Решение № 579 от 22.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300501925 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №261514 от 19.05.2021г. на ПРС, постановено по гр.д.

№17707/2019г., петнадесети гр.с., с което е осъден „Мулти Куки“ ЕООД ЕИК 202813143 да заплати на Х. Я. В. с ЕГН- ********** на основание чл.200 КТ, сумата от 1 000лв, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от 05.09.2019г., установена с Разпореждане №5104-15-265/17.09.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата – 05.09.2019г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдения размер от 1 000лв до пълния предявен такъв от 9 000лв. С постановеният съдебен акт в полза на „Мулти Куки“ ЕООД ЕИК 202813143 са присъдени разноски в размер на 977.78лв, съобразно отхвърлената част от иска, а в полза на адв. Н.А. е присъдена сумата от 86.67лв, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Х.В., в рамките на първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Жалбоподателката Х. Я. В. с ЕГН- **********, чрез процесуалния и представител адв. Н.А. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта, с която се отхвърля предявения иск с правно основание чл.200 КТ , за разликата от присъдения 1 размер от 1 000лв до 6 000лв от пълния претендиран размер от 9000лв, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Навежда оплаквания, че неправилно, необосновано и немотивирано, доколкото не са анализирани всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че с оглед сравнително ниския интензитет на причинените травматични увреждания на ищцата, справедливото обезщетение за причинените и неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 2 000лв, който размер би компенсирал причиненото и неудобство и дискомфорт за периода на възстановяване. Твърди се, че е нарушен принципа на справедливост, доколкото не е изпълнено предназначението му в най-пълна степен да се компенсират вредите на увреденото лице. Оспорват се и изводите на решаващият съд за проявена груба небрежност от страна на работника, с която последният е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това въззивният съд уважи предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ в размер на 6 000лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.09.2019г. до окончателното и изплащане. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

В срок е постъпил отговор от „Мулти Куки“ ЕООД ЕИК 202813143, с който е взето становище относно неоснователността на въззивната жалба на Х. Я. В., моли се да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят „Мулти Куки“ ЕООД ЕИК 202813143, чрез процесуалните си представители адв.И.К. и адв. В. Т. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е уважен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 250.00лв до присъдения размер от 1000 лева, като неправилно и незаконосъобразно, с твърдения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява не само несъответно на причинените болки и страдания, но и несправедливо за горницата над 250.00лв. Основното оплакване е по отношение на приетия от решаващия съд процент на съпричиняване от 50%, който според жалбоподателя предвид механизъм на настъпване на увреждането и допуснатата груба небрежност от работника, не съответства на установения по делото конкретен принос на пострадалата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това постанови нов, с което присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250лв. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

В срок е постъпил отговор от Х. Я. В. с ЕГН- **********, в който е взето становище относно неоснователността на въззивната жалбата на „Мулти Куки“ ЕООД ЕИК 202813143. Моли се да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за установено следното:

2

Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ, като е присъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000лв от общо претендираната сума от 9 000лв., като е приел, че по надлежен ред е установено, че на 05.09.2019 г. ищцата е претърпяла трудова злополука, в резултат на която са настъпили травматични увреждания, а именно увреждания по кожата и по лицето - в частност в лявото око. Направил е извода, че доколкото фактическия състав на чл.200 ал.1 КТ е изпълнен, работодателят дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника, вследствие на реализираната трудова злополука. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел, че и двете настъпили травматични увреждания не се характеризират с голям интензитет и са причинили психосоматичен дискомфорт на ищцата в сравнително ниска степен. Причиненият и. к. д. е в най-лека степен, като същият е породил минимални субективни усещания – парене, сърбеж и лека болка, които са отзвучали за период между една и две седмици. Засягането на окото е също в най-лека степен, като причинения дискомфорт се е отразил на ежедневната дейност на ищцата за период от 12-24ч и е изчезнал напълно за период между пет и десет дни. С оглед на тези доказателства, решаващият съд е счел, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 000лв., който размер в цялост би компенсирал причиненото неудобство и дискомфорт на ищцата за периода на възстановяване. Приел е, че е налице проявена груба небрежност от страна на работника, с която последният е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като предвид естество и степента на констатираната груба небрежност е определил съпричиняването в размер на 50%, с което намалил обезщетението за заплащане на неимуществени вреди и е присъдил на ищцата сумата от 1 000лв обезщетение за причинените две травматични увреждания.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: какъв е справедливия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, който размер би компенсирал причиненото неудобство и дискомфорт на ищцата за периода на възстановяване и налице ли е проявена груба небрежност от страна на работника, с която последният е допринесл за настъпването на вредоносния резултат. Жалбоподателката Х. Я.

