Решение № 416 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601058 по описа за 2024 годИ. взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Подаден е въззивен протест срещу присъда № 7 от 27.02.2024г. на Окръжен съд Монтана, постановена по нохд № 243/2023, с която подсъдимите М. Н. Ц. и Б.

И. С. са признати за невиновни за това на 18.02.2023г., около 16 ч. в с. ***, обл.

Монтана, в съучастие като съизвършители да са отвлекли лице, което не е навършило 18 г. - непълнолетната В. Б., и са оправдани по обвинението по чл.

142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 НК. Прокурорът изразява несъгласие с приетото от съда основание за оправдаване – хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Излага подробни съображения, че деянието не отговаря на тази хипотеза. Моли на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъдата да се отмени и вместо нея подсъдимите се признаят за виновни по обвинението и им се наложат справедливи наказания.

В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста. Развива доводи, че подсъдимите са извършили вмененото им престъпление, то е с съответната степен на обществена и не е налице основанието на чл. 9, ал. 2 НК. Възразява срещу безкритичното отхвърляне от страна на окръжния съд на показанията на пострадалата, че е била принуждавана от баща си да проституира. Моли да се съобразят доказателствата за уязвимото семейство, от което пострадалата произлиза, за предварителната организация на отвличането, за това, че е извършено от две лица, за упражненото 1 върху пострадалата насилие, за психо-емоционалното състояние, в което е изпаднала. Моли да се уважи протеста, отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимите се признаят за виновни и им се наложат справедливи наказания.

Подсъдимите се явяват в съдебно заседание. В производството се защитават сами.

Подс. М. Ц. в лична защита изразява несъгласие с прокурора. Отрича да са отвеждали пострадалата насила. Отрича да са искали да проституира. Напротив.

Желаели й само доброто. Предоставя на съда да реши.

Подс. Б. С. в лична защита счита присъдата за правилна. Изразява известна критичност за начина, по който двамата с подс. Ц. са процедирали, но това обяснява с обстоятелствата, в които са се намирали. Прави паралел между положението на пострадалата преди раздялата на родителите й, докато подс. Ц. – баща й, се грижел за нея, и след това - когато била оставена на грижите на майка си и когато започнал моралният й упадък. Подс. Ц. искал да вземе дъщеря си и се грижи за нея. И.че се разкайва за стореното и съжалява, че изобщо се е съгласил да участва.

В последна дума и двамата подсъдими заявяват, че искат справедливост и да се потвърди присъдата.

Софийски апелативен съд, като разгледа доводите на протеста, на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като сам по реда на чл.

314 НПК провери изцяло правилността на присъдата, прие следното:

Протестът е неоснователен. Присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна. Като такава следва да се потвърди.

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с приетите от първия съд факти, установени по правилен начин и в резултат на вярна интерпретация на доказателствата. Този извод не се разстройва от относителната лаконичност на описанието в мотивите на присъдата, в които не всички значими и релевантни обстоятелства са намерили отражение. А това са обстоятелствата, касаещи найвече отношенията между подс. Ц. и дъщеря му, както и елементи от нейния начин на живот, които са със съдържание да разкрият по-широко и в дълбочИ. както обективната ситуация, така и личните мотиви, от които подсъдимите са били движени като важни за определяне степента на обществената опасност на извършеното от тях. Съответно, и според правомощието си по чл. 316 НПК, въззивният съд намери за необходимо да допълни в тази част фактите на присъдата. И.че, за да достигне до установените от него факти, окръжният съд е обхванал доказателствата в необходимата пълнота. Подложил ги е на вярна оценка, както поотделно, така и като съвкупност. В тази дейност не се открива едностранчивост или селективност. Съдът не е пренебрегнал и това, че по част от фактите доказателствата са противоречиви, като ги е обсъдил специално, макар отново лаконично, ясно е показал волята си кои от тях намира за достоверни и кои не. Не се откриват пороци или логически грешки при формиране на вътрешното съдийско убеждение по смисъла на чл. 14 НПК

