Решение № 13380 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13380 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110100959 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника И. К. П. , с която, по реда на чл. 422 ГПК, са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3187/11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 4543/2025 г. по описа на РС-Враца, а именно:

250.78 евро – стойност на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ***, инсталация № 4000073739, аб. № 254623, за периода от 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 07.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 55.34 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 05.11.2025 г.; 15.25 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2023г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 07.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и 4.12 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2023 г. до 05.11.2025 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника И. К. П. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху апартамента.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по 1 настоящото дело.

Сочи, че с оглед на това е подал заявление по чл. 410 ГПК, уважено от РС-Враца въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за гореописаните вземания. Твърди, че с оглед подаденото в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и предвид дадените от заповедния съд указания, предявява настоящите установителни искове. Моли за уважаване на претенциите и установяване дължимостта на сумите, така както са описани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. П. , чрез назначения от съда служебен адвокат по Закона за правната помощ, подава отговор на исковата молба.

Сочи, че от подадената искова молба не може да се идентифицира по еднозначен начин имотът, за който се твърди, че ответникът притежава право на собственост.

Признава, че ответникът е съсобственик, заедно с брат си Е. П.

/притежаващ ¼ ид.част/, на апартамент № 72, находящ се в гр. София, ***.

Оспорва доставката на топлинна енергия в притежавания от него имот с твърдения, че в същия няма инсталирани отоплителни тела.

Оспорва да съществува договор между етажната собственост и дружество – топлинен счетоводител за извършване на дялово разпределение.

Оспорва законосъобразното начисляване на топлинна енергия, като цитира практика на ВАС и СЕС, която счита за относима към процесния случай.

Оспорва предявените искове по основание и размер, като релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По предявения иск за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, установява се от представените по делото писмени документи – нотариален акт № 119, том XV, дело № 2919/70, че Н.

Г.а П.а и К. К. П. са придобили на 05.08.1970 г. процесния недвижим имот /с актуален административен адрес – гр. София ***, съгласно удостоверение от ГИС – л. 11.

Установява се от представеното по делото удостоверение за родствени връзки /л. 98/, че купувачите на имота /починали през 1982 г. и през 2000 г./, са родители на ответника И. П..

С приетия за окончателен по делото доклад, с оглед направените от ответника признания в отговора на исковата молба, съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е собственик на 3/4 идеални части от процесния апартамент.

От представените по делото писмени документи не може да се направи извод за наличието на право на собственост в полза на ответника и по отношение на останалата ¼ ид.част от имота, поради което, съдът намира, че ответникът се легитимира като собственик на само на ¾ ид.части от имота и следва да отговоря за начислената топлинна енергия в имота до размера на квотата си в съсобствеността.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Решение № 7276 на ВАС на РБ и Решение № 1037 на ВАС на РБ (ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) са отменени разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред.

3

В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. В случая процесният период предхожда влизането в сила на съдебния акт, с оглед което отмяната на нормативната уредба се явява ирелевантна.

Неоснователно е и възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2025 г., оставено в сила с Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2025 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2025 г.) на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 и 2 АПК е спряно изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именуван „Зависимостта за сградната инсталация“. Съгласно чл. 190, ал. 2 АПК определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването, с оглед което и има действие занапред. В случая процесният период предхожда обнародването на съдебния акт, с оглед което спиране действието на подзаконовия нормативен акт се явява ирелевантно.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

В конкретния случай, видно от представения по делото констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., в сградата не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия с оглед наличната еднотръбна инсталация за отопление.

Предвид горното, общо измереното количество потребена топлинна енергия се преразпределя между индивидуалните потребители от самия ищеца, за което същият начислява ежемесечна такса „дялово разпределение“.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във 4 връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и с оглед представените по делото писмени документи /кореспонденция между ищеца и ответника/, в рамките на процесния период в имота на ответника не е имало монтирани отоплителни тела. Установява се, че през имота на ответника преминават вертикални и хоризонтални тръбопроводи /с нарушено топлоподаване, с оглед извършени в съседен имот преустройства и поставена спирателна арматура/, като в имота на ответника са изградени от самия потребител байпасни линии, чиято функция е топлата вода да не влиза в отоплителните уреди, ако такива са налични.

Установява се, че за имота няма начислявана топлинна енергия за отопление на общи части, няма начислявана енергия и за битово горещо водоподаване, тъй като отчетите и на двата водомера са с нулева стойност.

Начислена е единствено стойност за отдадената от сградната инсталация топлоенергия /с оглед наличната такава дори в самия имот/, както и топлоенергия за отопление на имот – с оглед обстоятелството, че макар да не представляват отоплителен уред, поставените от ответника байпасни линии пренасят топла вода, която отдава топлинна енергия в помещението. Следва изрично да бъде посочено, че стойността на последната топлинна енергия не би могла да бъде включена в тази за сградна инсталация, доколкото формулата за изчисление на това перо топлинна енергия включва заложените по проект кубатури на апартаментите, както и проектните щрангове и тръбопроводи, не й допълнително изградените от собствениците такива /какъвто се явява поставеният байпас/.