Решение № 3382 от 29.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

29.05.2018г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ХРИСТИНА НИКОЛОВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 10102 по описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № І-40-165 от 18.10.2016г. по гр.д. № 53366/2013г. Софийски районен съд, 40 състав прогласил по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от И.Т.Т., ЕГН **********, и Й.И.И., ЕГН **********, срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14105 от 09.10.2006г. като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, а именно: чл. 3, ал. 1 „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „БПБ” АД за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на „БПБ” АД за жилищни кредити в лева е в размер на 7 %”; чл. 3, ал. 5 „Действащият БЛП на „БПБ” за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят”; Чл. 6, ал. 3 „В случай че по време на действието на настоящия договор банката промени БЛП на „БПБ” АД за жилищни кредити в лева, размерът на погасителните вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие”. На основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 10 034.59 лв., представляваща недължимо платени лихви за периода 19.12.2008г. – 23.09.2013г. поради неправомерно увеличение на размера на възнаградителната лихва въз основа на нищожни клаузи от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14105 от 09.10.2006г., даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2013г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищците и сумата 2 806.38 лв. – разноски по делото.

С определение от 06.07.2017г. по същото дело, което не е обжалвано от страните, е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК8 за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ю.Б.” АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за частична недопустимост и за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението в частта, с която била прогласена за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора било недопустимо, тъй като по този начин недопустимо се трансформирал договор за банков кредит по ТЗ в договор за безлихвен паричен заем по ЗЗД. Неправилно СРС приел, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени. По делото били събрани писмени и гласни доказателства от които се установило, че ищецът не е бил лишен от възможността да изрази становището си по предложените от банката условия за кредитиране. С полагане на подписа си под договора и с изпълнението си по него в продължение на години ищецът бил удостоверил, че приема предложените от банката условия. Неправилно също първоинстанционният съд приел, че не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, след като по делото се установило по категоричен начин от приетата ССЕ, че настъпилите промени в договорната лихва били вследствие обективни и независещи от банката фактори. Неправилно също СРС приел, че в договора не били предвидени основанията, при които е допустимо изменение на БЛП на банката. Неправилно съдът приравнил дължимата по договора лихва с единия от нейните компоненти – БЛП на банката. По делото липсвала яснота и каквито и да било доказателства за установяване наличието на „значително завишение”, с оглед на което не били установени всички кумулативно дадени изисквания на чл. 143 ЗЗП.

Дължимата лихва към датата на сключване на договора била ясно установена.

Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, съгласно която кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, чиито размер се определя на база действащия към датата на начисляване БЛП на банката не била нищожна, кредитополучателят дължал на банката за предоставената услуга възнаградителна лихва като един от съществените елементи на тази търговска сделка, съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Тази уговорка не била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и искът за прогласяването й за такава следвало да се отхвърли. Не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП и по отношение на другите две клаузи. По делото се установило по безспорен начин, че компонентите, които формират БЛП, са обективни, независещи от волята или желанието на банката. Кредитополучателят бил свободен във всеки един момент от действието на договора да прекрати действието му съгласно условията на чл. 8, имал право да погаси предсрочно изцяло или частично предоставения кредит след изпълнение на условията по чл. 8 и чл. 9.

Изпълнението на основното задължение на банката по договора – предоставянето на сумата по кредита, не било поставено в зависимост от каквото и да било условие, зависещо единствено от волята на банката. По делото се установило, че приложимият БЛП се определя по конкретна методология, която включва няколко променливи компонента и чиито стойности не могат да се определят индивидуално от банката. Страните постигнали съгласие дължимата лихва да се формира от една променлива величина – БЛП на банката, с оглед на което неотносими за спора били причините за промяна на този компонент. Изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ били спазени, както и всички останали изисквания на общото и специалното законодателство, поради което клаузите не били неравноправни и като такива – нищожни. По отношение на банката като доставчик на финансова услуга били приложими изключенията на чл. 144, ал. 1, т. 1 и на чл. 144, ал. ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Промяната в размера на лихвата била в резултат от изменение на БЛП съгласно постигната обща воля, и в съответствие с чл. 58, ал. 4 ЗКИ изменението било надлежно обявено. От друга страна кредитополучателят имал възможност да се откаже от договора, като погаси предсрочно задължението си към банката и така прекрати договора. В договора било залегнало условие, свързано с промяна на БЛП, която можело да бъде както в посока на увеличение, така и в посока на намаление, поради което не било налице „значително неравновесие” на правата и задълженията, а рискът се поемал и от двете страни. Предвид неоснователността на исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, неоснователен бил и осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поддържа и релевираното евентуално възражение за погасяване по давност на вземанията на ищците, като приложима в случая според въззивника била кратката тригодишна давност. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите страни И.Т.Т. и Й.И.И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение. Претендират разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 вр. чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, за прогласяване за нищожни като неравноправни на клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14105 от 09.10.2006г., и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 10 034.59 лв. (след допуснато от СРС увеличение по реда на чл. 214, ал.

1 ГПК), представляваща недължимо платени, въз основа на нищожните клаузи на договора възнаградителни лихви за периода 19.12.2008г. – 23.09.2013г.

В исковата молба ищците твърдят, че сключили с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 14105 от 09.10.2006г., по силата на който банката им предоставила кредит в размер на 58 650 лв., от които 18 935 лв. – за покупка на недвижим имот, и 39 715 лв. – за други разплащания. Кредитът следвало да бъде върнат за срок от 360 месеца на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 390.20 лв. всяка, със срок на погасяване 19.10.2036г. С чл. 3, ал. 1 била уговорена годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване. Към момента на сключване на договора БЛП бил 7 %. Скоро след сключване на договора банката увеличила едностранно лихвения процент по кредита, в кратък период от време били направени още няколко увеличения, вследствие на което месечната погасителна вноска от 19.11.2008г. станала 531.78 лв. Предвид непрестанно нарастващата икономическа тежест върху кредитополучателите, след неуспешни опити за предоговаряне на лихвата по кредита, ищците продали закупения от тях със средствата от кредита имот и на 23.09.2013г. погасили предсрочно кредита. В периода 19.12.2008г. – 23.09.2013г., в резултат едностранното увеличение от банката на лихвения процент, надвнесли сума в общ размер 10 034.59 лв.

(съгласно допуснатото увеличение), която била платена без основание поради нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Условията по договора не били уговорени индивидуално. Процесните клаузи предвиждали възможност за едностранно изменение на БЛП (годишната лихва) без възможност за договаряне, както и едностранно изменение на размера на погасителните вноски, като решението за размера на изменението било поставено изцяло в зависимост от субективното решение на банката. Същевременно кредитополучателите нямали възможност да се откажат от договора без негативни за тях последици, а лихвата била значително завишена - от 7 % на 10.25 % към датата на последното плащане.

В договора не били посочени ясни и обективни критерии, по които се променя БЛП, т.е. договорът бил променян на непредвидено в него основание. Искали са от съда да прогласи нищожността на горепосочените три клаузи, както и да осъди ответника да им заплати получената без основание, въз основа на нищожните клаузи сума.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с възражения за недопустимост и неоснователност.

Ищците нямали правен интерес от исковете предвид прекратяването на договора с предсрочното погасяване на дълга. Оспорил е твърдението на ищците, че клаузите на договора не били индивидуално договорени. Като изпълнявали редовно задълженията си по кредита, ищците с конклудентни действия били потвърдили, че са приели промените на БЛП. Процесните клаузи не били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Основанието за промяна на лихвите по анюитетните вноски било предвидено и договорено от страните с процесния договор, а методиката на банката за определяне на БЛП била публикувана на интернет страницата й. Не било договорено завишаване на лихвата, а промяна поради настъпване на обективни обстоятелства.

Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55f6b664-c587-4f06-8c0e-478b9a6e7bc3