Решение № 1251 от 01.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр.****, 1.11.2019г в името на народа

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври 2019г, в състав: Председател: ДЕСПИНА Г.

Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА. при секретаря Дим. Г. като разгледа докладваното от съдия Г. в.гр.д.№ 1629 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба от Р.Г.К., действаща като майка и законен представител на малолетното си дете К.А.К., род.***, с вх.№ 58106/ 08.08.2019г срещу решението на ВРС-ХVIс-в № 3417/22.07.2019г по гр.д.№ 2044/2019г в частите му, с които са отхвърлени исковете й срещу А.А. за осъждането му да заплаща в полза на малолетното си дете К. месечна издръжка за - бъдеще време за разликата над 180лв до 250лв, считано от датата на завеждане на исковата молба–8.02.2019г, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК;

- минало време общо в размер на 3000лв или по 250лв на месец за периода от 8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на постановяване на настоящото решение до окончателното изплащане, на осн.чл.149 СК, както и е осъдена К.А., действаща чрез своята майка и законен представител Р.К., да заплати на А.А. сумата от 150лв-сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на претенцията.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. А. с вх.№ 61321/22.08.2019г със становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

В исковата си молба Р.К. излага, че тя и ответникът А.В.А. са живели на съпружески начала и имат родено едно дете - К.А.А., род.***г.

От момента на раждането на детето и досега, всички непосредствени нужди на детето се осигурявали и задоволявали от майката, докато ответникът не участвал с алиментни вноски.

На 27.01.2018г, след извършен акт на домашно насилие, съвместното им съжителстване било прекъснато.

Твърди се, че от момента на раздялата и понастоящем непосредствените грижи за отглеждане и възпитаване на детето се полагат от майката, която е ползвала двугодишен отпуск по майчинство и през който период получавала единствено т.нар.“майчински“. Поради това нуждата от издръжка на детето е много по -голяма от възможностите на майката да осигурява такава, а счита, че и бащата също има задължение да участва.

Сочи, че ответникът има възможност да осигурява издръжката за детето в размер на 250лв месечно, тъй като е в трудоспособна възраст, работи и получава добри трудови възнаграждения в Автосервиз „АутоФинес“, собственост на „АутоФинес“ЕООД. Преди това е работил в Норвегия и от няколко месеца се е завърнал в България.

Излага още, че детето предстои да посещава детска ясла, което ще генерира разход за съответната месечна такса.

Що се отнася до доходите на майката, то такива са единствено „майчинските“, а други би могла да получава едва след приемането на детето в детската ясла по причина, че дотогава времето й е изцяло ангажирано с отглеждането на детето.

Счита, че с оглед на нуждите на детето и възможностите на ответника А. размерът на дължимата от него издръжка следва да бъде 250лв месечно, която поради неизплащането и за минало време следва да се претендира и за период 1 година назад от 8.02.2018 до 8.02.2019г.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща в полза на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 250лв с падеж всяко пето число на текущия месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вносна, начислявана от датата на депозирана на исковата молба в съда до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване

Претендира и присъждане на издръжка за минало време общо в размер на 3000лв или по 250лв месечно, за периода от 8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на постановяване на настоящото решение до окончателното изплащане, както и направените за настоящото производство съдебни и деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А.А. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на претенцията над размера от 150лв, като възразява че над тази сума това е извън неговите възможности и не съответства на реалните нужди на дете в такава ниска възраст.

Оспорва и претенцията за минало време до

15.05.2019г, тъй като наведените с ИМ фактически твърдения не били верни.

Твърди, че с ищцата са живели на съпружески начала до 15.05.2019г, когато се разделили. Фактът на съжителството им бил установен от представените доказателства - заведеното през м.юни 2018г гр.д.№ 9448/2018г на ВРС от настоящата ищца, която оттеглила иска си, след което се събирали и заживели отново заедно.

Твърди, че по време на съвместното им съжителство изцяло той издържал детето и общото им домакинство.

По делото не са представени доказателства за доходите на майката, освен майчинските, за които не се посочва какъв е техният размер

Податните възможности на бащата се свеждали до получаваната заплата, при това под минималния за бранша размер.

Считано от 4.05.2018г договорът му като автомонтьор в „Ауто финес" ЕООД бил прекратен до края на м.септември за времето, през което бил в Норвегия. Оттам, чрез негови приятели изпратил на майката на детето сума от общо 1200лв. Счита, че това е факт, които тя не би могла да отрече и това било направено в предходното дело, предявено за част от сумата.

След завръщането си от Норвегия бил назначен в същата фирма, считано от м.окт.2018г с минимална работна заплата за бранша. Не притежава недвижими имоти.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за горницата над 150лв, както и отчасти претенцията за минало време - до датата 15.05.2019г.

Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищцата поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-****, редовно призована, не изпраща представител И не изразява становище по жалбата и иска.

СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

Между страните няма спор и от представеното У-е за раждане, /л.6-І/ е видно, че страните по делото са родители на малолетното дете К.А.А., род.***г.

Не спори и относно факта ,че понастоящем майката продължава да е ползва „майчински“, като от даденото от нея обяснение в с.з. на 18.07.2019г се изяснява, че до м.януари 2019г е получавала месечно сума от 200-280лв.

Това се потвърждава и от представената справката от ТД на НАП-**** за 2018г, от която е видно, че същата е имала осигурителен доход в размер от 510лв, а от 31.01.2019г и до настоящия момент е с регистриран трудов договор, по силата на който получава основна заплата в размер на 643лв.

От Заповед

№ 107/4.05.2018г е видно, че трудовото правоотношение на ответника с „Ауто Финес“ЕООД е прекратено по взаимно съгласие. По силата на сключен на 5.10.2018г трудов договор № 122 ответникът отново е започнал работа в същото дружество и на същата длъжност „автомонтьор“ с основно месечно възнаграждение 623лв. Данни за размера на ОМТВ на ответника се съдържат и в справката на НАП. Според същата осигурителният доход на ответника е 630лв.

По делото са събрани и гласни доказателства - свидетелите К.С.Г. и А.Л.Ч., сочени от ищцата, и В. А. В. и В.И.Д., сочени от ответната страна.

От показанията на свид.К.С.Г. излага, че познавала Р., тъй като учели заедно зъботехника. Запознали се още на приемния изпит през 2004г. С А. се запознала по-късно. Тогава той и Р. били още приятели. След доста години Р. се върнала в България /2014–2015г/ понеже знаела, че очаква дете, а и отношенията им били вече по-сериозни. Преди м.май 2019г Р. се е връщала в България през зимата – м.декември 2018г.

В момента са разделени от м.януари 2018г поради станал скандал и караница. Дотогава живеели на „Галата“, на квартира, в приземния етаж на къща. След като се разделили, Р. била помолена от собственичката на къщата да напусне и тя се изместила заедно с детето си да живее в жк“Младост“. Оттогава не е известно на свидетелката А. да е заживявал отново с Р.. Знае, че се водело дело за домашно насилие. Доколкото й било известно, Р. спечелила делото и А. нямал право да я доближава. Откакто са разделени бащата на Р. я подпомагал парично , а също и свидетелката от време на време, когато можела.

Не знае А. да е участвал в издръжката на детето. Родителите на Р. ***, но причината тя да не е при тях била, че майка й не била добре и, ако живеели там с детето, това щяло да я натоварва допълнително. Знае, че брат й като се върне в България, живеел там.

Познавала родителите на Р., но не и тези на А.. Баща й работел като зъботехник.

Живеел във „Виница“ като постоянно жителство. В България бил от м.май тази година.

Р. била търсила

А., за да я подпомогне с парични средства, но той не се отзовавал. Знае, че А. твърдял, че й бил пращал пари и това го узнала от адвоката на Р., който присъствал в залата. Но тя нямала лични възприятия за това. Последно разговаряла с А. през м.декември 2018г, когато си дошла във ****; срещнала го до „Гранд мол – ****“.

В показанията си свид. А.Л.Ч. излага, че

Р. е дъщеря на негово приятел и колега – Г.К.и затова я познавал много отдавна.

Не познавал А. и никога не го бил виждал. Жилището, в което от м.02.2018г и понастоящем живеела Р., е негова собственост.От съседите и от домоуправителя има информация, че други лица, освен Р. и детето, не са посещавали жилището, с изключение на родителите й. По отношение на наема имали устна уговорка да му плати в края, като напуска. Знае, че нейният баща Г., с когото са много близки, изцяло се грижи за покриване на разходите за детето; той заплащал всички сметки за вода, ток, топлофикация.

От показанията на свид.В. А. В. /баща на ответника/ се установява, че синът му и Р. се разделили в началото на м.май 2019г. Преди това живели на “Галата“ в жилище, чиито собственици били в Германия. Няколко пъти посещавал дома им на „Галата“ и Р. винаги била там. Дори имало и медицинско свидетелство от „Съдебна медицина“ за случилото се на 25.01.2019г – счупен пръст на сина му. Не му било известно по това време Р. да е живяла някъде под наем във ****.

Свидетелят излага, че преди А. да замине за Норвегия през м.май 2018г, двамата били разделени. Върнал се през м.юли 2018 за кратко да изкара курс за категория шофьор, а през м.септември 2018г синът му се прибрал окончателно и тогава двамата /Р. и А./ живяли заедно в квартирата в кв.“Младост“, наета от баща й, до м.май 2019. Това, че са били във фактическо съжителство го знае от сина си.

Познавайки го, мисли, че не е възможно да не му е казал истината.

Знае за исковите молби на Р.. Делото за издръжка го завела Р., докато А. бил в Норвегия. След връщането му от Норвегия, делото било прекратено.

Сочи, че докато синът му работел в чужбина, изпратил на Р. около 1200лв за два месеца. Това го знае от сина си.Освен изпратените пари, през останалото време синът му полагал грижи за детето. В България работел в сервиз в с.Каменар.

По неговите думи предходното дело било прекратено, тъй като С. се върнал м.юли 2018г от Норвегия със сума пари и заживявали заедно. След това отново заминал за Норвегия, а от м.октомври 2018г се прибрал в България и от тогава работи на старата си месторабота.

За неразбирателствата между сина му и Р. не желае да говори, но счита, че причината не била в парите и заявява, че му било „дошло до гуша“ за тези две години.

През

2019г свидетелят превел 200лв по сметката на Р. - 50лв за минаване преглед на л.автомобил и още 150лв – за битови нужди. Знае, че през м.декември 2018г токът в жилището бил прекъснат и А. заплатил сумата за възстановяването.