Решение № 121 от 22.12.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Гълъбово, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.а при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №

20255550100284 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД срещу В. С. И., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № *********/05.12.2022 г., по силата на който кредитополучателят получил заем в общ размер на 2590,17 лв., от които 2000 лв. – за закупуване на уред и 590,17 лв. – за застраховка на уред. Твърди, че срокът на договора бил до 05.12.2024 г. Твърди, че общата дължима сума по договора за кредит, която следвало да върне ответника била в размер на 3839,04 лв., на 24 месечни погасителни вноски, всяка на стойност 159,93 лв., като първата вноска била с падеж 05.01.2023 г., а последната с падеж 05.12.2024 г. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.07.2024 г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърлило вземането си по процесния договор за потребителски кредит на ищцовото дружество.

Сочи, че към 05.07.2023 г. плащанията били окончателно преустановени, ответникът изпаднал в забава и на основание чл.16.2 о договора цялата дължима сума по договора станала предсрочно изискуема. Излага съображения във връзка с позоваването на предсрочната изискуемост, но твърди и падежиране на всички вноски по договора преди датата на подавана на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, при което е образувано ч.гр.д. № 70/2025 г. по описа на РС Гълъбово. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът В. С. И. дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД следните суми: 2445,43 лв. – главница; 226,52 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 05.07.2023 г.; 546 лв. – законна лихва за 1 забава за периода 05.06.2023 г. до 24.07.2024 г.; 155,04 лв. – законна лихва за забава за периода 24.07.2024 г. до 27.01.2025 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В. С. И., чрез назначения особен представител адв. Н. Ч.. В съдебно заседание заявява, че е запозната с исковата претенция.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 70/2025 г. на РС Гълъбово се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 60/14.02.2025 г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 14.04.2025 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договор за потребителски кредит за общо ползване № ********* от 05.12.2022 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.07.2024 г. и приложение № 1 към него от същата дата. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл.25.5 от договора за потребителски кредит /л.6-9/, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД може по свое усмотрение да прехвърли без ограничение по всяко време вземането си. От така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните закони изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото е приет като писмено доказателство договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.07.2024 г. /л.25-30/, приложение № 1 към него от 24.07.2024 г. /л.24/, приложение № 4 /л.31/, с който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД вземането си към ответника В. С. И. по процесния потребителски кредит за общо ползване № ********* от 05.12.2022 г.

С уведомление за прехвърляне на вземания /цесия/ до ответника /л.25/, ищецът претендира да е уведомил ответника за извършената цесия, но няма доказателства от коя дата е това уведомление, как е изпратено до ответника, както и дали е получено.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до 2 длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Няма представени доказателства за изпращането му, за опити за връчване от връчител при ЧСИ. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленотовземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но тъй като същият е бил представляван в процеса от особен представител, такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК: 200385975 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115Е, общ. Столична, обл. София (столица) против В. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: ********** иск за признаване за установено, че последният му дължи сумите по Заповед за изпълнение № 60/14.02.2025 г. по ч.гр.д. № 70/2025 г. по описа на Районен съд - Гълъбово : 2445,43 лв. – главница; 226,52 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 05.07.2023 г.; 546 лв. – законна лихва за забава за периода 05.06.2023 г. до 24.07.2024 г.; 155,04 лв. – законна лихва за забава за периода 24.07.2024 г. до 27.01.2025 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, дължими по договор за потребителски кредит за общо ползване № 7********* от 05.12.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 24.07.2024 г. на „ МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4