Решение № 61 от 15.05.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Разград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Т. К. Т. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600074 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда №62/17.10.2024 г. по Наказателно дело от общ характер № 20233330200599 по описа за 2023 година на Районен съд – гр.

Разград.

Постъпила е жалба (вх. №9976/29.10.2024 г. на РС Разград) от адв. Н.

– защитник на подсъдимите О. А. В. и М. О. А.. Оплакването е, че присъдата в осъдителната част е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, не е обоснована и наказанието е явно несправедливо.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни.

В допълнителни съображения от 14.02.2025 г. се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена при съществени нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че няма доказателства подсъдимите да са осъществили, най-вече от субективна страна престъпленията в които са обвинени.

Първоинстанционният съд не спазил изискването да анА.зира доказателствата по отделно и в съвкупност, еднопосочно дал вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза. Съдът в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК не посочи кои обстоятелства се приемат за установени въз основа на кои доказателствени материА., не е обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, не е извършил пълна и обективна оценка на релевантните факти.

1

Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтерантивно за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или да се намА. размер на наложеното наказание.

В съдебно заседание адв. Н. заявява, че подържа жалбите от двамата подсъдими и моли съда да отмени присъдата на РС-Разград в осъдителната част, тъй като е незаконосъобразна, необоснована и поставена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът счита, че приетите от съда фактически положения не съответстват на събраните по делото доказателства, а обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона. Според адв. Н. първоинстанционният съд не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анА.зирано не само по отделно, но и в съвкупност с всички останА. приети към делото доказателства. Намира, че съдът премълчава следните безспорни факти:

С. А. е наказателно неотговорно лице и е невменяем; същият подава сигнА. до 112, защото изпитва страх за здравето си; същият е известен и на здравните власти, има случаи, когато те не се отзовават и при не отзоваването им на сигнала в следствие на раздразнение С. А. започва да набира многократно 112; същият често звъни на телефон 112, тъй като се страхува и желае да бъде прегледан от екипа на Спешна помощ; заболяването на С. му пречи да разбира действията.

Защитникът счита, че С. А. може да казва абсолютно всичко и никой няма право да го заведе принудително и да го транспортира принудително. В Закона за здравето са посочени предпоставките, за да бъде едно лице лекувано - необходимо е то доброволно да се съгласи и неговото съгласие трябва да е информирано. Изтъква показанията на свидетел - фелдшера, който казва следното нещо: „С. заяви, че няма да дойде“. И тогава свидетелят казва: „Ние приключихме, ние насила не можем да го вземем, защото нямаме необходимото съгласие“.

Според адв. Н. дължимото по закона, за неговото лечение и транспортирането, информирано съгласие следва да бъде дадено от неговите родители, но бащата изрично казал на полицай Ц.: „Ти ли си му баща, ти ли ще му кажеш. Насила не могат да го вземат. Ние си знаем правата“.

Защитникът посочва, че действията на подсъдимите са продиктувани от правата и задълженията, които на тях са им известни във връзка с лечението на психично болния, а именно, че без тяхно съгласие и ако С. не проявява агресия, никой няма право да го взема насила.

Според защитника от показанията на свидетеля - полицай Н., който казва:

„Аз видях как С. се обърна и тръгна сам и се прибра в дома си. С. каза: „Няма да тръгвам“ се установява, че полицаите са наясно, че С. не иска и когато полицай Ц. хуква да гони С., за да го върне в линейката, тогава бащата застава и казва: „Къде си тръгнал, тук не можеш да влизаш“. И тогава вече полицая го хваща за врата и започват вече съответните последици, които са описани в 2 обвинителния акт.

Адв. Н. посочва, че в мотивите към присъдата има дословно пренасяне на абсолютно всичко, което е написано в обвинителния акт. Няма обсъждане защо е тръгнал полицай Ц., няма обсъждане защо след като са се прибрА. фелдшера и шофьора и са разбрА., че вече са приключили с адреса защо полицая хуква след С., с каква цел.

Защитникът намира, че липсва изискуемия хулигански мотив. Подс. О. защитава сина си, пречи на полицая да влезе и изкара от къщата С., а втория подсъдим помага на баща си, тъй като полицай Ц. се опитва да му сложи белезници и го души. Защитникът се позовава на показания на св. Д.В. , който завява: „Полицая искаше да го вкара в линейката, но С. не искаше. С. бяга вътре да не го вкарат“ и на ДП: „По-младия от полицаите хвана С. с ръце, започна да го дърпа, да го качва в линейката и му каза, че щял да му постави белезници. С. се откопчи и влезе в къщата. В това време се намеси баща му О. да го защити при което младия полицай се нахвърли върху него и го удари в лицето“. Посочва и показанията на св. С.Г.: „По-младия полицай каза на С. да се качва в линейката или в противен случай ще му постави белезници.

Защитникът намира, че няма никакво насилие, защото подсъдимите действат против насилието, което е упражнено от полицая и поведение им е законосъобразно, затова има неизбежна отбрана. И няма осъществен състава от субективна страна на едрото хулиганство. Заявява, че подсъдимите са защитили сина си и брат си ли.

В съдебно заседание подсъдимите О. А. В. и М. О. А. заявяват, че поддържат казаното от защитника им.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград и на частния обвинител и граждански ищец на 18.02.2025 г.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата е законосъобразна и правилна и предлага да бъде потвърдена. Сочи, че нА.чието на осъдителен и оправдателен диспозитив в атакуваната присъда, означава, че районния съд е подходил внимателно, а не избирателно и е дал вяра на тези доказателства, които е ценил, за да се стигне и до частичното оневиняване.

Прокурорът посочва, че шофьорът и фелдшерът описват по един правдив начин това, което се е случило преди да се намеси подсъдимия. Първо се е стигнало до третиране на С. с медикамент и когато казва аз желая да бъда хоспитА.зиран в болницата именно О. е причината за това, което се е случило.

Деспотично, тиранично О. заявява: „Няма да ходиш никъде“. Изтъква, че не отговаря на истината, че шофьора и фелдшера разбрА., че С. се е отказал, а те много добре знаят мантА.тета на тези хора и са търсили сигурност в линейката. Прокурорът заключава, че присъдата е обоснована и наказанията 3 са справедливи.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград:

Признал подсъдимия О. А. В. за виновен в това, че:

- на 16.05.2023 г в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с М. О. А., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - не се съобразил с обществения ред и морал, с установените правила за поведение – проявил буйство и невъзпитаност, и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейския служител – младши инспектор Ц. Д. Ц. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОДМВР – Разград, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и във връзка с чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, и

- на 16.05.2023 г. в гр.Разград, е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, а именно на младши инспектор Ц. Д. Ц. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОДМВР-Разград, изразяваща се в прободно – порезно нараняване на дясна предмишница, което обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 2, предложение 4, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подсъдимия О. А. В. общо наказание, в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Признал подсъдимия О. А. В. за невиновен в това, че на 16.05.2023 г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с М. О. А., е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, а 4 именно на младши инспектор Ц. Д. Ц. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОДМВР –Разград, изразяваща се в разкъсно – контузни рани на гърба на дланта на дясна ръка; множество кръвонасядания по гърба, обловати по дясна мишница и предмишница, лява мишница; групирани удължени кръвонасядания с просветлявания на дясна предмишница, върху гърба на дланта на дясна ръка; охлузвания на дясна мишница и предмишница и драскотини с неправилен ход на дясна и лява предмишници, което обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304 от НПК то оправдал по този пункт на обвинението по чл. 131, ал. 2, предложение 4, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Признал подсъдимия М. О. А. за виновен в това, че на 16.05.2023 г в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с О. А. В., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - не се съобразил с обществения ред и морал, с установените правила за поведение - проявил буйство и невъзпитаност, и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицейския служител младши инспектор Ц. Д. Ц. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОДМВР – Разград, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и във връзка с чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл.

66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Признал подсъдимия О. А. В. за невиновен в това, че на 16.05.2023 г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с О. А. В., е причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, а именно на младши инспектор Ц. Д. Ц. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОДМВР –Разград, изразяваща се в прободно – порезно нараняване на дясна предмишница; разкъсно – контузни рани на гърба на дланта на дясна ръка; множество кръвонасядания по гърба, обловати по дясна мишница и предмишница, лява мишница; групирани удължени кръвонасядания с просветлявания на дясна предмишница, върху гърба на дланта на дясна ръка; охлузвания на дясна мишница и предмишница и драскотини с неправилен ход на дясна и лява предмишници, което обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 131, ал. 2, предложение 4, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.