За допълнително изясняване на личното положение на пострадалата, която към времето на процесните събития е била непълнолетна, за изясняване на отношенията, в които се е намирала с родителите си, за начина й на живот като 2 цяло, за това дали като непълнолетна не се е намирала в риск, както и дали при това положение спрямо нея са предприемани специални мерки за закрила на детето, въззивният съд изиска съответни сведения от Агенция за социално подпомагане. По този ред съобрази допълнително установени по делото факти, свързани най-вече с личността на св. В. Б. и значението, което имат за мотивите на подсъдимите и за степента на опасност на извършеното от тях деяние.

От фактическа стана се установява:

Подсъдимите М. Ц. и Б. С. са приятели и колеги. Те живеят и работят в гр.

София. Подс. Ц. е роден в с.***, област ***, там живял за известно време на семейни начала със св. М. Б.. Двамата имали биологична дъщеря – св. В. Б., родена на ********г., която не била припозната от баща си. След известно време двамата родители се разделили. Дъщерята останала на грижите на майката. Подс. Ц. пътувал до селото и не преустановил контактите с дъщеря си.

Докато подс. Ц. и майката на В. Б. - св. М. Б. живели заедно, В. се развивала добре, била обгрижвана, облечена, нахранена, посещавала училище. След раздялата на родителите си обаче, още малолетна, на 13 г., прекъснала училище.

Майката М. Б. не полагала дължимите грижи за дъщеря си, периодично я изоставяла и се местила да живее в други села с различни партньори на семейни начала. В. Б. от своя страна започнала интимни връзки с различни мъже. Живеела и на семейни начала с тях. Забременявала на два пъти, родила две деца от различни бащи. Едното дете оставила в социален дом, другото почИ.ло. Няколко пъти пътувала до София и гостувала на баща си и другата си еднокръвна сестра - св. Н.

Х.. При едно от гостуванията подс. Ц. й намерил училище в София, и искал да продължи образованието си, но В. отново се върнала на село. В едно от гостуванията си В. Б. била бременна в 6-ти месец.

Отношенията между родителите на В. Б. били напрегнати и конфликтни.

Подс. Ц. искал да вижда дъщеря си и да й помага, но майката – св. М. Б., не позволявала.

Към датата на процесното деяние, още непълнолетна, св. В. Б. се намирала в интимни отношения и живеела на семейни начала със св. Я. Ц. М. в неговия дом, където живеела неговата майка - св. Р. И.. Подс. Ц. бил много недоволен от начина на живот на дъщеря си В.. В селото й се носело лошо име, чувал от разни хора, че само сменя мъжете, а майка й не се грижи и не се интересува от нея. Хората сами му казвали да дойде и си я вземе оттам.

На 18.02.2023 г. подс. Ц. решил да посети дъщеря си и я изведе от средата, в която се намира. Имал желание да я вземе и припознае, да й осигури условия да живее с него. Поканил подс. С. да го придружи и му помогне. Подс. С. също бил наясно с положението на В. Б., което оценявал като недобро, знаел, че има славата на „селската проститутка“. Двамата подсъдими отишли до селото с такси.

Пристигайки там, временно се разделили. Подс. С. останал да чака в селото, а подс.

Ц. отишъл на гроба на майка си, след което до къщата, в която живеела дъщеря му В..

Подс. Ц. поканил дъщеря си да излязат на кафе и тя се съгласила. Тръгнали пеш към магазина в селото. Подс. Ц. й обяснявал, че иска да я вземе в София, че 3 трябва да промени начина си на живот. В един момент към тях се присъединил и подс. С.. В. Б. била в окаяно състояние, много слаба, мръсна, дрехите и обувките й били окъсани.

В. Б. обаче не искала да тръгне с подсъдимите. Уплашила се от подс. С..

