Решение № 62 от 18.02.2019, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 62 гр. Севлиево,

18.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО

Х. при участието на секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 766 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по допускане на делбата. Обективно съединен е и насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Делото е образувано по искова молба от Й.М.Б., с ЕГН **********,*** срещу К.Н.М., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че страните са преки законни наследници на Е. С. Г., починала на ***г., която оставила в наследство следния недвижим имот: първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Севлиево, находяща се в ***, с квадратура на етажа 84,50 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 355 кв.м., при съседи: Х.С.С., А.И.В. и И.Р.Н.,*** масивната жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Севлиево, се състоял от четири стаи, коридор, баня - тоалетна със самостоятелен вход откъм улицата. Според нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г., имотът бил собственост на наследодателката Е. С. Г.. Със същия акт била учредена суперфиция на втори самостоятелен етаж, който бил изграден в собственост на ищцата и съпруга й П.Х.Б..

Освен това с нотариален акт № 154, т. I, д. № 489/1989 г., наследодателката Е.

С. Г. продала на ищцата Й.М.Б. сутерена /избеното помещение/ под етажа на старата сграда. В актуалния кадастрален план цялата сграда, състояща се от първи - делбен етаж, сутерен и втори самостоятелен етаж - собственост на ищцата, била обозначена с идентификатор ***, като с решение № 18-4917-15.06.2018 г. на Н-к СГКК Габрово по заявление на ответника било отказано нанасяне на два самостоятелни обекта в сграда до ликвидиране на съсобствеността върху първия етаж от сградата, представляващ старата жилищна сграда на наследодателката Е. С. Г. преди нейното пристрояване и надстрояване, който бил предмет на делото. С оглед изложеното и предвид, че не могли да постигнат доброволна делба, ищцата иска съдебна делба на гореописаният недвижим имот при равни квоти между страните по делото.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на ответника К.Н.М. и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който иска се оспорва, като неоснователен. Ищцата претендирала, че заедно с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот - първи етаж на жилищната сграда, на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател Е. С. Г. - майка на ищцата и баба на ответника. Липсвали обаче доказателства в подкрепа на твърдяното от ищцата обстоятелство, че процесният недвижим имот е бил собственост на Е. С. Г. към момента на смъртта ѝ. От представения нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС - Севлиево - буква „А" било видно, че Е. С. Г. отстъпвала на сина си Н. М. Н.

- баща на ответника, право на пристрояване на 25 кв. м., като изрично било посочено, че пристроената площ нямало да е самостоятелен обект, а „ще се присъедини към етажа" и цялата площ на съществуващата едноетажна сграда, заедно с пристроените помещения ще стане собственост на новия приобретател.

Обективираният в посочения нотариален акт договор имал вещно-прехвърлителен ефект и със сключването му, бащата на ответника придобил изцяло собствеността върху процесния недвижим имот. Имотът, предмет на иска за делба, не бил съсобствен на страните по делото и тъй като липсвало съсобственост, ищцата нямала правен интерес от предявяване на процесния иск за делба и не била надлежна страна в процеса, поради липса на активна процесуална легитимация.

Иска за делба бил неоснователен и следвало да се отхвърли, защото ответника понастоящем бил изключителен собственик на процесния недвижим имот. Имотът бил придобил по наследство от баща си Н. М.Н., който от своя страна се легитимирал като собственик по силата на нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС - Севлиево. Съгласно посочения нотариален акт бащата на ответника придобил в собственост първия етаж /към момента на сключване на договора единствен на жилищната сграда/, заедно с пристроените към него помещения.

Ответника винаги знаел, че с посочения нотариален акт баба му целяла да извърши делба на сградата, при която първият eтаж да стане собственост на сина й, вторият етаж - на дъщеря ѝ, а за себе си запазила собствеността на сутеренния етаж, в който живяла от този момент до смъртта си и приживе прехвърлила на дъщеря си, като запазила правото си на ползване. Евентуално ответникът се легитимирал като изключителен собственик на процесния първи етаж от жилищната сграда и по силата на упражнявано върху имота добросъвестно давностно владение в продължение на четиридесет години, първоначално заедно с родителите си, а след смъртта им само от него. От момента на пристрояването на етажа, тримата владяли имота непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че са единствени негови собственици. След извършеното надстрояване на втория етаж, ищцата никога не живяла в процесния имот и не претендирала, че е съсобственик и, че е лишена от възможност да го ползва. Е. Г. също не била живяла там след 1978 г. и до смъртта си живеела в сутеренния етаж на същата сграда. След нейната смърт ищцата не декларирала имотът в качеството на наследник, т. е. никога не го възприемала като наследствен имот, от който притежава дял, както твърди в исковата молба. Единствените, които владяли имота със съзнанието, че са изключителни негови собственици през всичките години след 1978 г. били ответникът и неговите родители. До настоящото дело никой, включително ищцата, не бил оспорил собствеността на ответника и не предявявал претенции за имота. Претендира разноски.

Едновременно с отговора си К.Н.М. предявява насрещен иск срещу Й.М.Б.. Излага, че е собственик на първи етаж - обособен като самостоятелно жилище, от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 119 кв. м., с адрес на имота: ***. Имотът придобил по наследство от баща си Н.

