Решение № 538 от 26.03.2025, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 538

Ловеч, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ административно дело № 20247130700062 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н. В. Х., адрес: [населено място], община Тетевен, област Ловеч, [улица], чрез адвокат Р. Д. от САК с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 3, против писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т., обективиращо отказ за издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.

Според жалбоподателката, постановеният отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага, че притежаваната от нея сграда с [идентификатор] е разположена на границата с УПИ 1-85 от [жк], одобрен със Заповед № 1534/1965 г., частично изменен със Заповед № 851 от 01.11.1967 г. По предписание на проектант фасадите на сградата следвало да се ремонтират, което счита, че попада в приложното поле на дейностите по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Достъпът до северната фасада на къщата обаче бил възможен единствено през имота на съседа - УПИ 1-85 от [жк], че след като поискала от него да осигури такъв, за да извърши ремонта си, но ѝ е било отказано, подала заявление до кмета на общината да ѝ бъде осигурен свободен достъп в съседния недвижим имот на основание чл. 194 от ЗУТ. В жалбата се развиват доводи, че доколкото са били налице предпоставките за издаване на исканата заповед, то постановеният от кмета на О. Т. отказ се явява незаконосъобразен. В заключение се иска неговата отмяна и връщане на преписката на ответния административен орган за ново произнасяне. Направено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и претендира разноски съгласно представен списък, като прави и възражение за прекомерност по отношение на разноските на останалите страни. В допълнително депозирани писмени бележки излага подробни съображения по съществото на правния спор.

Ответникът по делото – кметът на Община Тетевен в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващата и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество.

Заинтересованата страна – В. Л. В. се явява лично и с упълномощен адвокат, като оспорват жалбата и развиват доводи по същество. Направено е искане за присъждане на сторените от заинтересованата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък.

От доказателствата по делото се установява, че на 28.12.2023 г. оспорващата Н. Х. подала до кмета на О. Т. заявление за осигуряване на свободен достъп в недвижим имот за извършване на разрешени или предписани работи (чл. 194 от ЗУТ) – л. 16-17. Към заявлението са приложени скица № УТИД-04-01-223/08.08.2019 г. (л. 18) и нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Тетевен № 110, том 2, рег. № 2289, нот. дело № 190 от 20.08.2019 г. (л. 19-20).

Във връзка с така депозираното заявление кметът на О. Т. издал писмо с изх. № З-700/1/09.01.2024 г. (л. 21), с което, след цитиране на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, уведомил Х., че не може да издаде заявената от нея заповед на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строителните дейности, които предвижда да извърши не са в разрешителен режим и за тях не е давано предписание, съгласно ЗУТ. Посочено е още, че задължаването на лице за осигуряване на достъп до собствения му недвижим имот за извършване на работи по друг недвижим имот е в кръга от компетенции на съда след подаване на иск на основание чл. 51 от Закона за собствеността ЗС). Предвид гореизложеното, органът заключил, че липсва законово основание за образуване на административно производство по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и О. Т. счита преписката за приключена.

Писмото е връчено на Н. Х. на 12.01.2024 г., видно от известието за доставяне на л. 21-гръб от делото.

По делото ответникът е представил преписката по издаване на обжалвания административен акт.

От страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство е представено проектно решение от инж. Н. Н. (л. 61), съгласно което за да се извърши ремонта на жилищната сграда, находяща се в [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], който е крайно необходим, съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собственикът на имота [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място] следва да осигури свободен достъп на Х.. Във връзка с оспорване истинността на това проектно решение, от инж. Н. е постъпила информация с вх. № 907/17.03.2025 г. в о.с.з. (л. 90), съгласно която писменото предписание е дадено от проектанта на Н. Х. на 05.01.2024 г., като инж. Н. изрично поддържа становището си, че поради разположението на жилищната сграда на страничната (вътрешната) регулационна линия с [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], то единствената възможност за извършване на описания в предписанието ремонт е да се осигури достъп през [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място]. Предвид така депозираната информация, съдът намира, че проектното решение (вх. № 327/28.01.2025 г., представено в о.с.з. от 27.01.2025 г.) на л. 61 от делото представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от сочения като негов издател автор и не е неистински документ, поради което неговото оспорване се явява недоказано.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на вещото лице, предписаните дейности от инж. Н. Н., състоящи се от ремонт на мазилката и ремонт на канализационно отклонение ф50 мм не могат да бъдат извършени без достъп от съседния имот [УПИ], кв. 2а по РП на [населено място], собственост на заинтересованото лице по делото. Според експерта, има необходимост от извършването на описаните ремонтни дейности, предписани от проектанта инж. Н. Н. - ремонт на северната фасада на мазилката плюс ремонт на канализационната система.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и уточнява, че мазилката на къщата е стара, като датира от построяването на къщата през 50-те години. Посочва също, че жалбоподателката няма как да извърши предвидените ремонтни дейности без да влезе в съседния имот, доколкото жилищната сграда е на имотна граница съгласно регулационния план. Излага, че в съседния на оспорващата имот по цялото протежение на стената на къщата има облегнат метален навес, който пречи на извършването на ремонтните дейности. По отношение на посочената в заключението тръба ф50 мм вещото лице уточнява, че същата не може да отведе другите канализационни води, освен тези, които са от кухнята и в нея са заустени само мивката и пералнята. Останалата канализация, която е от банята, е заустена в собствена черпаема яма, която се намира в южната част на двора, пред сградата. В тази малка тръба ф50мм се заустват само чисти води от кухня, пералня, съдомиялна и не може да влезе отпадъчната вода от тоалетната. Според вещото лице, липсва физическа възможност канализацията от кухнята да бъде заустена в ямата на оспорващата.

Депозираното от вещото лице – архитект заключение е приобщено към доказателствения материал, като съдът кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, съответстващо с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Видно от съдържанието на процесното писмо, посредством същото кметът на О. Т. е обективирал изричен отказ да издаде индивидуалния административен акт по искането, с което е бил сезиран съобразно подаденото от Х. заявление (л. 16-17). Съдът не споделя развитите от процесуалния представител на ответника възражения за недопустимост на жалбата поради насочването ѝ срещу уведомление, което не съставлява индивидуален административен акт. Писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т. представлява изричен отказ да бъде издадена заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, която по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 214, т. 1 от ЗУТ е именно индивидуален административен акт, доколкото видно от писмото, административният орган е заявил изрично, че липсва основание за образуване на производство по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и счита преписката за прекратена, т.е. отказал е да се произнесе, като е счел, че не са налице основанията за това.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Писмо изх. № З-700/1/09.01.2024 г. на кмета на О. Т. е издадено от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия по аргумент от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Материалната и териториалната компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати нарушения в тази връзка. Компетентността на органа да издава заповеди, съответно да постановява откази за издаване на заповеди по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ произтича от същата разпоредба, с оглед на което процесният отказ, обективиран в посоченото писмо на кмета на О. Т. е издаден от компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установената писмена форма и съдържа съответните реквизити.

При постановяването на изричния отказ, обективиран в посоченото писмо на кмета на О. Т. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици.

По аргумент от чл. 24, ал. 1 от АПК административното производство може да започне по три начина: служебно; въз основа на изрично отправено искане от гражданин или организация или по инициатива на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган, когато това е предвидено в закона. Искането на гражданин или организация, или втората от посочените хипотези, поставя началото на административното производство, то представлява твърдение за съществуването на едно субективно право, на което кореспондира задължението на административния орган да издаде акт с конкретно съдържание. В тази хипотеза административният орган не образува производството по издаване на административния акт, тъй като то се счита за образувано с постъпването на съответното заявление от гражданин или организация. В този ред на мисли, несъответно на цитираното процесуално правило е изложеното в обжалваното писмо, че „липсва законово основание за образуване на административно производство“. Във връзка с образуваното административно производство по подаденото от Х. на 28.12.2023 г. заявление до кмета на общината да ѝ бъде осигурен свободен достъп в съседния недвижим имот на основание чл. 194 от ЗУТ, в качеството ѝ на собственик на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена на границата с [УПИ] от [жк], с оглед необходимо извършване на ремонтни дейности, за административния орган е възникнало задължението да уведоми всички страни в производството за започването му (арг. чл. 26, ал. 1 от АПК), което в случая безспорно не е сторено, доколкото липсват данни в административната преписка, а и не се твърди от ответника, че заинтересованата страна В. Л. В. е бил уведомен.

Отделно от горното, административният орган не е проявил и нужната процесуална активност съобразно чл. 30, ал. 2 от АПК да даде указание на заявителката Х. да отстрани недостатъците, ако е преценил, че са налице такива. Вместо това, едва в оспорения акт ответникът е посочил, че заявената заповед не може да бъде издадена, тъй като предвидените от Х. строителни дейности не са в разрешителен режим и за тях не е давано предписание съгласно ЗУТ, без обаче да е конкретизирано как и въз основа на какви данни, събрани доказателства, респ. извършени проверки кметът на О. Т. е стигнал до този извод.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55fa8056-8669-42e6-8585-6a3526e26e21