Определение № 3358 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3358 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503118 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ответника в първоинстанционното производство Д. П. Б. против определение № 13052 от 22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. състав гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 89142/29.08.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 3508 от 07.08.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, а в негова полза и в тежест на ищеца Д.

Б. С. да се възложат направените разноски по делото.

Ответникът по частната жалба Д. Б. С. е взел становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за основателна, при следните съображения:

С Решение № 3508 от 07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. състав гр. състав е отхвърлен предявеният от Д. Б. С. против Д. П. Б. иск с правно основание чл.

109 ЗС за осъждане на ответника, както следва: да премахне метална тенис маса, автомобилни гуми, пластмасов стол, пластмасови и дървени касетки, които е поставил в процесното дворното място; да премахне вещите - кашони, 1 касетки, кутии с боя, които държи в общите части на жилищна сграда находяща се в ***, а именно на стълбищната площадка на първия етаж и стълбището към втория етаж на жилищната сграда, както и да премахне поставените от него кашони и отпадъци на стълбищната площадка, находяща се между партерния етаж и мазето на сградата; да премахне вещите пластмасови туби, изоставена детска количка, легени и отпадъци, които държи на партерния етаж в общия коридор на сградата, пред вратата, която води за избения етаж на жилищна сграда; да премахне поставените от него вещи - кашони, найлонови торби, строителни материали и отпадъци в коридора на мазето на сградата и да осигури свободен достъп до общия водомер, находящ се в дъното на коридора на избения етаж на жилищната сграда, поради изпълнение в хода на процеса.

С решението ответникът Д. П. Б. е осъден за заплати на Д. Б. С., сумата в размер на 1 200 лв. за направените по делото разноски по съображения, че същият е станал повод за завеждане на делото.

С молба от 29.08.2024 г. ответникът Д. П. Б. е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като да възложи направените от него разноските по делото върху ищеца.

Поддържа се, че ответникът не е давал повод за завеждане на делото.

С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за неправилно.

Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора и се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК , ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника - чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Ответника има право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК .

В случая съдът приема, че по делото не е било установено, че ответникът изобщо е дал повод за завеждане на делото.

Твърденията в исковата молба са били за това, че ищецът и ответникът са етажни съсобственици в процесната жилищна сграда, като в продължение на години ответникът използва общите части на жилищната сграда и дворното място, за да складира различни движими вещи, с което създава пречки за ползването на общите части на етажните собственици и конкретно на ищеца. Поискано е от съда да осъди ответника да премахне вещите, подробно индивидуализирани, които държи в общите части в дворното място, на стълбищните площадки и стълбището, както и в коридора на мазето.

Въз основа на приетото по делото заключение на вещо лице по назначената от съда СТЕ по делото е установено, че преди да се даде ход на 2 делото по същество вещите не са били налични в посочените общи части на сградата и дворното място. Не се установява обаче наличието на същите към датата на предявяване на исковата молба. В подкрепа на тезата си ищецът е разпитал само своята съпруга, която е и съсобственик в имота и е заинтересувана от изхода по спора, като показанията и се основават предимно на наученото от ищеца. Ответникът също е ангажирал гласни доказателства, като разпитания от него свидетел сочи, че такива вещи не са били налични в общите части на сградата и в дворното място и към деня на предявяване на исковата молба.

Ето защо следва да се приеме, че с поведението си ответникът не е станал повод за завеждането на делото. Следователно и предвид отхвърлянето на иска като неоснователен същият има право на разноски, на основание чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение като неправилно ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, к което ще се допусне исканото изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, като искането на ищеца за присъждане на разноски ще се остави без уважение, а в полза на ответника и в тежест на ищеца ще де поставят сторените от същия разноски по делото, които се констатираха на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13052 от 22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. състав, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 3508 от 07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15307/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. състав в частта за разноските, като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. Б. С. за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА Д. Б. С. с ЕГН ********** от *** да заплати на Д. П. Б., ЕГН: ********** от ***сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4