № 4959 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110134792 по описа за 2025 година

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу Г. Н. У. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150,чл. 153 ЗЕ за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 336,99 лева, равняваща се на 172,30 евро, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33979/2023 г. по описа на СРС, 119 състав. След подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за посоченото вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Ищецът твърди, че към датата на ИМ ответникът е направил частично плащане в размер на 750,40 лева общо по сметката на „Т.С.“ ЕАД.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. Н. У., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен по основание и размер. Твърди, че всички претендирани от ищеца вземания за периода 01.05.2019-01.06.2020 г. са погасени по давност.

Ответникът заявява, че е извършил три плащания: на 11.08.2023 г. - 533,96 лева, на 27.03.2025 г. – 216,44 лева, на 15.10.2025 г. – 27,14 лева, с които твърди, че е изплатила дълга си за периода 01.05.2020-30.04.2022 г. Моли за отхвърляне на иска.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Следва да се посочи, че след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК, с което са оспорени вземанията на ищеца по заповедта като погасени по давност в една част, в друга част като платени след подаване на заявлението, в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК за предявяване на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, доколкото в заповедното производство съдът не може да се произнася по въпросите погасени ли са вземанията на заявителя по давност и съответно какъв е размерът на вземанията за погасения или непогасения по давност период, още повече като се вземе предвид обвързаността на акцесорните претенции за мораторни лихви от главните вземания, а единствено има правомощие при подадено възражение по чл.

414а ГПК, с което вземанията се признават от длъжника с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, съдът да се произнесе по възражението и постъпилото становище, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, доколкото вземанията са оспорени и като погасени по давност. Относно извършено плащане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, същото по силата на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от съда в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че заповедното производство, и по-специално производството по чл. 414а ГПК, цели да установи дали претендираните от заявителя вземания са спорни и само при липса на спор относно дължимостта на вземанията по заповедта, съдът следва да се произнесе по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. второ ГПК, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, 2 който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът по делото е собственик на процесния имот през процесния период респ., че страните са в облигационни отношения, съществували през процесния период за процесния имот; че са извършени плащания от ответника след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в общ размер от 750,40 лева (383,67 евро) към датата на подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от „Т.С.“ ЕООД, при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, неоспорени от страните, приети като писмени доказателства по делото.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на 3 чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.06.2023 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която дата се счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението е депозирано на 19.06.2023 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., вкл. са погасени по давност. Задължението за м.

04.2020 г. е станало изискуемо на 15.06.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.06.2023 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.06.2023 г.

Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Задължението за м. 05.2020 г. (най-старото от периода) е станало изискуемо на 15.07.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.07.2023 г., т.е. след подаване на заявлението по чл.

410 ГПК на 19.06.2023 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на висящността на процеса.

При кредитиране заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че за непогасения по давност период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., размерът на реално потребеното количество топлинна енергия, при съобразяване с изравнителните сметки, е за сумата от 643,73 лева.

Като писмени доказателства по делото са представени три броя платежни нареждания: от 10.08.2023 г. с основание „гр. д. 33979/2023 119 с-в СРС“, от съдържанието на което се установява, че ответникът е заплатила в хода на процеса сумата в размер на 533,96 лева; от 27.03.2025 г. с основание „гр. д. 33979/2023 119 с-в“, от съдържанието на което се установява, че ответникът е заплатила в хода на процеса сумата в размер на 216,44 лева; от 15.10.2025 г. с основание „ГРД 34792 от 2025 119 СВ“, от съдържанието на което се установява, че ответникът е заплатила в хода на процеса сумата в размер на 27,14 лева. Или заплатена е сума в общ размер 777,54 лв.

4

Както се посочи, с възражението на длъжника е оспорена дължимостта на вземанията на ищеца с доводи, че същите са погасени по давност в една част, а в друга – платени. Доколкото ищецът не е предявил искове за установяване дължимостта на тези вземания (главница за ДР и мораторни лихви), то същите не са предмет на настоящото производство. Поради изложеното, неприложими са постановките на т. 1 към Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, за вземанията, за които не са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като, за да пристъпи към обсъждане на въпроса с извършеното в хода на делото плащане кои вземания и в какъв размер са погасени, съдът на първо място следва да установи, че вземанията съществуват, както и размерът им т.е. да извърши преценка за основателността на исковете, и едва тогава, в случай че същите са основателни изцяло или частично, да се произнесе по въпроса в какъв ред следва да се погаси дълга по пера, доколкото, както беше изяснено по-горе, вземанията на ищеца, обективирани в заповедта за изпълнение, са оспорени от ответниците, не само като платени в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, но и като погасени по давност.