Решение № 173 от 03.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Смолян, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500204 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 128/03.10.2024 г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 57/07.04.2025 г., двете по гр.дело № 337/2023 г., Д.ският районен съд ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на основание чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1 от КТ, клаузите по двата трудови договора № 4/20.04.2023 г., сключени между ТП „ДЛС - И.“ гр. Д. и Ю. С. К. за длъжност: „сезонен работник горско стопанство“, касаещи сроковете на договорите, поради противоречието им с чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ; ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 6/30.06.2023 г. на и. д. директор на ТП „ДЛС - И.“, гр. Д., за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № 6/30.06.2023 г. на и. д. директор на ТП „ДЛС - И.“, гр. Д., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 05.07.2023 г., е прекратено трудовото правоотношение с Ю.

С. К.; ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. С. К. на предишната му работа на длъжността:

„сезонен работник горско стопанство“, с място на работа в ТП „Държавно ловно стопанство „И.“ – Д.; ОСЪЖДА ТП „Държавно ловно стопанство - И.“гр. Д. да заплати на Ю. С. К. сумата от 8 421,60 лева, представляваща 1 обезщетение за шест месеца за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 05.07.2023 г. до 05.01.2024 г., както и 1 640 лева разноски.

На следващо място, с решението е осъдено ТП

„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - И.“-гр. Д. да заплати сумата от 437 лева държавни такси в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Срещу основното и допълващото решения са подадени допустими въззивни жалби от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „И.“-гр.Д., чрез пълномощника адв.Б.П.. Иска се отмяна на решенията и отхвърляне исковете на Ю. С. К.; както и присъждане на направените разноски.

С отговори по чл.263, ал.1 КТ въззиваемият Ю. С. К., чрез пълномощника адв.В.Р., оспорва жалбите и моли за потвърждаване на решенията, както и за присъждане на разноските.

В съдебно заседание за ТП ДЛС „И.“-гр.Д., редовно призовано, пълномощникът адв.Б.П. поддържа въззивните жалби.

Въззиваемият Ю. С. К., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.В.Р. и продължава да оспорва жалбите.

Въззивният съд намира, че обжалваните решения са правилни и следва да се потвърдят, като се имат предвид изложените от Д.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК, с някои допълнения и корекции:

Ищецът Ю. К. е работил в ответното ТП ДЛС „И.“-Д. на длъжност „дивечовъд“ по силата на трудов договор № 10/03.05.2019 г. за неопределено време. Със заповед № 3/20.04.2023 г. на и.д. директора на ловното стопанство е прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ /поради съкращаване на щата-предвид щатното разписание в сила от 01.04.2023 г./ трудовото му правоотношение за тази длъжност, считано от връчване на заповедта.

Законността на това уволнение също е била предмет на спора по гр.дело № 337/20243 г. на Д.ския районен съд, като са били предявени от Ю. К. и искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за незаконност на уволнението и отмяната му, както и за възстановяване на ищеца на длъжността „дивечовъд“. Тъй като К. предявява тези искове на 01.09.2023 г., 2 т.е., извън двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2, пр.последно КТ, изтекъл на 20.06.2023 г., и ответникът в отговора на исковата молба противопоставя възражение за погасяването им по давност, ищецът прави отказ от същите искове и производството по делото по тях е прекратено с протоколно определение от 24.09.2024 г.

На същата дата 20.04.2023 г. е сключен между ищеца и ответното ловно стопанство трудов договор с № 4, по силата на който Ю. К. приема да изпълнява длъжността „сезонен работник горско стопанство“.

Налице са обаче два трудови договора между същите страни със същия номер и дата, сключени на осн.чл.68, ал.1, т.2 КТ и заявление с един и същи номер и дата, от Ю. К. – № Вх.-32-328/20.04.2023 г., в които има разлика в начина, по който е определен срокът на трудовия договор.

Според договора на л.9 от делото на РС, представен от ищеца, по т.7 трудовият договор се сключва за определен срок: „до завършване на ловностопанските и горскостопанските мероприятия за 2023 г.

– почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024 г., добив на сочен и груб фураж и др.съгл.длъжн.характерисктика“.

Според договора на л.10 от делото на РС, копия от който са представени както от ищеца, така и от ответника, по т.7 трудовият договор се сключва за определен срок: „до завършване ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 г., включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж“.

И двата договора за подписани от работника и от работодателя, както и от един и същи служител от „Човешки ресурси“ и от главния счетоводител, и са съгласувани с един и същи юрисконсулт, който също е подписал договорите.

С отговора на исковата молба е представено /л.41 от делото на РС/ от ответника копие от договор № 4/20.04.2023 г., със срок на договора, описан по начина, по който е описан и в представения от ищеца екземпляр на л.9. На гърба на листа са написани ръкописно следните текстове: „Настоящия тр.договор е анулиран поради издаване на нов тр.договор със същия номер, конкретизиращ предмета и срока, съгласно подаденото заявление от Ю. К. !“ „Деловодител ЧР“ и е положен подпис; „Приложени в досието два екземпляра, третият екземпляр е представен на Ю.К.. След изискването му за 3 анулиране, не е представен от лицето !“ „Деловодител ЧР“, като е положен подпис и в скоби: З.Митева; „И.д.Директор“, положен подпис и в скоби: инж.С.К.“; „Юрисконсулт:“, положен подпис и в скоби: „В.С.“; и „Гл.счетоводител:“, положен е подпис и в скоби: „Д.М./ Представено е и копие от посоченото в двата договора заявление № Вх.-32-328/20.04.2023 г. Според заявлението, подписано от ищеца, той моли да бъде назначен на длъжността „сезонен работник горско стопанство“ в предприятието за определен срок – „от 20.04.2023 г. до приключване засаждането на дивечовите ниви за добив на сочен фураж и прибиране пролетната реколта от груб фураж, но със срок не по-късно от началото на м.юли 2023 г.“ Текстът на цялото заявление, вкл., датата и името, без нанесения входящ номер, са напечатани на компютър, положен е подпис, който ищецът не оспорва да не е негов.

С писмо изх.№ В-32-328§2 от 21.04.2023 г., директорът на ЮЦДП-Смолян, в отговор на писмо на и.д. директора на ТП ДЛС „И.“-Д., съгласува назначаването на Ю. С. К. на вакантната длъжност „сезонен работник горско стопанство“ при ТП ДЛС „И.“. В писмото е посочено, че „срокът на изпитване“ на новоназначените служители следва да бъде съобразен с КТ, както и по преценка на работодателя.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността

„сезонен работник горско стопанство“, същият: Участва при маркирането на лесосечния фонд и СПМ; Участва в добива на сочен и груб фураж за дивеча;

Създава и поддържа специализираната фуражна база - дивечови ниви, дивечови ливади, дивечови сечища, ограждане на дивечови ниви за добив на сочен фураж и др.; Поддържа автомобилните пътища и ловните пътеки на територията на стопанството; Участва в почистване на хранилищата и тяхната дезинфекция; Участва в подготовката, ремонта и изграждането на биотехнически съоражения; Участва в почистването на сечища, които са определени за нови дивечови ниви и хранилища за дивеча; Извършва дейности свързани с възобновяването на горите - залесяване, семесъбиране, попълване и отглеждане на култури, кастрене-формиране на корона, лесозащитни, отглеждане на млади насаждения; Пази и използва предоставените му инструменти и материали правилно и по предназначение;

Спазва трудовата и технологична дисциплина и правилата за вътрешния ред в 4 предприятието; Спазва правилата за техническа безопасност и охрана труда;

Спазва правилата за противопожарна безопасност; Изпълнява и допълнителни функции, които са му възложени от ръководството на ДЛС”И.”.

Със заповед № 6/30.06.2023 г. на и.д. директора на ТП ДЛС “И.“-Д., на осн.чл.325, ал.1, т.4 КТ със завършване на определената работа – завършване на ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 г., включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта то груб фураж, е прекратено трудовото правоотношение с Ю. К. за длъжността „сезонен работник горско стопанство“, считано от 05.07.2023 г.

При така установеното фактическо положение се налага извод, че в договор № 4/20.04.2023 г. не е определена съгласно изискванията на чл.68, ал.1, т.2 КТ конкретно работата, до чието завършване се сключва, поради което същият следва да се счита за безсрочен и затова не може да бъде прекратен на посоченото в заповед № 6/30.06.2023 г. основание – чл.325, ал.1,т.4 КТ. Ето защо така извършеното с нея уволнение е незаконно и правилно е признато за такова с обжалваното решение, отменена е заповедта, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „сезонен работник горско стопанство“ в ТП ДЛС „И.“-Д. и му е присъдено обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.

Съгласно посоченото в основното обжалвано решение на РС-Д., а именно: Решение № 24 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2018 г., IV г. о., „Срокът на действие на трудовия договор трябва да е точно определен или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му.

При неяснота за времетраенето на договора (в т.ч. непосочване на срок, взаимоизключващи се уговорки или две или повече клаузи, въвеждащи различен срок на действие), той следва да се счита сключен за неопределено време. Когато договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена работа, то работата следва да е определена по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.

5

4 КТ, поради завършване на определената работа, е неприложимо.“ Настоящият случай е именно такъв – категорично има липса на яснота за времетраенето на договора, защото са подписани два договора между страните, чиито дата, номер и съдържание са идентични, с изключение именно на клаузите по т.7, описващи срока, за който договорът се сключва налице са две съществено различни описания на работата, за чието завършване се сключва договорът, като за т.нар.втори, /л.10 от делото на РС/, доколкото може да се разбере, времетраенето би било по-кратко, защото се говори за пролетта на 2023 г., а в този на л.9 от делото на РС – за мероприятия през 2023 г. и маркиране на ЛФ 2024 г. Различната формулировка на срока на договора в двата му варианта категорично сочи на липсата на уговорка в него, която да го прави сключен до завършване на определена работа, не е ясно какъв точно срок на договора страните са се съгласили да има.

Този извод не се разколебава от обстоятелството, че Ю. К. е подписал текст на заявление до работодателя, че иска да бъде назначен от 20.04.2023 г. до приключване засаждането на дивечовите ниви за добив на сочен фураж и прибиране пролетната реколта от груб фураж, но със срок не по-късно от началото на м.юли 2023 г. С оглед чл.20 ЗЗД и, както правилно е изтъкнато от ищеца, волята на страните се определя от сключването на договор между тях, а не от предхождащи предложения и др.под. Наред с това, налице е разлика, макар и минимална, между заявеното от ищеца и записаното като работа, за чието извършване се сключва договорът.

В подкрепа на извода за липса на срок по чл.68, ал.1 т.2 КТ е и записването от деловодител на ответника на гърба на л.41, че представеният на Ю. К. трети екземпляр от договора след изискването му за анулиране не е представен от лицето. Несъстоятелно е възражението на ответника, че договорът с текста на този от л.9 от делото на РС, бил „анулиран“. Договорът може да се сключи, измени или прекрати на посочените в КТ основания, а недействителност на трудов договор или на отделна клауза от него се обявява само от съд. Никоя от тези хипотези в случая не е налице.