Разплакала се. Двамата подсъдими започнали да я дърпат към мястото, на което ги чакало такси с водач св. И. М., В. се съпротивлявала. Подс. Ц. й обяснявал, че не може да живее така, да ходи от „мъж на мъж“, всяка годИ. да ражда дете и ги оставя в дом, а трябва да учи. Подс. Б. С. й ударил шамар. В. Б. не искала да върви с подсъдимите, те я дърпали и така стигнали таксито, качили се в него и тръгнали.

Подс. Ц. и в автомобила по път обяснявал на дъщеря си, че ще я заведе в София, ще я припознае, че не може повече да „обикаля от къща на къща“, „да я подиграват, а „трябва да се изучи“.

Пристигнали в гр. Лом, откъдето взели друго такси за гр. София. Тъй като подсъдимите привършили парите, спрели в гр. Костинброд. Подс. Ц. се обадил на другата си биологична дъщеря - св. Н. Х., която живеела в София, с молба да ги прибери с автомобил от Костинброд. В. Б. също провела разговор със сестра си, плачела и я молела да дойде и я вземе от Костинброд. Н. Х. заедно със съпруга си св. В. Б. дошли и взели подсъдимите и В. Б. с личния си автомобил и всички отишли в дома на Н. Х. и съпруга й. Там св. Н. Х. се погрижила за сестра си, която си взела душ. В. Б. се успокоила. На другия ден св. Н. Х. й купила нови дрехи, обувки и бельо.

Св. Р. Й., майка на св. Я. М., научила за отвличането на В., отишла до селото, в което живеела тогава св. М. Б. – с. *** и й разказала за случилото се. М. Б. подала сигнал до полицията за отвличане на дъщеря си. Междувременно на няколко пъти й се обаждала по телефона, говорела й да се прибира, че баща й нямало да я пусне повече при нея. В. Б. питала сестра си Н. Х. дали може да се прибере, че майка й се притеснявала и искала да ходи в полицията. Тогава св. Н. Х. се обадила на св. М. Б. и й казала, че щели да се прибират след няколко дена в Лом и да закарат тогава В., за да не пътува сама с влака.

В един от телефонните разговори между св. М. Б., св. В. Б. и св. Н. Х., се включила и св. Р. И., която казала на св. Н. Х., че ако не върнат В. ще видят какво ще се случи, настоявала да я върнат, защото живеела при тях, била „женена“ за сИ. й, а подс. Ц. и Н. Х. били „никакви“, заявявала, че има връзки със „Закрила на детето“.

На втория ден от пребиваването на В. Б. в София, на подс. Ц. се обадили служители на полицията от 05 Районно управление, МВР - София, да заведе дъщеря си в управлението. Подс. Ц. я и оставил. В. Б. била върната обратно в село ***.

Допълнително въззивният съд от събраните писмени доказателства - доклади от Агенцията за социално подпомагане, установи, че Отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Монтана, е работил по случаи със св. В. Б. след получен сигнал от 14.10.2022г. от ОЗД гр. Лом. Повод за сигнала е постъпила информация от г-жа Л. П. – дежурна акушерка в РО при МБАЛ гр. Лом, в който се съобщава, че непълнолетната В. Б., род. на ********г., на 15 г., е родила дете от мъжки пол, с тегло 1,500 гр. и ръст 47 см. След регистриране на сигнала 4 социален работник от ОЗД към ДСП гр. Монтана посетил семейството в с. ***, където били открити В. Б. и г-н А. А., когото момичето наричало „деди“. В. споделила пред социалния работник, че от около две години живее на семейни начала със С. С., на 28 г., когото посочва за баща на детето. Живеела на семейни начала с разрешението на нейната майка – М. Б.. Във връзка с това Отдел „Закрила на детето“ открил случай на „дете в риск“. Предприети били мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 Закона за закрила на детето. Непълнолетната майка била насочена за работа с Центъра обществена подкрепа, гр. Монтана, с цел изграждане на родителски умения, оказване на подкрепа, застъпничестно и посредничество. След лечение в Болница „Пирогов“, на 14.12.2022г. новороденото дете било върнато на майката В. Б., но много скоро след това – на 01.01.2023г., почИ.ло поради вродена малформация.