Определение № 103 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503368 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане №32581/20.11.2024г., постановено по ч.гр.д.№18781/2024г на ПРС, двадесет и първи гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. А. С. с ЕГН-********** за вземания по Договор за потребителски кредит №053386/24.08.2022, цедирани на заявителя.. Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните:

9944.57лв главница, 2 746.06 договорна лихва; 1360.91 обезщетение за забава за периода от 12.08.2023 до датата на подаване на заявлението и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и, и разноски, като съдът е приел, че не са налице надлежни доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните, а по същество, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, 1 т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за потребителски кредит е правилна.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея не е включена уговорена такса оценка на риска – 1.5%/, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената такса оценка на риска, несъмнено са разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Предвидената такса оценка на риска се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и е пряко свързана с предоставения по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ограничава максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена такса оценка на риска, с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност. Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал.

1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК, когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, същият е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размера на невърнатата главница, т.к. заявителят въпреки дадените му от съда указания не е уточнил размера на извършените от длъжника плащания по договора за кредит, кога и в какъв размер са и за погасяване на кои видове задължения по 2 договора са били отнесени тези плащания от страна на кредитора. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл.

410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане №32581/20.11.2024г., постановено по ч.гр.д.

№18781/2024г на ПРС, двадесет и първи гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. А. С. с ЕГН-********** за вземания по Договор за потребителски кредит №053386/24.08.2022, цедирани на заявителя, по отношение на претендираните: 9944.57лв главница, 2 746.06 договорна лихва; 1360.91 обезщетение за забава за периода от 12.08.2023 до датата на подаване на заявлението и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и, и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3