Решение № 26 от 04.06.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 11/2025
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 2, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Смолян, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Т. Бошнякова
Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900011 по описа за 2025 година
КЗ.
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от Образувано е по предявените от Р. Ю. А., с ЕГН **********, с адрес:
**********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Юл. В. Андр., чрез адв. В. О., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки, страдания и стрес от настъпилото на 12.07.2024 г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 12.07.2024 г. около 22:00 ч. на път II-8681, в района на километър 7 + 400 метра - с. Смилян, общ.
Рудозем, обл. Смолян водачът Я. М. Х. на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220“ с рег. № ** **** ** навлязъл в съседна пътна лента за насрещно движение, вследствие на което настъпил челен удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с нидерландски рег. № Н-526-ХР, управляван от Dennis Van Uden. От пътния инцидент са причинени телесни увреждания на ищцата, която била пътник, с правилно поставен обезопасителен колан, на задната седалка зад шофьора Я. Х.. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП от 15.07.2024 г., като е образувано и досъдебно производство № 312/12.07.2024 г. по описа на РУ - Смолян. Оспорено е възражението на ответника досежно 1 твърдяното съпричиняване от страна на ищцата, тъй като причината за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на водача Я. Х., който е нарушил правилата на движение. Изразено е становище за неоснователност на искането за спиране на производството, предвид константната съдебна практика в сходни хипотези.
Ищцата излага аргументи, че след инцидента е била транспортирана до спешен кабинет в гр. Рудозем, оттам до МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр.
Смолян, от където е транспортирана с линейка до УМБАЛ „Св. Георги“, гр.
Пловдив и е хоспитализирана в Клиника по неврохирургия. На следващо място сочи, че от пътния инцидент са й били причинени следните травматични увреждания: Линеарно счупване на фронтална кост, преминаващо към базата на черепа; Кефалхематом; Травматични лезии на мозъчния паренхим; Мозъчно сътресение; Разкъсно-контузна рана на главата, която е загрозяваща и променяща външния й вид.
Наведени са доводи, че на 18.07.2024 г. Р. А. е била изписана от лечебното заведение, с назначена медикаментозна терапия и щадящ ЦНС режим. Ищцата сочи, че процесният пътен инцидент й е причинил силни болки и страдания, затруднения в бита, световъртеж, слабост, страх, безпокойство и притеснение, тежък психически шок, както и продължително лечение.
На следващо място отбелязва, че от справката в информационната система на гаранционния фонд, е видно, че лекият автомобил „Мерцедес“ модел „Ц220“ с рег. № ** **** ** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника по делото с полица № BG/22/124001909219, с действие от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г.
Ищцата заявява, че с Молба вх. № 7951/14.08.2024 г. е сезирала ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение на претърпените имуществени и неимуществени вреди, но плащане не е направено. Релевирано е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /14.08.2024 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт А. Г., е оспорило исковете по основание и размер, вкл. твърденията на ищцата за механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на причинна връзка с неимуществените вреди. Наведени са доводи, че по повод процесното ПТП пред застрахователя е била образувана преписка, като от представените по нея, вкл. и по настоящото дело документи не се установява начина на настъпване на ПТП. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради липсата на поставен предпазен колан и свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила.
Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер е прекомерно завишено, предвид липсата на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Направено е оспорване и по 2 отношение на искането за присъждане на лихва, поради съображенията за неоснователност на главния иск.
Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ** **** ** към датата на произшествието. Релевирано е искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2024 г. около 22:00 ч. на път II-8681, в района на километър 7 + 400 метра - с. Смилян, общ. Рудозем, обл. Смолян водачът Я. М. Х. на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220“ с рег. № ** **** ** навлязъл в съседна пътна лента за насрещно движение, вследствие на което настъпил челен удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с нидерландски рег. № Н-526-ХР, управляван от Dennis Van Uden, при което са причинени телесни увреждания на ищцата, която се возила на задната седалка в автомобила зад шофьора Я. Х..
Механизмът на процесното ПТП е установен с разпита на свидетеля Я.
Х., назначената в настоящото производство авто-техническа експертиза, както и с приложеният Констативен протокол за ПТП от 15.07.2024 г., вкл. и материалите по досъдебно производство № 312/12.07.2024 г. по описа на РУ – Смолян.
Свидетелят Х., който е управлявал лекият автомобил с марка „Мерцедес“, при разпита в съдебно заседание разказва, че той, както и пътниците - Р., на задна седалка зад шофьора, и Я., на предна дясна седалка, са били с поставени обезопасителни коланите, като пътувайки в посока с.
Смилян със скорост от около 50 км/ч на един остър десен завой колата му поднесла и въпреки, че намалил скоростта, се озовал в насрещната лента, където се ударил челно в изкочилата му насреща кола.
В заключението на вещото лице е отразено, че лекият автомобил марка Мерцедес се е движил в посока от гр. Рудозем към с. Смилян и навлизайки в остра дясна крива със скорост около 52 км/ч, която е била несъобразена предвид намаленото сцепление на автомобила с пътя, поради използването на зимни гуми при летни условия, автомобилът загубил напречна устойчивост и навлязъл в насрещната лента, където настъпил челен ексцентричен сблъсък с движещия се със скорост 40 – 45 км/ч лек автомобил с марка Ауди, с припокриване на левите предни части, като намерената следа е от блокиране и провлачване в момента на сблъсъка и деформацията на колелото, а не е класически спирачен път. Посочено е, че пътната настилка е била суха, асфалтова, в участък в остра дясна крива с радиус около 35 м. и изкачване, с маркировка – непрекъсната линия, тротоар, подпорна стена и без описани 3 пътни знаци, като ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието на извънградски път без изкуствено осветление.
Също така в заключението е проследена траекторията на движение на тялото на ищцата – поради инерцията при настъпилия челен удар тялото на Р.
А., която е пътувала на задната седалка, е ударило предната седалка с голяма сила, от което е направен извод, че предпазният колан или не е бил използван, или е бил поставен неправилно, или системата за задържане не е сработила ефективно, поради дефект.
На следващо място е обоснована видимостта и предотвратимостта на процесното ПТП – за водача на лекия автомобил Мерцедес пътният инцидент е бил абсолютно предотвратим като техническа възможност при съобразяване на скоростта с техническото състояние на гумите или ако автомобилът е бил оборудван с летни гуми, но водачът сам се е поставил в състояние на невъзможност да предотврати удара. По отношение на водача на лек автомобил с марка Ауди произшествието е било технически непредотвратимо, тъй като не е разполагал с необходимото разстояние и време, за да спре преди мястото на удара.
При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че ударът в случая е хибриден – повече в челната част на автомобилите и с леко приплъзване по дължината им. По отношение на обезопасителния колан на задната седалка вещото лице е заявило, че не може категорично да определи дали ищцата е била с поставен колан или не, тъй като липсват данни от досъдебното производство /както в протокола за оглед, така и в снимковия материал/.
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц220“ с рег. № ** **** ** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 12.07.2024 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/22/124001909219 със застрахователно покритие от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. Застрахователното дружество не е платило никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната на 14.08.2024 г. претенция на пострадалата Р. А..
В медицинската документация са посочени претендираните от ищцата травматични увреждания – счупване на основата на черепа, закрито. Според вещото лице доц. д-р Н. В. по назначената съдебно-медицинска експертиза ищцата е претърпяла средна по тежест черепномозъчна травма, със счупване на челна кост и на предна черепна ямка, разкъсно-контузна рана челно в дясно и антероградна амнезия /няма спомен за случилото се/, за което е проведено консервативно лечение, без оперативни интервенции. В заключението е посочено, че черепномозъчната травма, със срок за възстановяване от 1 до 3 месеца, е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, като се наблюдава посттравматична церебрастения, с неясен и строго индивидуален срок за възстановяване, често главоболие, световъртеж и трудна концентрация, както и трайно обезобразяване и загрозяване от разкъсноконтузната рана в дясната част на челото. На следващо място е посочено, че не 4 се очаква влошаване при пострадалата, вкл. и предвид младата й възраст, както и че същата е била с поставен предпазен колан, който е предотвратил травми в други части на тялото с изключение на травмата на главата.
В съдебно заседание вещото лице доц. д-р В. пояснява, че белегът при ищцата се дължи на охлузване, видим е, на лицето е, на млада жена е, създава дискомфорт и оказва влияние при социалните контакти, затова е определен като загрозяващ. На следващо място пояснява, че раната на лицето на ищцата е от предната седалка, върху която е открита кръв, като поставянето на колана е предотвратило тялото да се придвижи напред, но не и нагоре, като в тези случаи се получава гръдна травма и счупване на врата. Вещото лице заявява, че не може с категоричност да заяви, че при тази травма ищцата е била с поставен колан, но счита, че тялото е щяло да се движи в купето, ако не е бил коланът. Категорично заявява, че интензитетът на травмата е бил силен и при настъпилия удар ищцата не може да си спомня за него, като впоследствие сочи, че е възможно тя да е била в съзнание, което да й позволи тя сама да си откопчае колана.