Решение № 4018 от 04.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4018 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110217781 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „Алтернатива сървисис България“ ЕООД, представлявано от К. П. против наказателно постановление № 22-2300471/22.11.2023г. на Директор на Дирекция инспекция по труда – София, с което на основание чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение на същата разпоредба е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно и издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че АНО неправилно е приел, че е осъществен състав на нарушение, като е игнорирал разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗТМТМ, съгласно който не се изисква разрешение за достъп до пазара на работници – граждани на трети държави, когато е това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Релевира доводи, че между Република България и Република Молдова има сключена спогодба, което е утвърдена по съответния ред. Посочват, че за гражданите на Република Молдова не е налице визов режим.

На самостоятелно основание намира, че наложената санкция надвишава предвидения в закона минимум, без АНО да е изложил конкретни мотиви в тази насока, което е основание за ревизиране не нейния размер. Моли за съдебен акт в тази насока. .

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител – адв.Георгиева, която поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Д”ИТ” – София, редовно призована се представлява от юрк.

1

Стоянова, която оспорва жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като намира нарушението за доказано от обективна страна. Намира, че жалбоподателят неправилно претендира несъставомерност на нарушението. Посочва, че за конкретното лице не е сключен индивидуален трудов договор, съгласно цитираната от въззивника спогодба. Намира, че размера на наложената санкция не е прекомерен. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата оп делото е видно, че „Алтернатива сървисис България“ ЕООД е местно юридическо лице и има качеството "Местен работодател" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ.

На 18.08.2023година, около 09:30 часа служители на Дирекция "Инспекция по труда" – София" извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контролБ1 хотел София, находящ се в гр. *********, стопанисван „Алтернатива сървисис България“ ЕООД, при която констатирали, че между дружеството в качеството на работодател и М.И. , гражданин на Молдова, роден на 05.09.1977 и служебен № 3078267312, законно пребиваващ чужденец - гражданин на трета държава Молдова, на 10.03.2023 година е сключен Трудов договор, по силата на който Иванов следвало да заеме длъжността "хигиенист" .

Иванов постъпил на работа на 13.03.2023г., като по време на извършване на проверката от страна на контролните органи бил заварен да полага труд в проверявания обект.

Проверката продължила по документи, като била изискана справка от Агенция по заетостта по отношение на издавано разрешение за работа на Иванов.

За извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ срещу въззивника бил съставен АУАН, а въз основа на него е издадено Наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност и му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева

По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетеля С. В. , които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля В. са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към 2 доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените към преписката заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

3

По приложението на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на въззивника “Алтернатива сървисис България“ ЕООД е ангажирана за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ .

Този закон урежда. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, заетостта на български граждани в чужбина, включително при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави - членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от Закона, на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато, има трудов договор с местен работодател, е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер, извършва дейност на свободна практика. Според чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ, единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.

Според чл. 24и ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда по смисъла на ЗТМТМ и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 /за дългосрочно пребиваване/ или разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с Регламент № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. Чл. 24и. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г.) (1) (И.. - ДВ, бр. ЗЗ от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. Разрешението за пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" се издава след решение на органите на Министерството на труда и 4 социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона. На притежателя на единното разрешение се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "единно разрешение за пребиваване и работа". Дирекция "Миграция", отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението по ал. 1, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца. Както в хода на извършената от контролните органи проверка, така и в хода на съдебното производство не е представено разрешение за работа и декларация за осъществяване на краткосрочна заетост за Иванов .

По отношение на релевираните от въззивника възражения, че приложение тук намира разпоредбата на чл. 9, ал.1 т 4 от ЗТМТМ, следва да се отбележи, че съгласно С П О Г О Д Б А МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА