Решение № 1437 от 08.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Горна Оряховица, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120100652 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът К. К. С. твърди, че е собственик на недвижим имот с административен адрес с.Д.д., ул.*** имот с кадастрален номер 588, който попада в УПИ II-322 в кв.39 по плана на с.Д.д. с площ от 160 кв.м. и в УПИ III322 в кв.39 по плана на с.Д.д. с площ от 199 кв.м., при граници на имота: от север, изток и юг – улици, от запад – имот с кадастрален номер 587, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м. Твърди, че ответницата Р. Г. А. е собственик на съседния на имота му имот с кадастрален номер 587, в който са построени стопански постройки (лека дървена конструкция). Твърди се, че същите са построени на границата на двата имота, като покривът на една от постройките навлиза в имота на ищеца.

Твърди, че този покрив е изпълнен елементарно и няма приспособления за отвеждане на дъжд и сняг, поради което тези води попадат в имота на ищеца, непосредствено до основите на жилищната сграда. Твърди, че в следствие на посоченото е започнал процес по подкопаване на основите. Твърди, че стопанските постройки са построени без спазване на правилата за отстояние на границата на двата имота, но без съгласието му, както и че покривът 1 навлиза в имота му без съгласието му и без ответницата да има сервитутно право, ограничено вещно право или облигационно право. Ищецът твърди, че в неговия имот, непосредствено до границата с имота на ответницата, е изграден кладенец, от който вода ползва и ответницата. Твърди се, че без съгласието на ищеца, ответницата премахва гривната на кладенеца и огражда с мрежа пространството над границата на двата имота и над кладенеца.

Твърди се, че мрежата пречи на ползване на кладенеца от ищеца, а без гривната кладенеца не може да се ползва безопасно. Твърди, че извършените от ответницата действия не са съгласувани с него, нито ответницата притежава вещно или облигационно право, по силата на което да ги извършва.

Ответницата Р. Г. А. признава, че е собственик на имота, с който граничи от запад имота на ищеца. Признава, че в двора й са изградени две стопански постройки – по-голяма, представляваща сайвант, и по-малка – ламаринен навес, която именно се намира на границата с имота на ищеца.

Твърди, че спорната постройка е построена преди 1987 г. без строителни книжа и по договорка между тогавашните собственици на имотите – бащата на ответницата Г.Р.Д. и съпругата му Н.П.Д., и Д.У. – собственик на имота на ищеца. Оспорва покривът на постройката да попада в имота на ищеца, както и в имота на ищеца да тече вода от него. Твърди, че ламаринения навес има улуци. Оспорва да е премахвала гривната на кладенеца и да е оградила с мрежа пространството над границата на двата имота и над кладенеца. Твърди, че кладенецът се намира на границата на двата имота с цел да се ползва и от двамата собственици, като е поставила само подвижен капак, който би могъл да се издърпа и от двете страни. Твърди, че е поставила оградна мрежа между двата имота от съображения за сигурност, тъй като имотът на ищеца не се заключва и не е постоянно обитаем. Твърди, че поставената лека оградна мрежа не пречи на ползването на кладенеца.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е собственик на имот с кадастрален номер 588, който попада в УПИ II-322 и в УПИ III-322 в кв.39 по плана на с.Д.д.; че ответницата е собственик на имот с кадастрален номер 587, за който е отреден УПИ II-323 в кв.39А по плана на с.Д.д.; че двата имота имат обща граница; че в имота на ответницата до границата с имота на ищеца е изградена 2 стопанска постройка; че има кладенец, който се ползва от собствениците на двата имота; че ответницата поставила оградна мрежа между имотите и вертикално над кладенеца.

В тежест на ищеца е установяване, че страните са собственици на двата съседни имота, което не се спори; че в имота на ответницата до границата с имота на ищеца е изградена стопанска постройка, което не се спори; че покривът на стопанската постройка попада в имота на ищеца; че стопанската постройка няма приспособления за отвеждане на дъжд и сняг; че атмосферните води се изливат в имота му до основите на жилищната сграда и те са започнали да се рушат; че кладенецът се намира в неговия имот; че ответницата премахнала гривната на кладенеца и оградила с мрежа пространството над границата на двата имота и над кладенеца; че мрежата пречи на ползване на кладенеца и без гривната кладенеца не може да се ползва безопасно.

В тежест на ответниците е установяването на фактите, от които черпят възраженията си – че е било налице съгласие за изграждане на стопанската постройка между собствениците към момента на изграждане; че стопанката постройка има улуци; че кладенецът се намира на границата на двата имота; че е поставила подвижен капак на кладенеца, който би могъл да се издърпа и от двете страни.

За уважаването на иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ - ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, че е извършил неоснователно действие

/противоправно/, изграждайки стопански постройки/лека дървена конструкция/, като покрива на която излива атмосферните води в основата на къщата на ищеца, което води до подкопаване, както и ограждане с мрежа на кладенеца построен на границата на двата имота, което създава пречки за ищеца да го използва, както и да възстанови гривната на кладенеца.

Видно от заключението на вещото лице инж. Р. Г. и вещото лице Т. Ц. по приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза е, че 3 плановете действали в с. Д.д. са два: регулационен и кадастрален приет със заповед № 247 от 03.08.1925 г., действащия към момента регулационен и кадастрален от 09.08. 1996 г., който е одобрен със Заповед№ 803, съгласно който имотът на ищеца е отразен като поземлен имот № 588(идентичен с поземлен имот № 322 по кадастралния план от 1925 г.) и за него са отредени УПИ III-322, в кв. 39а и УПИ II-322 в квартал 39 по плана за регулация от 1925 г.) Имотът на ответницата е отразен като поземлен имот № 587(идентичен с поземлен имот № 323 по отменения кадастрален план от 1925 г.) и отреждането за него са УПИ II-323 в квартал 39а и УПИ I-323 в кв. 39 по плана за регулация на с. Д.д. от 1925 г. При направения на 21. 10. 2025 г. оглед на място вещите лица направили замервания за установяване на фактическото положение на кладенеца, сградите и изградените огради по кадастралната и регулационната граници между поземлен имот № 587 по Кадастралния план на с. Д.д., за който е отреден УПИ II-323 в квартал 39а по ПУП - План за регулация и поземлен имот № 588 по Кадастралния план на с. Д.д., за който е отреден УПИ III-322 в квартал 39а по ПУП - План за регулация на селото.

Замерванията отразили в приложената към експертизата ръчната скица Приложение № 3, която отразявала заснетата ситуация на място. С комбинираната скица - Приложение № 5 вещите лица показват обединен модел от копие от цифровия модел на Регулационния план и направената на терена подробна снимка. На нея със синьозелен цвят са показали имота на ответника и с кафяв цвят имота на ищеца. В тази скица се вижда, че цифровия модел на ПУП на с. Д.д., копие от който представляват и приложените по делото скици на поземлените имоти има съществени разлики със заснетото на терена. Цифровия модел се различава и от копието от ПУП - Кадастралния и регулационен план на с. Д.д., одобрен със Заповед № 247 от 03.08.1925 година, който е изработена на инженерно платно. Това копие обаче показва стария кадастър и същото не може да служи за задачите към експертизата и за изводите на съда при постановяване на решението по делото. Ето защо следва да се използва приложената към делото скица № 157/13.03.2024 г. на Община гр. Л. /стр.86/, която показва, че дворищната регулация между УПИ II-323 и III-322 от кв.39 на югозападната граница между двата имота предава около 60 см от имот УПИ II-323 към УПИ III-322 и запазва останалата част от имотните граници. При направеното геодезическо измерване на терена вещите лица установили, че дворищната регулация не е приложена. Вещите лица 4 установили също, че сградата на ищеца е построена на кадастралната граница, а сградите на ответника между 70 см и 30 см навътре в собствения й имот.

Кладенецът в по-голямата си част е в Поземлен имот № 587, собственост на ответника по делото. Тези замервания са отразени в Приложение № 3 Ръчната скица. На тази ръчна скица са заснети и показани, къде спрямо имотната граница се намират сачаците на сградите, на ищеца и на ответника.

Видно от приложените като доказателства по делото Скица № 157/13.03.2024 г. на Община гр. Л. /стр.9/ на ТУОСЕИ при Община Г. Л., имота на ищеца е с площ 199 кв. м. и регулацията не е приложена към улица с о.т.138-84. Видно от скица, приложена от ответницата/стр.26/ имотът с кадастрален № 587 е с площ 404 м2 и е с неуредени регулационни отношения към 586,588 и улица.

С оглед изложеното, съдът намира, че действието на заварените дворищнорегулационни планове е запазено, съобразно разпоредбата на § 6, ал.

1 ПР ЗУТ. Предвиден е срок за прилагането им – ал. 2 на § 6 ПР ЗУТ, което може да стане само чрез изплащане на обезщетението и след изтичането на който не могат да се извършват сделки с парцели с неуредени сметки по регулация, т.е. с неприложена регулация - § 6, ал. 5 ПР ЗУТ. Последната разпоредба е приложима при преценка дали сделка, сключена след изтичане срока по § 6 ПР ЗУТ, е произвела вещнопрехвърлителен ефект за целия урегулиран имот или само за имота, послужил за кадастрална основа на парцела, в случаите, в които при урегулирането има придаване на площи от съседни имоти.

Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУТ са определени в § 5, ал.

2 ПЗР ЗКИР - Дворищнорегулационният план е приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица, съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени. Изискването на § 6 ПР ЗУТ за прилагането нa дворищнорегулационните планове в конкретните срокове е израз на основното правило на ЗУТ, че на урегулиране полежат поземлените имоти, като се съобразяват имотните им граници, а регулационните граници, установени с план, не водят до промяна на границите на правото на собственост. Възприет е следният подход:

5

- действащите към деня на влизане в силa на ЗУТ дворищнорегулационни планове се прилагат по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001 г.

- проектите на подробни градоустройствени планове, изработени по правилата на ЗТСУ, одобрени на основание § 6, ал. 3 ПР ЗУТ до 31.12.2001 г. и които влизат в сила след влизане в сила на ЗУТ, могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ (чл. 110-114 и чл. 134-136 ЗТСУ) в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила.

За прилагането е необходимо в посочения 6-месечен срок да е подадено заявление до общинската администрация с искане за прилагане на плана (извършване на оценка, заплащане на дължимите суми и снабдяване с нотариален акт за площите, придобити по регулация или нотариално заверено заявление от собствениците на придаваeмите и отчуждаемите части от съседни имоти, че са надлежно обезщетени), без да е необходимо производството по оценка да е приключило в този срок.

Съгласно § 8 ПР ЗУТ след изтичане сроковете по § 6 ПР ЗУТ отпада отчуждителното действиe на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове.