Решение № 1315 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110121140 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу „Г. П.-М.“ АД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми:

878,61 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. Б. № *, ет. *, ап. **, аб. № ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която длъжникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва за периода от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 236,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., сумата от 30,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която длъжникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва за периода от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1427/2025 г. на СРС, 182 състав.

Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно отношение (договор), поради което претендира посочените суми при твърдения за неоснователно обогатяване. Твърди, че е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми.

При горните твърдения отправя искане съдът да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер, счита, че същата е недоказана. Признава, че между страните не е сключен договор за продажба на ТЕ, но счита, че не е приложим институтът на неоснователното обогатяване. Оспорва твърдението, че процесният имот е топлоснабден, както и, че е сключен договор между ищеца и фирма за дялово разпределение. Твърди, че не са издавани фактури от ищеца, поради което счита, че не е налице забава за плащане на услугата. Оспорва твърдението да е получавал писма от ищцовото дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна 1 давност, като счита, че приложимата такава е тригодишната. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД заявява, че счита иска за основателен и доказан, както и че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативните актове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на производството

От приобщеното ч.гр.д. № 1427/2025г. по описа на СРС, 182 състав, се установява, че въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл. 410 ГПК е била издадена заповед от 31.01.2025г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е дал указания на ищеца „Т. С.“ ЕАД по реда на чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 59 ЗЗД

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т.33а (изм. ДВ, бр.

66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия – битови или небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е жилищна или не.

Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Между страните няма спор, че за процесния имот и период не е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността на предявената претенция на кондикционно основание не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение, възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на доставената топлинна енергия.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик, като по този начин се е обогатил. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния апартамент, не се явява спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства. От представения по делото договор за 2 учредяване на право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003г. се установява, че Столична община е учредила в полза на ответника право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с административен адрес ул.„Буная“ № 8. Видно от разрешение за ползване № СТ-12 056 от 14.12.2006г., издадено от ДНСК към Министерство на регионалното развитие и благоустройство е, че уреденото право на строеж е било реализирано от ответника /същият е посочен като възложител в цитирания документ/, като в имота е построена жилищна сграда, а от разрешението за ползване от 08.09.2008г. се установява, че е въведена в експлоатация и абонатната станция на сградата. От приетия Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.01.2016г. се установява, че към посочената дата процесният имот – апартамент № 12 /л. 45 от делото/ – е съществувал като самостоятелен обект и е бил собственост на ответното дружество. Имотът не е и сред тези, запазени за Столична община по силата на договора за учредяване право на строеж. При така установените факти и съобразяване с нормата на чл. 63 ЗС, съгласно която собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката, съдът приема за доказано по делото, че след изграждането на процесната сграда именно ответникът е станал неин собственик, в т.ч. и на апартамент № 12 в нея. Ответникът не твърди, а и не доказва да се е разпоредил с процесния апартамент № 12 след завършване на строежа, поради което съдът приема за доказано по делото, че към процесния период именно ответникът е бил собственик на този топлоснабден имот. Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота, предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставената в имота топлинна услуга.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди, спестявайки си разходи за закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза и е представена индивидуална справка от третото лице-помагач, извършващо услугата за дялово разпределение „Т. С.“ ЕООД.

От експертното заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“. Вещото лице е констатирало, че през процесния период ЕС на сградата с адрес: гр. С. ул. Б. № *, вх. * е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР - „Т.

С.“ ЕООД. Установява се, че през процесния период ФДР е извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след реален отчет на индивдуалния топломер по т.7.1 от Приложението към Наредбата, като показанията са отчитани по електронен път (с радиоотчитане) и са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, като показанията също са отчитани по електронен път с радиоотчитане. От своя страна топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана по т. 7.2 от Приложението към Наредбата. Вещото лице е констатирало, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Установява се, че в списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 212 куб.м., както и че през исковия период в процесното жилище има монтиран апартаментен топломер и два водомера за топла вода, като уредите са отчитани с дистанционен отчет. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредба № РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Общите условия на ищцовото дружество.

Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната 3 станция е преминавал периодични технически проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. след отчитане на резултата от изравнителните сметки се равнява на 878,61 лв.

Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената по настоящото дело СТЕ. Фактът, че ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Т. С.” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия извън „Т. С.” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 878,61 лв., с която стойност дружеството-доставчик е обедняло поради липса на сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имота.