В. навежда оплаквания, че размера на присъденото обезщетение е несправедливо определен и неотговарящ на действително случилата се травма и преживените от нея болки и страдания, като релевираното от работодателя възражение за съпричиняване, оспорва като изцяло неоснователно. Жалбоподателят „Мулти Куки“ ЕООД, оспорва размера на присъдените неимуществени вреди за разликата над 250лв до 1000лв като прекомерен и несъответстващ на причинените болки и страдания, що се касае до приетия от решаващия съд процент на съпричиняване от 50%, възразява, че същият не съответства на установения по делото конкретен принос на пострадалата, предвид механизъм на настъпване на 3 увреждането и допуснатата груба небрежност от работника.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред районният съд, като след преценка им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд, която доколкото е изложена пълно, детайлно и точно, не следва да бъде повторно излагана, а на основание чл.272 ГПК касаещо същата да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

За прецизност само следва да бъде отбелязано следното: Установено е от представения препис от трудов договор от 08.08.2019г., че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност “сладкар”, считано от 09.08.2019г. Със Заповед от 09.09.2019г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ. От Разпореждане № 5104-15-265 от 17.09.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че декларираната от ответника злополука, станала с ищцата на ***ч в кафе сладкарница „***“ на „Мулти Куки“ ЕООД в гр.Пловдив , по време на изпълнение на служебните и задължения на сладкар, се приема за трудова по чл.55 ал.1 КСО. Посочено е, че при изпълнение на служебните си задължения, ищцата е решила да отпуши канала на мивката в производственото помещение, като за целта изсипала препарат „Тубофло“ в сифона на мивката и пуснала водата. Поради голямата хидроскопичност на активната съставка и силната струя вода, препаратът изкипял с отделяне на топлина и е изпръскал ищцата по ръцете и засегнал едното и око. Няма спор, че в резултат на злополуката, В. е получила увреждания: множество хиперемирани точковидни лезии по площ 25/8см по дясната предмишница и една лезия с размери 3/1см, които засягат повърхностния слой на кожата и увреждане на предната очна повърхност на лявото око, включваща конюнктивита и роговицата.

Установява се от заключението на СМЕ д-р Г. М. А. - П., лекар в Клиника по кожни и и венерически болести към УМБАЛ „***“ гр.Пловдив, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че вследствие на използване на почистващ препарат „Тубофло“ без предпазни средства, В. е получила увреждане – и. к. д., който засяга повърхностния слой на кожата, без да нарушава неговата цялост, като периодът на оздравяване, според вещото лице д-р П. продължава около 1-2 седмици. В съдебно заседание проведено на 02.12.2020г., д-р П. е уточнила, че увреждането на ищцата по кожата не е по-силно от едно слънчево изгаряне, че се касае единствено за точковидни зачервявания и доколкото на по-късен етап не са получени допълнителни усложнения, то възстановяването е в период 1-2 седмици.

От заключението на СМЕ на вещото лице д-р В. М. –Х. - офталмолог в Клиника по очни болести болести към УМБАЛ „***“ гр.Пловдив, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че вследствие на използване на почистващ препарат „Тубофло“ без предпазни средства, ищцата е получила увреждане на предната очна повърхност на лявото око, изразяващо се в леко намалена зрителна острота на лявото око, зачервяване на конюнктивита, нараняване на повърхностния слой на 4 роговицата. Д-р В. М. –Х. е категорична, че естеството на засягането на конюнктивита и роговицата са от първа, най-лека степен, при което уврежданията на лявото око могат да се отразят на ежедневната дейност на пострадалото лице, като оплакванията са най-силно изразени през първите 12-24ч. Посочено е, че конюнктивита и роговицата са богата сетивно инервирани, поради което при нарушаване на целостта им, пациентите се оплакват от силна болка, дискомфорт и чувство за чуждо тяло в окото. Налице е слъзотечение и дразнене от светлината. Според вещото лице е възможно, ищцата В. да е изпитвала такива страдания, които да се отразяват на ежедневната и дейност. Периодът на пълно възстановяване при химично изгаряне на окото от първа степен е от 5 до 10 дни.

Установява се, от събраните по делото гласни доказателства – свидетелката Д. Х.