Решение № 110 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Милен Василев

Светлин Михайлов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000065 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.11.2021 г. на ответника „Професионален футболен клуб Левски“ АД срещу решението от 14.10.2021 г. по т. д. № 670/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца „Макрон С.П.А“ АД: сумата 50 000 евро, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за доставка на екипировка от 19.12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане; сумата 3 763,89 евро, представляваща законната лихва за забава за периода 18.07.2020 г. – 14.04.2021 г.; сумата 9 093,76 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е уважил молбата на ответника за отлагане на заседанието от 16.09.2021 г. поради заболяване на процесуалния му представител, с което нарушил правото му на защита. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел за дължима претендираната неустойка по чл. 13 от процесния договор. Сочи се, че не били налице кумулативните условия за тази дължимост – да се касае до случай на нарушение и до предсрочно прекратяване на договора от страна на ответното дружество.

В случая липсвала първата предпоставка – нарушение от ответника, който бил отправил изявлението за прекратяване поради собствените си финансови затруднения и влошено финансово състояние, и преди започване на изпълнение на договора, за да се стигне до неговото нарушаване.

1

Неприемлив бил изводът на съда, че неустоечната клауза представлявала превантивна мярка, която да въздържа ответника от произволно предсрочно прекратяване и да го стимулира към неговото изпълнение. Необосновано било прието и, че е налице съответствие между обема на очакваните вреди за ищеца към момента на сключване на договора и размера на неустойката. Твърди се, че не било обсъдено в достатъчна степен от съда и възражението за нищожност на неустоечната клауза.

Сочи се, че тя противоречи на добрите нрави, тъй като възможността за прекратяване на договора при обективна невъзможност за изпълнение от някоя от страните съответствало на добросъвестността и за него не можело да се налага санкция.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Макрон С.П.А“ АД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Макрон С.П.А“ АД, регистрирано в Италия, с искова молба от 15.04.2021 г., с която срещу „Професионален футболен клуб Левски“ АД са били предявени обективно съединени: 1) иск за заплащане на сумата 50 000 евро, дължима по чл. 13 от договор от 19.12.2019 г., и 2) иск за заплащане на сумата 3 777,77 евро, представляваща законната лихва за забава за периода 17.07.2020 г. – 14.04.2021 г.

В исковата молба се твърди, че с посочения договор от 19.12.2019 г. ищецът се задължил да доставя на ответника спортно облекло – екипировка за играчите и треньорите на отборите на клуба срещу заплащане на цена от поне 190 000 евро на година, за срок от 3 години, считано от сезон 2020/2021 г. В договора били уговорени хипотези, при които ответникът имал право да го прекрати предсрочно /неизпълнение на ищеца или откриване на производство по несъстоятелност спрямо същия/. Уговорено било и, че при предсрочно прекратяване от ответника извън тези хипотези, то последният ще дължи на ищеца неустойка в размер на 50 000 евро. С писмо от 1.07.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че преждевременно прекратява договора, без да са налице хипотезите на допустимо едностранно прекратяване. По тази причина ответникът дължал на ищеца неустойка в размер на 50 000 евро, за което ответникът го поканил с писмо от 2.07.2020 г., с което му предоставил 10-дневен срок за изпълнение. Сумата не била заплатена, поради което ответникът дължал и законната лихва за забава.

По делото е представен договор за доставка на екипировка от 19.12.2019 г., с който „Макрон С.П.А“ АД се е задължил да доставя спортно облекло – екипировка на играчите и треньорите на отборите на „Професионален футболен клуб Левски“ АД /А отбор, Б отбор и детско-юношеска школа/ при условията, установени в договора. Уговорено е в срока на договора ПФК „Левски“ ще предостави на „Макрон С.П.А“ АД: а) правото да се нарича „Официален технически спонсор“ и/или „Официален доставчик на екипировка“; b) поставянето на марка MACRON’S на всички спортни облекла и акцесоари, доставени на ПФК „Левски“, в пълно съответствие със законите на УЕФА и Българската федерация по футбол; и в) използването на описанията в буква а) за промоционални и рекламни цели. Според чл. 9 договорът ще действа в продължение на 3 спортни сезона /година/, с начало сезон 2020/2021 г. и край сезон 2022/2023 г., като за спортен сезон се 2 счита периодът между 1.06 и 31.05 на следващата календарна година. Според чл. 4 през целия срок на договора и за всяка година ПФК „Левски“ следва да закупува спортно облекло на минимална стойност от 190 000 евро на година. В чл. 13 са уредени предсрочното прекратяване и санкциите.

Предвидено е, че договорът може да бъде прекратен предсрочно, само ако възникне една от следните ситуации: а) в случай на договорни нарушения на задължения и гаранции, съдържащи се в това споразумение от една от двете страни, предсрочно прекратяване може да настъпи след отправяне на официално писмено предизвестие в рамките на 15 дни; след изтичане на този срок страната, което е изпратила официалното предизвестие, може да прекрати договора; б) по отношение на ПФК „Левски“, без клубът да дължи някаква сума и без да се засяга правото му да предприема действия, за да получи обезщетение за претърпени вреди, при условие, че е подадено писмено уведомление за изпълнение, изпратено от „Макрон С.П.А“ АД по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и/или по факса, в следните случаи: ако „Макрон С.П.А“ АД стане обект на производство по несъстоятелност или ликвидация, или ако „Макрон С.П.А“ АД наруши задълженията и гаранциите, съдържащи се в настоящото споразумение; в) по отношение на „Макрон С.П.А“ АД, без да дължат някаква сума и без да се засяга правото им да предприемат действия, за да получат обезщетение за претърпените вреди, при условие, че е подадено писмено уведомление за изпълнение, изпратено до ПФК „Левски“ по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и/или по факса, в следните случаи: ако ПФК „Левски“ стане обект на производство по несъстоятелност или ликвидация, или ако ПФК „Левски“ наруши задълженията и гаранциите, съдържащи се в настоящото споразумение. Предвидено е, че ще прилагат следните договорени санкции: 1) в случай на нарушение и предсрочно прекратяване на договора от страна на ПФК „Левски“, той ще бъде длъжен да заплати неустойка в размер на 50 000 евро; и 2) в случай на нарушение и предсрочно прекратяване на договора от страна на „Макрон С.П.А“ АД, той ще бъде длъжен да заплати на клуба неустойка в размер на 50 000 евро. Според чл. 14 този договор и всеки спор или иск, произтичащ от или в съответствие с него, с неговия предмет или сключване /вкл. извъндоговорни спорове или искове/, се уреждат и тълкуват в съответствие с българското законодателство, като изключително компетентен по споровете е Софийския градски съд.

Договорът е сключен на английски език, като е представен превод и на български език.

Представена е разпечатка от електронно писмо от 22.06.2020 г., с което изпълнителният директор на ответника е информирал ищеца, че поради безпрецедентната финансова криза през последните 6 месеца клубът няма да може да изпълни договора от 19.12.2019 г., поради което са принудени да поискат преждевременно прекратяване на договора по взаимно съгласие. С отговор от същата дата ищецът е заявил, че не е съгласен на прекратяване, като при предсрочно прекратяване ще изиска плащане на уговорената неустойка.

Представено е и уведомление от 1.07.2020 г. на английски език и в превод на български език, с което изпълнителният директор и прокуриста на ПФК „Левски“ АД са уведомили ищеца „Макрон С.П.А“ АД, че едностранно прекратяват договора от 19.12.2019 г., поради безпрецедентната финансова криза, която е сполетяла клуба.

С електронно писмо от 2.07.2020 г. ищецът е поискал да му се заплати от ответника сумата от 50 000 евро – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в срок от 10 дни.

За същата сума ищецът е издал и фактура VCE20 009233/15.09.2020 г.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Преди всичко следва да се посочи, че първото възражение в жалбата /за нарушаване правото на защита на ответника с това, че СГС не е уважил молбата му за отлагане на първото заседание от 16.09.2021 г./ би било от значение само, ако ответникът бе направил някакви доказателствени или други процесуални искания във въззивното производство. Такива обаче не са направени, а доколкото въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, без право да връща за ново разглеждане на първата инстанция при подобни процесуални нарушения, то това възражение е ирелевантно към крайното въззивно решение.

Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях е бил сключен процесният договор от 19.12.2019 г. с описаното по-горе съдържание. Договорът е търговски и с международен елемент, доколкото страните по него са с различна националност – ищецът е търговско дружество, регистрирано в Италия, а ответникът е българско търговско дружество, като мястото на основна стопанска дейност на същите е в съответните държави по регистрацията. Това поставя въпроса за приложимото материално право към този договор, който се урежда съобразно приложимия Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорните задължения. Страните по договора са се възползвали от възможността по чл. 3 от регламента да изберат приложимото към договора право, като в чл. 14 изрично са избрали българското право. Договорът е сключен в писмена форма на английски език.

Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 50 000 евро, за която твърди, че представлява неустойка, предвидена в чл. 13 от договора. Възраженията на ответника, очертаващи спорните въпроси по делото, са за: 1) нищожност на договорната клауза поради противоречие с добрите нрави, и 2) липсата на всички кумулативни условия за дължимост на тази сума. По тези възражения въззивният съд намира следното:

Претенцията се основава на клауза в процесния договор, която следва да се анализира с оглед изясняване на действителния й смисъл. Както бе посочено по-горе, въпросната клауза е част от съдържанието на чл. 13 от договора и според представения български превод предвижда, че „в случай на нарушение и предсрочно прекратяване на договора от страна на Клуба“, той ще бъде длъжен да заплати неустойка в размер на 50 000 евро“. Чрез думата „неустойка“ е преведена английската дума в оригиналната езикова версия на договора „penalty“.

Според въззивния съд езиковото съдържание на клаузата не сочи на действителното й естество.

Това е така, защото буквалният текст сочи на юридическа безсмислица в самите предпоставки за дължимост на въпросната сума – „в случай на нарушение и предсрочно прекратяване на договора от Клуба“. Ако Клубът е нарушил договора, то право на прекратяване /разваляне/ на същия има само другата страна съгласно букви „а“ и „б“ от същия чл. 13. Алогично е страната-нарушител да има право на прекратяване, което би противоречало на принципите на договорното право. По тази причина тълкувана систематично съобразно чл. 20 ЗЗД тази клауза следва да се разбира във взаимовръзката й с предходното съдържание на чл. 13 от договора, в което са изброени основанията, при които страните могат да прекратят предсрочно договора без да дължат суми на насрещната страна. Тези основания са налице, когато спрямо другата страна по договора настъпят известни обстоятелства – тя е в неизпълнение на договора или стане обект на производство по несъстоятелност или ликвидация. Очевидно е, че процесната клауза е създадена в отлика от предходните клаузи и нейното предназначение е да уреди право на прекратяване на всяка от двете 4 страни, извън предходното „правомерно“ прекратяване, т.е. „ в нарушение“ на предишните хипотези. Ето защо „в случай на нарушение и предсрочно прекратяване“ следва да се тълкува, като прекратяване без да са налице основанията в предходните хипотези на чл. 13, които страните са приели за правомерни. Всъщност, волята на страните е била да уредят друго право на едностранно прекратяване, което може да се упражни по преценка на всяка страна, за което обаче тя ще дължи на другата страна въпросната сума, наречена „неустойка“ в българския превод.