Определение № 2839 от 10.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 10.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002900376 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Дикс 2001 М“ ЕООД чрез процесуални представители адвокат С. Б. и адвокат Детелина Даутева и ответника „Ел Смарт“ ООД чрез процесуални представители адвокат А. Д. срещу решение № 455 от 09.07.2024 г. по в. т. дело № 839/2022 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.

Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД обжалва въззивното решение в следните части:

1/ частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД на основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за заплащане на договорно основание на възнаграждение в общ размер 67 310,66 лв., от които 58 644,44 лв. по протокол № 1/26.09.2019 /подови кутии/, 203,31 лв. по протокол № 2/26.09.2019 г. /подови кутии/, 3 301,57 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Плеска/Пица, 3 256 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Дюнер и 1 905,34 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 за обект Събуей за допълнително възложени и изпълнени СМР на обект „Смяна па предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо хранене на кота +11,90, подмяна на част от покривното покритие с покривно остъкляване в търговски и 1 развлекателен комплекс Галерия, Стара Загора“, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното му заплащане, обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение в общ размер 3 307,85 лв. за периода на забава 07.12.2019 г.-16.06.2020 г.;

2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в останалата му част над 44 992,38 лв. до сумата 111 550,99 лв. - стойност на допълнително извършени и приети строително-монтажни работи извън тези по договор от 15.05.2019 г.;

3/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дикс 2001 М“ ЕООД против „Ел Смарт“ ООД иск за заплащане на сумата 66 558,61 лв. /разликата над 44 992,38 лв. до 111 550,99лв./, предявен на основание неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД;

4/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част;

5/ частта, с която „Дикс 2001 М“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ел Смарт“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 8 340 лв. и 720 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Касаторът – ищец „Дикс 2001 М“ ЕООД прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е определил предмета на делото, както и предмета и обхвата на въззивно обжалване от страна на „Дикс 2001 М“ ЕООД. Счита, че съдът се е отклонил от императивните правила за съдържание на съдебния акт, посочени в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е извършил задълбочен и цялостен анализ на доказателствата, за да изведе действително осъществената фактическа обстановка във връзка с изпълнението на процесния договор, а се е задоволил да цитира текстове от договора, обсъдил е малка част от разменената кореспонденция между страните, не е обсъдил всички приемопредавателни протоколи, не е обсъдил приетите пред двете съдебни инстанции заключения на комплексните експертизи, не е обсъдил всички доводи и възражения във въззивната жалба на „Дикс 2001 М“ ЕООД, постановил е противоречиви мотиви при установяване на фактическата обстановка. В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на 2 въззивното решение в нарушение на чл. 20а, чл. 260, чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът – ищец релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност:

Процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, посочени в раздел I от изложението:

1. Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да изведе в решението си свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи по предмета на спора? Може ли въззивният съд да цитира и възприеме установената от първостепения съд фактическа обстановка, а в същото време да направи различни логически и правни изводи? – противоречие с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60301/17.01,2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 37/12.03.2024 г. по т. д. № 36/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 96/02.02.2023 г. по гр. д. № 4992/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 50030/10.05.2023 г. по т. д. № 2708/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 36/20.04.2022 г. по т. д. № 311/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209/10.08.2015 г. по гр. д. № 2796/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 420/16.02.2016 г. по гр. д. № 1633/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните във въззивната жалба? – противоречие с решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50183/14.07.2023 г. по гр. д. № 2161/2021 г. на 3

ВКС, ТК, I т. о., решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, посочени в раздел II от изложението:

1. Подлежат ли на заплащане допълнително извършени СМР, чието изпълнение на обекта е установено, но липсва анекс, обективиращ писменото съгласие за тяхното възлагане, респ. тяхното приемане да бъдат извършени?

Имат ли характер на възлагане дадените указания от представителя на възложителя /инженер на обекта/ за извършване на допълнителни СМР?

Считат ли се за договорени СМР, за които са:

- подписани двустранни приемо-предавателни протоколи за част от извършените дейности, в които в раздел „допълнително извършени СМР“ са посочени местонахождението, видовете, количествата ед. цени и стойности на извършените от ищеца и приети от ответника СМР извън приложението към договора;

-извършени със знанието, съгласието и липсата на възражение при тяхното фактическо извършване от ответника /главен изпълнител на обекта/;

- с актуването им от ответника /главен изпълнител на обекта/ на инвеститора;

- с приемането на извършената работа от инвеститора на обекта и с нейното заплащане на ответника /главен изпълнител на обекта/ и въвеждането му в експлоатация?

Противоречие с решение № 43/02.08.2017 г. по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 40/30.05.2013 г. по т. д. № 1158/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50086/03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о.

2. Задължителни ли са указанията на представителя на възложителя /главния инженер/ по договора по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение допълнителни работи? – противоречие с решение № 279/12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Може ли да се приложи презумпцията по чл. 301 ТЗ при възлагане на допълнителни СМР чрез дадени указания по тяхното изпълнение в писма, изпратени по електронен път? – противоречие с решение № 154/30.09.2013 г.

4 по т. д. № 1263/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Длъжен ли е съдът съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи, предвиждащи възлагането на допълнителни СМР да става с подписването на анекс, да се съобрази с поведението на едната страна и обстоятелствата, при които е сключен и изпълняван договорът? Липсата на предварително договорени цени за допълнителни СМР съставлява ли пречка за определяне на възнаграждението на изпълнителя и за неговото заплащане?

- противоречие с решение № 94/09.07.2015 г. по т. д. № 2094/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 347/11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Материалноправен въпрос, посочен в раздел III от изложението:

При липса на подписано допълнително споразумение /анекс/ дължи ли се на изпълнителя заплащане на допълнително извършени СМР по договор за строителство, когато е установено тяхното реално извършване, приемане и експлоатиране? – касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, евентуално ако се приеме, че има формирана практика, въпросът е решен в противоречие с решение № 50086/03.02.2023 г. п о т. д. № 490/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 151/01.02.2021 г. по т. д. № 2227/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.

В раздел IV от изложението касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Ел Смарт“ ООД оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част, тъй като не са формулирани изложения на основанията, а са посочени само бланкетно, без да са налице конкретни съждения на въззивния съд, съставляващи противоречие с практиката на ВКС, които имат значението на решаващи доводи и са залегнали при формиране на волята на въззивната инстанция. В представения в срока по чл. 283 ГПК отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба на ищеца и правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която ответникът „Ел Смарт“ ООД е осъден да заплати на ищеца „Дикс 2001 М" ЕООД на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата в размер 44 992,38 5 лв., представляваща стойността на допълнително извършени и приети строително-монтажни работи, извън тези по договор от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 17.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник „Ел Смарт“ ООД прави оплакване за недопустимост на въззивното решение в обжалваната от него част, тъй като е постановено срещу ненадлежна страна, която не притежава пасивна процесуална легитимация, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната инстанция не е изяснила правната връзка между гестора и осъденото дружество по начина, който ЗЗД предвижда възникването на законово облигационно отношение, не е съобразила практиката на ВКС при разглеждането на дела с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът – ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, предл. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК поради недопустимост, евентуално очевидна неправилност, евентуално поради произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

В раздел I от изложението касаторът – ответник се позовава на недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част – чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.