Решение № 154 от 15.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. гр. Добрич, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500771 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 1739/27.05.2025 год. подадена от К. В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ул. ***, чрез упълномощения адвокат К.

К. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 100/24.04.2025 г. на Каварненския районен съд по гр. дело № 393/2023 г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Д. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., бул.

***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот - нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор *** по КК на гр. Каварна, придобит чрез давностно владение, да признае за установено по отношение на ответника Д. Б., че същият не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв. м идеална част от поземлен имот нива, цялата с площ от 107 999кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, с идентификатор *** по КК на гр. Каварна, придобити от него по силата нот. акт № ***г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх. per. № *** от 22.03.2019г. с акт № ***г. на СВ гр. Каварна и нот. акт № ***г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх.

1 per. № *** от 22.03.2019год. с акт № ***год. на Служба по вписвния гр.

Каварна, както и срещу решението, с което е ДОПУСНАТО извършването на делба на следния поземлен имот с идентификатор № *** /тридесет и пет хиляди и шестдесет и четири, дванадесет, пет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: З/трета/, целият с площ от 108 002 /сто и осем хиляди и два/ кв.м., при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***,имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 012005, между съделителите Д. Х. Б. с ЕГН ********** и К. В. Ж. с ЕГН **********, при квоти ¼ идеални части за Д. Х. Б. и ¾ ид.ч. за К. В. Ж..

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 27.05.2025 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 14.05.2025 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззивницата е била единствено държател на процесната земеделска земя, а не добросъвестен владелец, поради което имотът не е придобит по давност. К. Ж. настоява, че не е налице съсобственост между страните по делото по отношение на заявената за делба земеделска земя. Основаният аргумент на КРС да отхвърли исковата претенция на ищцата, настояща въззивница, е влязлото в сила решение на Районен съд – Каварна по гр. дело № 456/2019 г., с което е отхвърлен предявения от К. В. Ж. срещу Д. Х. Б., иск да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв.м. в 2 идеални части от поземлен имот – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор *** по КК на гр. Каварна.

Съдът неправилно е приел, че се формира сила на пресъдено нещо върху приетото в мотивите на решението по гр. дело № 456/2019 г., доколкото в диспозитива няма произнасяне относно правото на собственост по отношение спорната част от имота, предмет на предявения иск. Въпреки наличието на влязло в сила решение /това по гр. дело № 456/2019 г. по описа на Районен съд – Каварна/ спорът за собствеността върху имота не е разрешен. Въззивната страна счита, че така постановеното решение не препятства възможността да претендира на отделно основание правото си на собственост върху описания имот, поради което за нея е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за признава правото й на собственост на оригинерно правно основание – изтекла придобивна давност, считано от 1999 г. до настоящия момент. Според въззивницата са налице достатъчно доказателства – писмени и гласни, от които следва извода, че тя е собственик на процесния имот на посоченото правно основание. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният установителен иск за собственост – уважен, а искът за делба – отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Х. Б., чрез упълномощения адвокат Б. З. от АК – гр. Варна, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд - Каварна, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№ 3022/27.08.2025 г. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо от 25.08.2025 г.), подадена от К. В. Ж., чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Добрич, срещу определение № 286/24.06.2025 г., с което е изменено решение №100/24.04.2025 г. постановено по гр.д.№393/2023 г., в частта на разноските, като К. В. Ж. е осъдена да заплати на Д. Х. Б. сумата от 3 000 лв., като разноски по инцидентния установителен иск. Частната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК с начало 19.08.2025 г., когато определението е връчено на обжалващия.

Частният жалбоподателя счита посоченото определение за неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му първоинстанционният съд не е съобразил, че пълномощното и договорът за правна защита и съдействие, с който е удостоверено плащането на сумата от 3 000 лв., е сключен с адвокат Я.

Я., който не е осъществил процесуално представителство по делото, такова е извършено от адвокат Б. З., но на последният не е заплащано адвокатско възнаграждение, за да има основание страната да претендира това възнаграждение като разноски по делото. Отделно от това се сочи, че в 3 рамките на производството по делба, в неговата първа фаза, разноски не се дължат. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а молба за присъждане на разноски – отхвърлена.

Отговор по частната жалба не е подаден от насрещната страна.

Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 393/2023 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Каварна вх. № 2599/15.11.2023 г., Акт ***, на Д. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., бул. ***, чрез адвокат Б. З. от АК Варна, с която срещу К. В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. *** е предявен иск за допускане до делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3, целият с площ от 108 002 кв.м., при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***,имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:

012005, между съделителите и при квоти, както следва: - за ищеца Д. Х. Б.

26999/108002 кв.м. в идеални части; за ответницата К. В. Ж. 81003/108002 кв.м. идеални части.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения по делото адвокат, страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** по 4 кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1832/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията – Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3, целият с площ от 108 002 кв.м., като съсобствеността произтича от следните юридически факти:

По силата на сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** г., на районния съдия при PC Каварна, К. В. Х.а е придобила ½ идеална част от процесния имот, а останалата ½ идеална част от имота е закупена от ответницата по договор с нейната майка С. М. М. по договор, сключен с нотариален акт *** г., на районния съдия при PC Каварна. Вторият договор е бил сключен от К. Х.а по време на брака й с Д. Д. Х., като закупения имот е придобит в режим на СИО. Бракът между ответницата К. В. Х.а и Д. Д. Х. е прекратен с решение от 30.11.1998 г., по гр.д. № 6/ 1998 г. по описа на РС Каварна.

Д. Х. Б. е придобил чрез дарение от Д. Д. Х. 499 кв.м. в идеални части от процесния имот, който договор е сключен с нотариален акт № *** г., на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС Каварна. Впоследствие ищецът закупил от Д. Д. Х. по силата на договор, обективиран в нотариален акт № *** г., на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС Каварна, 26 500 кв.м. идеални части от гореописания имот.

Ищецът сочи, че след като К. Ж. узнала за сключването на посочените договори, същата предявила срещу бившия си съпруг Д. Х. искове, предмет на гр. дело № 456/2019 г. по описа на Районен съд Каварна, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД да бъде признат за нищожен договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № *** г., районния съдия при РС Каварна, вписан в Службата по вписвания гр.Каварна с вх. peг. № 720, том 4, стр. 212, сключен между К. В. Ж. и нейната майка С. М. М., по силата, на който ответницата е придобила 1/2 /една втора/ идеална част от процесния имот, чрез покупко-продажба, като прикриващ действителен договор за дарение, между същите страни.