Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 30.11.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3022/2021
Вид
Решение № 542
Подписан
30.11.2021
В сила
19.04.2022
Състав
Антония Тонева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Стара Загора, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Теодор В. Петков като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20215530103022 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Мъглиж.

Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2008261 – И. З. с.З., който обект е присъединен към електропреносната система Помпена станция З., собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.

Заявява, че ответникът притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Ищецът твърди също, че през месец август 2016г. е заплатил на ответното дружество 1 следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008261 - И. З. - с. З., собственост на ищеца: за м. юли 2016г. е заплатена сума в размер на 532,28 лв. по фактура № 8160652299/31.07.2016г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Ищецът сочи, че по посочената по-горе фактура е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.

Сочи, че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената, която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Заявява, че съгласно действащата нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с повисоко напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Заявява, че в конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е И. З. с.З., след който започва собствения на ищеца Електропровод, чрез който се захранва Помпена станция З.

Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на 2 използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложените документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция” /т.е. за електропровод Венеция/, И. „Рила", Вик-З., ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на И. Р. и ВиК З. е извършена промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик на И. З. - с. З. и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД признава собствеността на ищеца върху процесния обект е и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - И. З. - с. З. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа, продължава да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.

Ищецът сочи, че е собственик на И. З. с.З. и прилежащия му електропровод, чрез който се захранва Помпена станция З. от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.

Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ищеца не дължи заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия има за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма да генерират посочените разходи по нея. Ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение през И. З. с.З.

Ответникът притежава лицензия, но не притежава собствеността върху мрежата, а тя е собственост на ищеца. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от 3 страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал.

1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие.

Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да 4 осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, сумата 532,28 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - И. З. с.З., ИТН 2008261, за периода 01.07.2016г. – 31.07.2016г. по фактура №8160652299/31.07.2016г., ведно със законната лихва от датата завеждане на иска до окончателно плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер.

Счита, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца.

Заявява, че за процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД и ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на 19.06.2013г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4. и 1.2.1.1 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия.