Решение № 1166 от 05.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Добрич, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230103094 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М К. и С. С., чрез упълномощения адвокат Л. В., със съдебен адрес: гр.Д., ул. „***” №***, ет.***, стая *** срещу А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен представител С. Т. А., ЕГН **********, село К., община Д., ул.”***” №***, като законен наследник на Г.

Ф. К.. Исковете са с пр. осн. чл.91 от КЗ /отм./ /сега чл.558, ал.7 от КЗ/ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Цената на главния иск е 21456.00 лв. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 21456.00 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение на пострадалото лице Звездан Златков Николов по щета №210013/10.01.2018г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 27.02.2017г. по пътя с. С. – с. Л., по посока към с.Л., община Д., по вина на Г. Ф. К.

/починал на ****г./, който е управлявал л.а. м. „БМВ” 523 И“ с ДКН №***без действаща застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП-то, в нетрезво състояние и без правоспособност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излага следното: при ПТП, настъпило на ***г. по пътя с. С. – с.

Л., по посока към с.Л., община Д., по вина на Г. Ф. К. /починал на ****./, който е управлявал л.а. м. „БМВ” 523 И с ДКН №*** без действаща застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП-то, в нетрезво състояние и без правоспособност, е пострадала З. З. Н., който е бил пътник на задна седалка вляво в л.а. м. „БМВ 523 И“ с ДКН **** Издадено е било НП по ДП №48/17г., съгласно което, виновен за ПТП е Галин Филипов /починал на място при пътния инцидент.

Механизмът на настъпване на ПТП е бил следният: на ****г. около ***ч. по пътя с. С.

– с. ****, по посока към с.Л., община Д. се е движил л.а. „БМВ” 523 И“ с ДКН №***, управляван от неправоспособния и алкохолно повлиян водач Г. Ф. със скорост 156 кв/ч по суха и неравна асфалтова настилка. На предната дясна седалка е пътувал Д. С., а на задната седалка, вляво – З. З. Н.. На около 500 м преди с. Л., при преминаване през неравност, 1 водачът загубил контрол над управлението на автомобила и е напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно дърво.

Ф. е управлявал без действаща застраховка „ГО“ към датата на ПТП, освен, че е бил неправоспособен и алкохолно повлиян.

При ПТП е пострадал З. Н., който се е обърнал към ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и свързани с тях имуществени вреди на осн. чл.288 от КЗ /отм/. Била е образувана щета №210013/10.01.2018г.,като УС на ГФ е определил на З. З. обезщетение за неимуществени вреди и свързани с него имуществени вреди в размер на 26820 лв., от които: 25000 лв. – неимущестени вреди и 1320 лв. – имуществени вреди. При отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, определеното обезщетение е било намалено в размер на 21456 лв., от които: 20400 лв. – неимуществени вреди и 1056 лв. – имуществени вреди, като сумата е била изплатена на З. Н. на ****г.

Предвид горното, ищецът е поканил единствения наследник на виновното за ПТП-то лице, а именно – малолетния му син А. Г. К. да възстанови изплатената от ГФ сума на З., но плащане не е последвало.

Ищецът претендира и сторените по делото съдебни разноски.

С разпореждане от 01.10.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на пълнолетен член от семейството на 17.11.2021г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от ****г. /л.5/ се установява, че причина за настъпилото ПТП е движение снесъобразена скорост, като водача Г. Ф. губи контрол над управляваното МПС и напуска платното си за движение от ляво на посоката си на движение, излиза извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво.

В резултат на сблъсъка са причинени щети, смърт на водача Ф. и фрактура на бедрена кост на пътника З. Н. и другият пътник Д. С. е настанен в реанимция с вероятна ампутация на десен крак. В самия протокол за ПТП както и в Наказателното постановление №48/17 год. на Началник при сектор ПП и КАТ – Добрич се установява, че Г. Ф. е неправоспособен водач, алкохолно повлиян и е управлявал МПС, без да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Гаранционен Фонд гр. София е изплатил обезщетение на увредения пътник в автомобила З. З. С оглед на горното, била образувана преписка за обезщетяване на горепосоченото лице по щета №210013/10.01.2018г. Съгласно заключението на експертизите, Гаранционен фонд - гр. София определило за репариране на причинените щети на Н. в общ размер на 21456 лв. /за неимуществени вреди и за имуществени/, които са изплатени на З. с платежно нареждане от 05.02.2018 год.

