Решение № 2891 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2891 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100511204 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3937 от 28.04.2022 год., постановено по гр.дело № 60618/ 2021 год., на СРС, Г.О., 32 състав е отхвърлен предявения от Т. И. Й. с ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* срещу С. М. К. с ЕГН **********, гр.София, бул.“******* иск за осъждане на ответника да заплати сумата 1000 лв., частично от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършване на некачествено оперативно лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. С решението на съда е осъдена Т. И. Й. с ЕГН **********, гр.София ж.к.“******* да плати на С. М. К. с ЕГН **********, гр.София, бул.“******* сумата 900 лв. разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от Т. И. Й., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като 1 постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник С. М. К., чрез пълномощниците си адв.М. Г. и адв.Г. Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирана по делото молба и приложена към нея писмена защита. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата срещу ответника, частичен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, част от общо вземане в размер на сумата от 30000 лв./ тридесет 2 хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Ищцата Т. И. Й. е предявила срещу ответника С. М. К. частичен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/, част от общо вземане в размер на сумата от 30000 лв./ тридесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- - болки и страдания, претърпени от ищцата в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършване на некачествено оперативно лечение.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед на така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказан по несъмнен начин от страна на ищеца, че е налице действие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени твърдяните в исковата молба неимуществени вреди.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона / чл.45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на 3 посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочения ответник - С. М. К.. Следователно, за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание. При доказаност при условията на кумулативност на изброените по-горе предпоставки са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, което обуславя основателността на заявената искова претенция. Установяването на обективните елементи от горепосочения фактически състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД е било в тежест на ищцата - аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК. По делото, обаче, са останали напълно недоказани твърденията й за наличието на противоправно поведение на ответника.

За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са: поведение/деяние/ - действие или бездействие/непредприемане на определено правно изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е субективен елемент. В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние.

Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл.45 от ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл.45 от ЗЗД – т.е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се 4 вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице. При преценка дали е противоправно поведението на едно лице от значение е и признаването на абсолютните права, каквито са правата по глава втора от Конституцията на Р.България, например правото на живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на личния живот и др.

Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на личността, правото на собственост, неприкосновеността на личния живот и др. деянието е противоправно. В практиката на ВКС, изразена в решения, постановени от състави по чл.290 ГПК е прието, че като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от 33Д се предполага до доказване на противното. Прието е, че противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. В практиката на ВКС се приема също, че противоправно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Съдът приема, че в процесния случай не се установява по безспорен начин обстоятелството, че е налице противоправно поведение на ответника. В настоящия случай по делото са останали напълно недоказани твърденията на ищцата за наличието на противоправно поведение на ответника. В тази връзка, въпреки, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания, при липса на доказателства за противоправно поведение от страна на ответника, само на това основание, предявения частичен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв./ хиляда лева/ - част от общо вземане в размер на сумата от 30000 лв./ тридесет хиляди лева/ за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционният съд.