Решение № 745 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110205211 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. Д. Т. чрез адв. Д. при ВАК п ротив Електронен фиш серия К № 6448917 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.

4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска процесният електронен фиш да бъде отменен. Излага се твърдение, че за същото деяние на жалб. Т. е съставен още един електронен фиш, а именно Серия К № 6448921, с което същата е санкционирана за идентично нарушение с процесното. Оспорва се визираната в разпоредбата на чл. 182 ал.4 от ЗДвП повторност на нарушението, какъвто квалифициран състав се предвижда в нормата на чл. 182 ал.4 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. Претендира се заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалб. Т., редовно призована, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество депозира писмено становище с идентични искания и аргументи. Иска се електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административно1 наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.

Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 6448917 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Т. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за това, че на 09.10.2022 г. в 1 7 . 3 7 ч. в с.Кичево, обл. Варна, до бензиностанцията в селото е управлявала л. а. Тойота Хайлендър Хибрид Лимитед с ДК№ В 8880 ВА със скорост от 70 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч.

След като е установено, че автомобилът е собственост на възз. Т., на последната е съставен и връчен процесния фиш, като е указано, че 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от собственика в посочения смисъл.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, 2 срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР- Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Видно от датата на извършване на нарушението – 09.10.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 73 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена измерена скорост от 70 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта - АТСС ARH- CAM S 1 /СПУКС/, което е одобрен тип средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на 13.04.2022 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за проверка/.

С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на процесната дата, час и място, с л. а. Тойота Хайлендър Хибрид Лимитед с ДК№ В 8880 ВА е извършено описаното в електронния фиш нарушение.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство с оглед издаването на два електронни фиша за санкционирането на едно и също деяние. В случая действително за същото нарушение е бил издаден от ОД на МВР – Варна , ЕФ серия К № 6448921, който е последващ по време процесния като същият е със статус „Анулиран“ в АИС – АНД на МВР от 15.12.2022 г. , видно от писмо на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна с 3 рег. № УРИ: 819-13835/01.03.2023 г.

В случая с електронния фиш е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния автомобил, за това, че на процесната дата и час е управлявал същия в населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч, а именно от 70 км/ч, т.е. констатирано е превишаване на допустимата скорост с 20 км/ч. С посоченото деяние безспорно е нарушена нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, която е цитирана и в електронния фиш.

Според настоящия съдебен състав обаче неправилно е приложена санкционната норма, доколкото е визирана като такава разпоредбата на чл. 182 ал.4 от ЗДвП, която предвижда завишена наказателна отговорност в случай на повторност. В обжалвания електронен фиш не е посочен подобен квалифициращ признак, нито са цитирани индивидуализиращи данни на влязло в сила наказателно постановление, с което въззивникът е наказан за същото деяние. Същевременно с оглед констатираното превишаване на скоростта, съдът намира, че приложима в случая е санкционната норма на чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване от 11 до 20 km/h се наказва с глоба от 50 /петдесет/ лв.

Съдът намира, че след като правилно е посочен нарушения материален закон, на който съответства и описанието на нарушението, липсата на прецизност при цитирането на санкционната норма, може да бъде отстранено посредством изменение на електронния фиш, като се прецизира правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалб. Трендафилома и размера на наложеното административно-наказание „Глоба“. В контекста на изложеното по-горе административно-наказателната отговорност на Т. следва да се ангажира на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като й бъде наложено предвиденото в цитираната разпоредба наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Изменението на електронния фиш в посочения смисъл няма да ограничи правото на защита на лицето, доколкото води до прилагане на закон за по-леко наказауемо нарушение.

С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски по делото, съдът от правна страна съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на 4 същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.