Решение № 205 от 24.11.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Свиленград, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200820 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000418 от 28.07.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на М. Б. С. с ЕГН

********** от гр.******************, за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева ,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева.

Жалбоподателят М. Б. С. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за него се явява адв.В.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Претендира разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща 1 представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Н. Д. и Г. Д. Д. , се установява, че на 10.06.2025година , св.

Д.

Н. Д. и св.Г. Д. Д. - полицейски служители при РУ Свиленград , изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато около 12,30часа по ул.Г. Сава Раковски на кръстовището с ул. Александър Стамболийски посока центъра , спрели за проверка индивидуално електрическо превозно средство с неустановена марка и модел , ,което превозно средство било управлявано от жалбоподателя,без да е има поставена защитна каска,а до него като пътник се возило и друго лице,също без поставена защитна каска.

При проверка полицейските служители, констатирали,че водачът жалбоподател не притежавал СУ на МПС,а управляваното от него индивидуално електрическо превозно средство,не било регистрирано по надлежния ред и респективно било без регистрационна табела,тъй като приели ,че същото е над 250w.

Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да се извърши в РУ Свиленград,поради което бил съпроводен до РУ Свиленград за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

В сградата на полицията вече около 13,00часа , св. Д. Н. Д. /служител на РУ Свиленград/ разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Д.

Н. Д. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 50 0 0 с фабр.№ARRС 0049”, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №279362,но жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван .

Жалбоподателят попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,с която декларирал,че именно той е управлявал на процесната дата и час, МПС без рег номер.

За така възприетите нарушения по чл.150 от ЗДвП, чл.137Е от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП /описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №4130955 от 10.06.2025г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на за нарушение на чл.150 от ЗДвП,поради което на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание 2

„ГЛОБА” в размер на 100лева ,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева.

На основание чл.186А,ал.3 от ЗДвП е връчено на жалбоподателя на 19.09.2025г отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

За случая била изготвена докладна от 10.06.2025г. входирана с рег.№351р12950 от 12.06.2025г. от св. Д..

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е неправоспособен водач,но има издадено НП за извършено от него нарушение по ЗДвП и ЗППАМ,както и има издадени ЕФ.

Наличен е и картон към НП ,Протокол 202550738-1000 от 11.04.2025г. за сервизна проверка на техническото средство -Дрегер „ DRUG TEST 5000 ,от който се установява,че същото е изправно.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП,като е налична и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи с която същият разпорежда с кои технически средства да се извършват проверки за установяване на концентрация на алкохол в кръвта ,както и на наркотични вещества или техни аналози на водачите на МПС.

По делото е прието като доказателство ДСМПИС на жалбоподателя,като видно от същата,същият е безработен,несемеен и не притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Н. Д. и Г. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи справка за нарушител/водач, докладна записка, картон към НП ,Протокол 202550738-1000 от 11.04.2025г. за сервизна проверка на техническото средство -Дрегер „ DRUG TEST 50 0 0 , Декларация по чл.188 от ЗДвП,талон за изследване, отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление и ДСМПИС на жалбоподателя,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Н. Д. и Г. Д. Д.,, възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетеле да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят ,респективно да 3 присъстват и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служител при АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, установени от съда по горе .

Единственото противоречие което съдът констатира в показанията им ,бе относно обстоятелството по какъв начин свидетелите са установили мощността на ИЕПС /индивидуално електрическо превозно средство/, доколкото св.Д. твърди,че по телефона от собственика на процесното им била изпратена фактура,от която се установявала мощността,а другият свидетел твърди,че свидетелите били проверили в интернет относно параметрите на същото и в тази връзка, доколкото тези им противоречия за съществени,а липсват други доказателства,в подкрепа на показанията им,то съдът не ги кредитира и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Екземпляр от НП снето по реда на чл.186А,ал.3 от ЗДвП, НП , картон на НП, АУАН,докладна записка, Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, талон за изследване, Протокол за сервизна проверка и ДСМПИС се потвърждават фактическите констатации изложени по горе в мотивите на съда.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от 4

ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510007265 от 15. 10.2025 година на РУ Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В конкретния казус спорния въпрос е дали процесното превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП . И попада ли в този случай в предметния обхват на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП , която разпоредба изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства. Или съставлява моторно превозно средство и подлежи на регистрация на общо основание,а от там и следващите се задължения на водачите на МПС по ЗДвП.

Съгласно парграф 6, т. 18 б от ЗДП "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.