М.Н., който от своя страна се легитимирал като собственик по силата на нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС - Севлиево.

Ответницата се легитимирала като собственик на втория етаж, съгласно учреденото й по силата на същия нотариален акт, право на надстрояване. Липсвали строителни книжа, както за извършеното пристрояване, така и за надстрояването на втория етаж на жилищната сграда. Съгласно посочения нотариален акт бащата на ищеца придобил в собственост първия етаж /към момента на сключване на договора единствен на жилищната сграда/, заедно с пристроените към него помещения.

Евентуално ищецът се легитимирал като изключителен собственик на първия eтаж от жилищната сграда и по силата на упражнявано върху имота добросъвестно давностно владение в продължение на четиридесет години, първоначално заедно с родителите си, а след смъртта им само от него. От момента на пристрояването на етажа, тримата владяли имота непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че са единствени негови собственици. След извършенотo надстрояване на втория етаж, ответницата никога не живяла в процесния имот и не претендирала, че е съсобственик и, че е лишена от възможност да го ползва. Е. Г. също не живяла там след 1978 г. и до смъртта си живяла в сутеренния етаж на същата сграда. След нейната смърт ищцата не декларирала имотът в качеството на наследник, т. е. никога не го възприемала като наследствен имот, от който притежавала дял, както твърдяла в исковата молба. Единствените, които владяли имота със съзнанието, че са изключителни негови собственици през всичките години след 1978 г. били ответникът и неговите родители. До настоящото дело никой, включително ответницата, не бил оспорил собствеността на ищеца и не предявявал претенции за имота. Двата етажа представлявали самостоятелни жилища, които обаче не били нанесени като самостоятелни обекти на кадастралната карта на гр. Севлиево, а на същата била нанесена само сградата и било отбелязано, че е еднофамилна. К.Н.М. инициирал административна процедура за отстраняване на непълнота в кадастралната карта на гр. Севлиево чрез нанасяне на схеми на два самостоятелни обекта в жилищна сграда с идентификатор № ***. В хода на процедурата, Й.М.Б. и съпругът й П. Х. Б. заявили писмено, че не са съгласни с нанасянето на схеми на два самостоятелни обекта в сградата, без да посочат конкретни основания или възражения. Административният орган им предоставил още една възможност да посочат с какво конкретно не са съгласни относно внесения проект за изменение и те заявили, че ще представят възраженията си в хода на дело за изясняване собствеността на сградата. Това изявление дало основание на Началника на СГКК-Габрово да приеме, че е налице спор за материално право между заявителя К.Н.М. и заинтересованите лица Й.М.Б. и П. Х. Б., който може да бъде разрешен единствено по съдебен ред. Предвид това обстоятелство, с решение № 18-4917-15.06.2018г. на Началника на СГКК-Габрово бил направен отказ да бъде одобрено исканото изменение на кадастралната карта на гр. Севлиево, състоящо се в нанасяне на схеми на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор № ***. Междувременно Й.М.Б. - ответница по насрещния иск, предявила срещу К.Н.М. иск за делба, по който било образувано гр. д. № 766/2018 г. по описа на РС - Севлиево. Предвид гореизложеното ищецът К.Н.М. иска постановаване на решение, с което: да бъде признато за установено, че е собственик на първи етаж - обособен като самостоятелно жилище, от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр.

Севлиево, със застроена площ от 119 кв. м., с адрес на имота: *** и да бъде признато за установено, че в кадастралната карта на гр. Севлиево, при заснемане на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** са допуснати гореописаните непълноти и грешки, свързани с неотразяването на имота на ищеца по насрещния иск като самостоятелен обект. Претендира разноски.

Преписи от исковата молба по насрещния иск и от доказателствата са връчени на ответницата по насрещния иск - ищца по първоначалния и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който насрещния иск се оспорва, като неоснователен.

Ответницата по насрещния иск, в писмения си отговор оспорва допустимостта на насрещния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като в рамките на особеното делбено производство съгласно чл. 343 ГПК можело да се разглеждат само оспорвания на произход, осиновявания, завещания и истинност на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Излага, че всякакви други искове не могат да бъдат разглеждани по дела за делба предвид особения характер на производството. Сочи, че единствено в първото по делото заседание всеки от сънаследниците може да възрази срещу правото на някой от тях да участва в делбата, срещу размера на неговия дял, и срещу включването в наследствената маса на някои имоти, респективно да поиска с писмена молба включването в наследствената маса и на други имоти. Предявяването и разглеждането на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в делбеното производство било недопустимо. В производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР следвало да се установи собствеността не към настоящия момент, а към момента на одобряване на кадастралната карта - 16.07.2008 г., което също правело недопустимо съединяването на двете производства в делбения процес. Оспорва възражението срещу наследствения характер на делбения имот, който представлявал първият етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Севлиево, находяща се в ***, с квадратура на етажа 84,50 кв. м., състоящ се от четири стаи, коридор, баня-тоалетна със самостоятелен вход откъм улицата. Имотът не бил придобИ. от Н.