Решение № 2193 от 17.11.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2193 гр.

Пловдив, 17 ноември 2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН

РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 965 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „К и В ПРОЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя К.П.М., чрез пълномощника адв. Н.,***, офис 11, против Ревизионен акт № Р-16001620005429-091-001 от 08.02.2021г., издаден от С.Г.– началник сектор, възложил ревизията, и П.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.

Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 173 от 19.03.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.

Пловдив относно допълнително начислени лихви за несвоевременно начислен ДДС в размер на 339,58лв. за периода от 15.05.2020г. до 11.10.2020г.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалвания РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено, че неправилно е прието, че със сделката, документирана с нотариален акт № 58 от 14.04.2020г. с предмет прехвърляне на идеални части от недвижим имот и доброволна делба на право на строеж срещу задължение за строителство е реализиран оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, надвишаващ 50 000лв. Сделката представлява бартер на право на собственост върху идеални части от недвижим имот срещу строителна услуга. За определяне на пазарната цена на сделката е използвана като аналог реално осъществена сделка между несвързани лица в рамките на същия имот, а именно такава с предмет покупко – продажба на недвижим имот, документирана с нотариален акт № 183 от 24.07.2019г. С тази сделка дружеството е придобило 1/3 от поземления имот, предмет на сделката от 14.04.2020г. на цена от 30 000лв.

С определената от дружеството цена на бартерната сделка от 14.04.2020г. не се превишава облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Това става със сделката, реализирана на 22.04.2020г. на стойност 48 895,75лв., по повод на която РЛ е подало заявление за регистрация по ЗДДС. В тази връзка, неправилно е прието при ревизията, че облагаемият оборот за задължителна регистрация по ЗДДС е надвишен именно на 14.04.2020г. и заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено на 21.04.2020г. Неправилно е кредитирана пазарната оценка на целия имот на стойност 184 000лв., изготвена от лицензиран оценител, тъй като не е съобразено, че се касае за пазарна оценка на идеални части от недвижимия имот.

Оспорва се използваният от лицензирания оценител подход и приложения метод на възстановителната стойност и след собствени изчисления на жалбоподателя се посочва, че към 14.04.2020г. е достигнат облагаем оборот от 49 344лв. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания РА. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък с разноските от пълномощника адв. Н..

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ревизията е предхождана от проверка във връзка с регистрация по ЗДДС във връзка с подаденото от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 3039120012001560603 от 24.04.2020г., приключила с протокол № ********** от 07.05.2020г. и акт за регистрация по ЗДДС № 160422001722503 от 07.05.2020г. Събраните при проверката доказателства са присъединени към доказателствения материал по ревизионното производство с протокол № 1555667 от 25.09.2020г.

Ревизията е предхождана и от две административнонаказателни производства, приключили с издаването съответно на НП № 534040-F559096 от

26.08.2020г. и НП № 534040-F559097 от

26.08.2020г. Двете наказателни постановления са обжалвани по съдебен ред и съответно отменени с решение № 260509 от 04.11.2020г., постановено по АНД № 6047 от 2020г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.04.2021г. и решение № 260224 от 12.02.2021г., постановено по АНД № 6046 от 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 11.06.2021г.

Ревизионното производство е инициирано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620005429-020-001 от 09.09.2020г., издадена от С.Г.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив. Предмет на ревизията са задължения по ЗДДС за периода от 14.04.2020г. до 06.05.2020г. Определен е краен срок до 3 месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 14.09.2020г. Преди изтичане на срока ревизията е спряна на основание разпоредбата на чл. 34, ал.

1, т. 1 от ДОПК със заповед № Р-16001620005429-023-001 от 03.12.2020г., връчена по електронен път на същата дата. Със заповед № Р-16001620005429-143-001 от 21.12.2020г. ревизията е възобновена, като е посочен срок на ревизията след възобновяването до 01.01.2021г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад № Р-16001620005429-092-001 от 14.01.2021г., против констатациите в който, в законоустановения срок е подадено възражение вх. № 1857 от 27.01.2021г. Същото е обсъдено от органите по приходите, компетентни да издадат ревизионния акт, намерено е за неоснователно и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-16001620005429-091-001 от 08.02.2021г.

Посочените актове са издадени от компетентни органи по приходите, като по делото са представени заповеди №№ РД-09-1 от 03.01.2017г. и РД-09-1802 от 28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 10). Представен е и CD, съдържащ издадените от органите по приходите ЗВР, РД и РА, подписани с валиден квалифициран електронен подпис (л. 232).

От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­но­вено следното:

В хода на ревизията е установено, че с НА № 183 от

2019г. дружеството – жалбоподател купува от М.Н.-Г.самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес: гр. ***, етаж втори, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата 1/3 идеална част, за цена от 30 000лв., която е заплатена изцяло по банкова сметка ***е на сделката.

Съгласно

НА № 58 от 14.04.2020г. продавачите С.Е.и Н.П.и съпругата му Т.К.-П., прехвърлят на дружеството своите дялове идеални части от ПИ с идентификатор *** с административен адрес: гр. ***, съответно в размер на 756/3000 идеални части за първия прехвърлител и 693/3000 идеални части за другите двама прехвърлители срещу задължение на приобретателя за строителство на обособени обекти в жилищна сграда. В нотариалния акт не е договорена стойност на прехвърлянето на идеални части от недвижимия имот и доброволна делба на права на строеж, като е посочено, че дружеството – жалбоподател се задължава да построи на собствениците – учредители само и/или чрез трети ЮЛ подизпълнители, със свои средства и материали определени недвижими имоти, да ги въведе в експлоатация с разрешение за ползване на сградата и предаде обектите, за които собствениците – учредители са запазили правата си на строеж. Тъй като се касае за бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, е посочено, че доставката по прехвърляне на собственост върху посочения недвижим имот е с по-ранна дата от датата на възникване на данъчното събитие и същата следва да се счита за авансово плащане на доставката на строителни услуги. При определяне на данъчната основа на доставката следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

7 от ЗДДС и в тази връзка е възприета пазарната цена, определена към 14.04.2020г. от лицензиран оценител, като оценката е представена от самото РЛ.

В нея е определена пазарна стойност на недвижимия имот от 224 кв. м в размер на 184 000лв. и при съобразяване идеалните части на прехвърлителите в размер на 1 449/3000 от ревизиращия екип е изчислена и пазарната стойност на правата на строеж, съответстващи на тези идеални части – 88 872лв. = 1 449/3000 х 184 000лв.

В последствие, нотариален акт от 22.04.2020г. „К и В Проект“ ООД продава на К.М.правото на строеж на апартаменти № 5 и № 6 и 1/3 идеални части от гараж № 1 в предстоящата да се построи жилищна сграда на адрес: гр. *** на обща стойност 105 000 евро, платима по следния начин: първа вноска в размер на 3 000 евро, която представлява част от дължимото право на строеж, платена на 10.12.2019г.; втора вноска в размер на 25 000 евро, платима в 7-дневен срок от подписване на акт обр. 14 за сградата и 77 000 евро, платима в 45-дневен срок от подписване на акт обр. 14 за сградата. С нотариален акт от 22.04.2020г. дружеството продава на В.С.(един от съдружниците в дружеството) право на строеж за сумата от 48 895,75лв., платена изцяло по банков път на 23.04.2020г.

При позоваване на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и при представено от дружеството разрешение за строеж № 20 от 12.03.2020г. е направен извод, че доставката по втория нотариален акт за продажба на право на строеж попада в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на ЗДДС. Установено е, че към 14.04.2020г. РЛ е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 21.04.2020г. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на 24.04.2021г. и регистрацията е извършена акт за регистрация по ЗДДС, считано от 06.05.2020г.

Ревизиращият екип е направил констатация, че за извършената на 22.04.2020г. доставка на стойност 48 895,75лв. е дължим ДДС в размер на 8 149,29лв., който не е начислен. Дружеството е издало протокол № 4 от 23.04.2020г., в който е посочило като дължим ДДС на посочената стойност, но е отразило същия в дневника за продажби и справката – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г., подадени на 11.10.2020г. За начисления със закъснение ДДС е начислена лихва в размер на 339,58лв., предмет на настоящия РА, за периода от 15.05.2020г. до 11.10.2020г.

Контролният административен орган е намерил за правилни изводите на ревизиращия екип.

Посочени са допълнителни аргументи, че правилно е приложена разпоредбата на чл.

102, ал. 4 от ЗДДС и е следвало ДДС да бъде начислен за облагаемата доставка по НА № 62 от 22.04.2020г., тъй като тя попада във времевия период между датата, на която е надвишен оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС – 14.04.2020г. и датата, на която дружеството е регистрирано по ЗДДС – 06.05.2020г. Самото дружество е издало протокол № 4 от 23.04.2020г. с предмет облагаема доставка прехвърляне право на строеж с данъчна основа 40 746,46лв. и начислен ДДС в размер на 8 149,29лв., което обаче не е отразило в периода до 06.05.2020г., т.е. за данъчен период м. 04.2020г.

В хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства в хронологичен ред: решение № 260509 от 04.11.2020г. на Районен съд – Пловдив, І-ви н.с., постановено по АНД № 6047 от 2020г. по описа на съда, с отбелязване на дата на влизане в сила (л. 239 – 243); касационна жалба против посоченото решение на ПРС (л. 244 – 245 гръб); наказателно постановление № 534040-F559097 от 26.08.2020г. (л. 246 – 247).

По делото е прието заключение по съдебно – оценителна експертиза, изготвено от вещото лице П.Т., без направени възражения от страните по делото. При направени изчисления по метод на сравнимите неконтролирани цени за определяне на пазарна стойност на идеални части от недвижим имот и коригирането им с корекционни коефициенти, вещото лице е изчислило, че средната пазарна стойност на 1кв. м възлиза на 179,11лв., съответно пазарната стойност на 1449/3000 идеални части от недвижимия имот възлиза на 19 378,79лв. без ДДС.