Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 860 от 15.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4352/2023
Вид
Решение № 860
Подписан
15.02.2024
В сила
15.02.2024
Състав
Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100504352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10053/13.09.2022 г. по гр.д. № 49121/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, е отхвърлен предявеният от "П.П." ЕООД срещу "Ф. БГ" ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 400 лв., претендирана от ищеца като връщане на дадено по развален договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт от 14.01.2021 г., сключен с ответника; осъден е основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ответникът "Ф. БГ" ООД да заплати на "П.П." ЕООД сумата от 954 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.05.2021 г. до 14.07.2021 г. по т.22 от договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт от 14.01.2021 г, ведно със законната лихва за периода от 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен и предявеният от ответника „Ф. БГ" ООД, срещу „П.П.“ ЕООД насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.

Чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 5400 лв. с ДДС - неизплатено възнаграждение по сключения между страните Договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт с нотариална заверка от 14.01.2021 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ищеца по главния иск в производството - “П.П.” ЕООД, с искане решението да бъде отменено в частта, с която предявеният от дружеството иск за връщане на дадената на отпаднало основание сума от 5400 лева, е отхвърлен като 1 неоснователен. Страната счита, че съдът неправилно е приел, че престираното от ответника частично изпълнение по договора има икономическа полза за възложителя-ищец, като сочи, че в случая уговореният от страните 4-месечен срок за изпълнение на задълженията на изпълнителя дефинира договора като “фикс-сделка”. С оглед на това счита, че за възложителят се е породило правото да развали неизпълнения своевременно договор, което право надлежно е било упражнено от страната с представената по делото нотариална покана. Предвид изложеното, намира, че платената по разваления договор сума в общ размер на 5400 лева се явява дадена на отпаднало с обратна сила основание и подлежи на връщане от ответника. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира заплащането на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея /ответник и в производството/ “Ф. БГ” ООД с доводи за нейната неоснователост. Въззиваемият счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал извода за наличието на полза за възложителя от престираното изпълнение, като сочи, че договорът няма характеристиките на фикс-сделка. Моли за потвърждаване на решението в тази му част, като претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от “Ф. БГ” ООД срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен предявеният от “П.П.” ЕООД иск за заплащане на неустойка за забава по договора в размер на 954 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника насрещен иск за сумата от 5400 лева с ДДС, представляваща остатък от договорената, но неизплатена цена по сключения от страните договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт с нотариална заверка от 14.01.2021 г. Страната намира решението за неправилно в тази му част, като сочи, че дори да се е намирала в забава за изпълнението на своите задължения, последиците на същата са заличени, поради наличието на кредиторова забава. Сочи, че самият възложител не е представял своевременно необходимата информация, съдействие и пароли за достъп до интернет сайта си, поради което изпълнителят се е намирал в обективна невъзможност да изпълни престациите си. С оглед на това, счита, че не дължи мораторна неустойка и има право да претендира остатъка от договорената, но незаплатена цена по сделката. Намира, че съдът се е произнесъл свръх петитум като е присъдил законна лихва върху сумата за неустойка в размер на 954 лева, поради което моли решението да бъде обезсилено в тази му част. В останалата обжалвана част, претендира отмяна на постановения съдебен акт, като претенцията на “П.П.” ЕООД за заплащане на неустойка за забава да бъде отхвърлена като неоснователна, а предявеният от “Ф. БГ” ООД насрещен иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за заплатена държавна такса и адвокатско 2 възнаграждение по насрещната въззивна жалба. Не прави възражение за прекомерност относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от "П.П." ЕООД срещу "Ф. БГ" ООД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата от 5 400 лв. , представляваща сбора от платените шест месечни вноски по договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт от 14.01.2021 г., който е бил развален едностранно от възложителя поради неизпълнение на уговорената работа от ответника изпълнител, и за сумата от 954 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.05.2021 г. до 14.07.2021 г., както и по насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5400, представляващи неизплатено възнаграждение по горния договор, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 16.11.2021 г. до окончателното им плащане.

Безспорно е между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 14.01.2021 г. страните сключили договор за предоставяне на услуги за оптимизиране на интернет сайт, собственост на "П.П." ЕООД, а именно: https://topsell.shop.

Съгласно постигнатите уговорки "Ф. БГ" ООД се задължило да създаде оптимизация на интернет сайта, включваща: изготвянето на SEO стратегия; създаване и изпълнение на линкбилдинг стратегия за генериране на входящи линкове; създаване, редактиране и публикуване на интернет сайта на 12 текста по ключови думи, респективно тяхното оптимизиране на 12 страници на интернет сайта; обучение за оптимизиране на новото съдържание, както и за оптимизиране на останалите страници на конкретния уебсайт.