От представения доклад по щета №210013/10.01.2018г се установява размер на изплатеното обезщетение – 21456 лева, което писменото доказателство не е оспорено от ответника.

С регресна покана изх. № РП-204/11.03.2021 год., Гаранционен фонд – София поканил А. К., чрез неговата майка и законен представител да възстанови на ищеца изплатената на увредения сума в размер на 21518.20 лева, /при предявен иск в настоящото производство в по-малък размер 21456 лв./. Плащане от страна на ответника не е последвало.

2

За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните предпоставки: настъпване на пътно-транспортно произшествие; изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на пострадалото лице, което от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС; обстоятелството, че причинилият ПТП водач – наследодател на ответника, е управлявал МПС, без по отношение на същото да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; изпадането на ответника в забава за изпълнението на това задължение. По отношение настъпилото ПТП, в тежест на ищеца е да докаже и кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД: извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-следствена връзка твърдените вреди; размера на вредите.

Тъй-като виновното за ПТП-то лице е починало, искът на ищеца е насочен срещу единствения му наследник – малолетното му дете. Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок, да заявят, дали приемат наследството или се отказват от него / чл. 51 от ЗН/. Приемането на наследството от наследника се явява благоприятен за ищеца положителен факт, на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от него, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2013 г., IV г. о., ГК и др.

В настоящия случай, ищеца, не сочи доказателства за приемане на наследството на Г.

Ф. от ответника, но Гаранционният фонд не разполага с възможността по чл.51, ал.1, изр.2ро от ЗН, да поиска от съда определяне на срок на ответника, за да заяви, дали приема наследството на починалия длъжник, или се отказва от него, защото ответникът е малолетно дете, а то не може да направи отказ от наследство, той би бил нищожен. Към момента, поради противоречива съдебна практика е образувано Тълкувателно дело №1/2021г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие лице да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“ Все още няма тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав приема, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, а дори и да беше представен по делото вписан отказ от наследство, от името на малолетното дете, то този отказ би бил нищожен.

По друг начин би стоял въпросът, ако ответникът е пълнолетно лице. Тогава, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследникът/ците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ако не са представени каквито и да е било доказателства, че ответника е приел наследството на своя баща, нито изрично, нито с конклудентни действия, тогава наследникът/ците не отговаря/т за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя.

С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по регресния иск за поправяне на виновно причинените вреди. Ищецът е платил на З. З. обезщетение за репариране на произтеклите от непозволеното увреждане щети и съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ има правен интерес да предяви регресна претенция срещу наследника на виновното лице /починало при ПТП-то/ и да иска възстановяване на изплатената сума, тъй като с факта на изплащането й е встъпил в правата на увреденото лице до размера на изплатеното. До датата на приключване на устните състезания не се ангажираха доказателства от ответника посочената сума да е изплатена от него в пълен размер.

3

Ето защо, съдът намира иска за заплащане на сумата от 21456.00 лева по щета №№210013/10.01.2018год. за доказан по основание и размер. Тази сума, ответникът следва да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 г.

Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на: 858.24 лв. държавна такса /л.3/, 400 лв. – депозит за вещо лице по СМЕ /л.55/ и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /приложено пълномощно от 15.12.2020г. на л.4/, или общо 1358.24 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен представител С. Т. А., ЕГН **********, двамата с адрес: село К., община Д., ул.”***” №***, като единствен законен наследник на Г. Ф. К., починал на ***г., да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М. К. и С. С., сума в размер н а 21456.00 лв. /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и шест лева/, представляваща изплатено на 05.02.2018г. от ищеца обезщетение на пострадалото лице З. З.

Н. по щета №210013/10.01.2018г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 27.02.2017г. по пътя с. С. – с. Л., по посока към село Л., община Д., по вина на Г. Ф. К. /починал на ***г./, който е управлявал л.а. м. „БМВ” 523 И с ДКН № *** без действаща застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТПто, в нетрезво състояние и без правоспособност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен представител С. Т. А., ЕГН **********, двамата с адрес: село К., община Д., ул.”***” №*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М.