Определение № 52503 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52503 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110128831 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Ч. срещу „..т“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Premium 14 № .. г. поради противоречието му със закона.

Ищцата твърди, че на 12.11.2021 г. сключила с ответника договор за паричен заем Premium 14 № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 4500 лв., която следвало да върне в срок от 78 седмици, при уговорен ГЛП от 40,32% и ГПР в размер на 49,36%. Според чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят бил задължен в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение по заема чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от заемодателя условия. Съгласно ал. 2, при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 1863,81 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Ищцата твърди, че договорът за заем бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по заема. Сочи, че уговорена неустойка следвало да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР по заема, както и че с начисляването й заемодателя имал за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, обуславящи наличието на заблуждаваща търговска практика. Твърди, че клаузите по договора не били индивидуално уговорени. Счита, че уговорената неустойка накърнявала добрите нрави и заобикаляла изискванията на чл.

33, ал. 1 ЗПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за заем. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск, доколкото по процесния договор й били начислени единствено суми за главница и лихва. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителност на процесния договор за заем.

Счита, че уговорената неустойка представлява разход, дължим при неизпълнение на договорни задължения, поради което не се взема предвид при изчисляване на ГПР по заема, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗПК. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен.

Претендира разноски. Излага съображения относно злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: в доказателствена тежест на ищцата е да 1 докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за паричен заем.

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че помежду им бил сключен договор за паричен заем Premium 14 № .. г., по силата на който ищцата усвоила предоставената в заем сума от 4500 лв., както и че уговорената неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора, в размер на 1863,81 лв., не била взета предвид при формиране на ГПР по заема.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същите имат за цел установяването на неотносими и ненеобходими за правилното решаване на правния спор факти.

Без уважение следва да бъде оставено и искането на ответника за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК.

По искането на ответника за извършване на служебна справка във връзка с възражението му относно наличието на злоупотреба с право следва да бъде съобразено, че съдът ще изследва същото с решението по същество на спора.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.03.2026 г. от 9.35ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза по делото.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на ответника.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3