За предоставянето на тази услуга, "П.П." ЕООД, от своя страна, се задължило да изплати на ответното дружество общо сумата от 9000 лева без ДДС, като било уговорено тяхното разсрочено заплащане на равни вноски от по 750 лева без ДДС в рамките на 12 месеца от сключването на договора.

Видно от чл. 15 от договора страните са уговорили краен срок на изпълнение на предмета на договора от страна на изпълнителя, а именно 4 месеца след получаването на първото плащане по договора.

Не е спорно между страните, че първата вноска от 750 лева била заплатена от ищеца на 14.01.2021 г, като се установява от представените платежни нареждания и не се оспорва от ответника, че възложителят е изплатил първите шест разсрочени месечни плащания по договора на обща стойност 5400 лева с ДДС.

За установяване на твърденията на ищеца относно неизпълнението 3 на договорните задължения от страна от ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Б. /служител в ищцовото дружество/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Свидетелят сочи, че дружеството възложител е изпълнило всички препоръки от страна на изпълнителя и е оказало съдействие при подбора на ключовите думи и изготвянето на 12-те текста, Сочи, че “П.П.” ЕООД е предоставило потребителско име и парола за администраторски достъп до сайта си, за да може изпълнителят да качи готовите текстове и линкове на него.

Потвърждава, че представителите на ищцовото дружество предпочитали кореспонденция по телефон и рядко проверявали електронната си поща.

Посочва, че тъй като не последвало изпълнение на задълженията от страна на ответника, а вече бил изминал период от повече от половин година, възложителят решил да развали договора.

От представената по делото нотариална покана се установява, че на 14.07.2021 г. ищецът, чрез нотариус А.И., с рег.№ 424, с район на действие Софийски градски съд, отправил до ответника изявление за разваляне на сключения договор, с твърдение, че изпълнението на задълженията от "Ф. БГ" ООД се явявало безполезно за възложителя. Със същата покана изискал от ответното дружество и пълната сума с ДДС, заплатена от "П.П." ЕООД по вече разваления договор, явяваща се недължимо платена, с оглед неизпълнението от "Ф. БГ", както и уговорената в договора мораторна неустойка за забава.

Поканата е връчена на “Ф. БГ” ООД на 04.08.2021 г. по реда на чл. 47 от ГПК. Не е спорно между страните, че ответникът не е извършвал плащане по така отправената покана.

За установяване на твърденията на ответника /ищец по обратния иск/, за срочно и качествено изпълнение на всички поети от него задължения по договора, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От представената по делото кореспонденция по имейл между страните е видно, че 15.01.2021 г. е изпратен първи имейл до представителя на изпълнителя, в който е изразена готовност за започване на процесите по оптимизиране на сайта. Отправено е искане за попълване на въпросника към договора. На 19.01.2021 г. е изпратен втори имейл с описание на стъпките при оптимизация и бриф на ключови думи, от които възложителят е имал задължение да избере 12 броя. На 01.02.2021 г. имейлът е прекратен отново.

На 11.02.2021 г. е изпратен списък с ключови думи и добавени средномесечни търсения. На 16.02.2021 г. е изпратен чеклист за SEO анализ, SEO препоръки и SEO технически анализ и подобрения. На 23.02.2021 е изпратен окончателен списък с ключови думи и анализ. На 17.03.21 г. е изпратен първи SEO текст за одобрение, а на 13.04.21 г. са изпратени за одобрение всички 12 текста. На 18.05.2021 г. са изпратени четири броя коригирани текстове за преглед. На 16.06 и 28.06.2021 по имейл са изпратени и линкове към страниците с продукти за сайта на възложителя.

В показанията си свидетелят К.К., водил горната кореспонденция, сочи, че дружеството-изпълнител /в което бил служител към процесния 4 период/ своевременно осъществявало всяко свое задължение, но не получавало нужното съдействие от страна на възложителя и от техния програмист. Сочи, че няма спомен изпълнителят да е получавал пароли за достъп до сайта на възложителя, поради което дружество било в невъзможност да качи изготвените и одобрени текстовете на самия сайт.

Сочи, че възложителят извършвал цялостна реорганизация на сайта си, което обстоятелство също препятствало изпълнението на всички договорени задължения в срок.

Във връзка с предявения насрещен иск, не е спорно между страните, че от м.юли 2021 г. възложителят е спрял да плаща месечните вноски, всяка за сума от 900 лева с ДДС, за което изпълнителят издал следните 6 броя фактури: от 01.07.2021, от 02.08.2021, от 03.09.2021, от 04.10.2021 и от 02.11.2021, на обща стойност 5400 лева с ДДС. Не се отрича от “П.П.” ЕООД, че дружеството не е извършвало плащане по фактурите, но се претендира, че такова не е дължимо.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, намира от правна страна следното: