Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 24.08.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 217/2025
Вид
Решение № 124
Подписан
24.08.2026
Състав
Ивета Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Сливница, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на И. К. К., ЕГН **********, подадена чрез нейния пълномощник адв. А. Д. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7927730, издаден от Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателката И. К. К., редовно уведомена, не се явява лично в последното по делото съдебно заседание и не се представлява. В депозирани по делото писмена защита (вх.

№ 2728/21.04.2026 г.) и молба-становище (вх. № 2845/24.04.2026 г.) чрез пълномощника си оспорва законосъобразността на електронния фиш. Излага доводи, че фишът не е бил надлежно връчен, поради което не е влязъл в законна сила. Твърди, че в законоустановения 14-дневен срок от фактическото узнаване е подала изрядна декларация по реда на чл. 189 от ЗДвП, в която е посочила трите имена, ЕГН и номера на СУМПС на лицето, управлявало автомобила към момента на нарушението, поради което фишът е следвало да бъде анулиран.

Моли за изцяло отмяна на атакувания акт.

Административнонаказващият орган (АНО) – ОДМВР – София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана писмена защита оспорва жалбата като просрочена и недопустима, а по същество – като неоснователна. Твърди, че към подадената в срок декларация не е било прикачено физическо копие от свидетелството за управление на МПС на сочения водач, което съставлява неизпълнение на кумулативните законови изисквания и е довело до отказ за анулиране на фиша. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Районна прокуратура – Костинброд, Териториално отделение – Сливница, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районен съд-Сливница, ІІ-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.08.2023 г. в 09:59 часа в Обл. Софийска, общ. Драгоман, на път ПП1-8, км 15+800 с посока от гр. Сливница към ГКПП Калотина, лек автомобил марка „КИА“, модел „К7“ с регистрационен номер ****, е заснет с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653 да се движи със скорост от 89 км/ч. Движението е извършено в участък извън населено място, където с пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч.

След приспадане на законовия толеранс от -3 км/ч е отчетено превишение на разрешената скорост с 39 км/ч. Въз основа на заснемането срещу собственика на автомобила И. К. К. е издаден Електронен фиш Серия К № 7927730 за налагане на глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

По делото няма спор относно собствеността на моторното превозно средство, като от приложената справка се установява, че лекият автомобил „КИА К7“ с рег. № **** е заведен на името на жалбоподателката И. К. К.. Пред съда липсва спор и по отношение на това, че автомобилът е бил предоставен за ползване на лицето Г.Р.Г.. Спори се обаче дали е спазена процедурата по Закон за движение по пътищата по подаване писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението

В информационната система на МВР служебно е отбелязано, че фишът е връчен на 18.01.2024 г. На 31.01.2024 г., чрез упълномощения си адвокат, И. К. изпраща по електронен път (имейл) до Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) молба и писмена декларация по чл. 189 от ЗДвП. В декларацията собственичката изрично посочва, че на датата и часа на нарушението е предоставила автомобила за ползване на лицето Г.Р.Г., като текстово индивидуализира същия с три имена, ЕГН, адрес и номер на валидно свидетелство за управление на МПС – СУМПС № 286327994, издадено от МВР-София. Документите са деловодно регистрирани в СДВР под УРИ № 433200-11710/02.02.2024 г. Към така подадената декларация обаче не е било приложено графично или хартиено копие от самото СУМПС на Георги Гълъбов.

Преписката е изпратена до ОДМВР-Кюстендил, а впоследствие по компетентност на ОДМВР-София. Длъжностните лица от ОДМВР-София констатират липсата на изискуемото копие от СУМПС, поради което отказват да анулират електронния фиш. По-късно, административнонаказващият орган прави служебно отбелязване за влизане в сила на фиша и предприема действия по изпращането му за принудително събиране към НАП. На 10.02.2025 г. жалбоподателката депозира повторно молба чрез СДВР (УРИ № 43320015850/10.02.2025 г.), към която вече са приложени и физически копия от СУМПС на водача, но АНО отказва да ги зачете поради изтичане на преклузивните срокове. Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 30.04.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото писмени доказателства : Електронен фиш за налагане на глоби Серия К № 7927730, издаден от ОДМВР – София; Заснетото с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653 ; Декларация по реда на ЗДвП, деловодно регистрирана в СДВР с УРИ № 433200-11710/02.02.2024 г.; Втора молба-декларация, регистрирана в СДВР с УРИ № 433200-15850/10.02.2025 г., ведно с приложени копия от свидетелствата за управление на МПС (СУМПС); Уведомително писмо от ОДМВР-София с рег. № 120400-4963 от 12.03.2024 г., адресирано до И. К.; Писмо от ОДМВР-София с УРИ № 120400-17051/16.07.2025 г., ведно с приложена разпечатка за чужд електронен фиш № 8474806;Официално писмосправка о т ТД на НАП – София относно обхвата на изпълнително дело № 251686007/2025 г.;

2 броя платежни нареждания / вносни бележки за заплатени суми по преференциалния ред в размер на 70.00 лв. и в размер на 210.00 лв. с наредител И. К.; Изходящи писма от СДВР и ОДМВР-София с УРИ № 120400-27125/18.11.2025 г.;

Съдът обсъди така изброените писмени доказателства, като ги цени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът дава пълна вяра и кредитира изцяло приобщените по делото материали, тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се и не съдържат противоречия помежду си. Те по несъмнен начин изясняват фактическата обстановка по делото .

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Жалбата е неоснователна.

За да е налице просрочие на жалбата, АНО носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин датата на връчване на електронния фиш. В настоящото производство ОДМВР-София не представи никакви годни доказателства (обратна разписка с подпис на лицето) за твърдяното връчване на 18.01.2024 г. Приложената към преписката разпечатка касае съвсем различен електронен фиш (№ 8474806), което я прави напълно ирелевантна за настоящия казус. След като липсва надлежно оформено и доказано по делото връчване, предвиденият в чл. 189 от ЗДвП срок за обжалване изобщо не е започнал да тече, поради което подадената жалба е напълно навременна и процесуално допустима.

По същество:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалвания електронен фиш отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити.

Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система.

По делото се установи по несъмнен начин, че използваното мобилно автоматизирано техническо средство (АТСС) — радар модел TFR1-M с фабричен № 653, е напълно технически изправно и е експлоатирано при стриктно спазване на законовите изисквания.

От приложените по преписката писмени доказателства е видно, че уредът съставлява одобрен тип средство за измерване, вписано в Държавния регистър, и е преминало през задължителна периодична метрологична проверка в Българския институт по метрология (БИМ), валидна към датата на заснемане на нарушението (04.08.2023 г.). Контролът на скоростта е извършен в пълно съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като за дежурството е съставен редовен Протокол за използване на АТСС.

Вградените в заснетия статичен видеокадър (веществено доказателствено средство) данни за дата, час, географски координати и измерена скорост изключват възможността за грешка или замяна на обектите. Поради това техническото средство се явява напълно годно, а отчетените от него стойности за превишение на скоростта — обективни и годни да ангажират на административнонаказателната отговорност

При извършване на служебна проверка за формална законосъобразност на атакувания административен акт, съдът констатира, че процесният електронен фиш е издаден в строго предвидената от закона писмена форма и съдържа абсолютно всички задължителни реквизити по ЗДвП. В него по ясен и недвусмислен начин са индивидуализирани териториалната структура на МВР (ОДМВР – София), на чиято територия е установено нарушението, точното място, датата и часът на извършването му, регистрационният номер и марката на моторното превозно средство, трите имена и ЕГН на собственика, законовият размер на глобата, банковата сметка и начините за доброволното заплащане. Структурата и графичното оформление на акта съответстват изцяло на официалния образец на електронен фиш, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи, поради което 3 същият се приема, че е издаден в предвидената форма.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че извършеното от жалбоподателката нарушение е доказано по делото по безспорен и категоричен начин. От обективна страна, посредством приобщените по делото писмени доказателства , вкл. снимков материал , се установи по несъмнен начин, че на посочената дата и място автомобилът се е движил със скорост от 89 км/ч при императивно въведено с пътен знак В26 ограничение от 50 км/ч, с което съзнателно е нарушена нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Тъй като законоустановената презумпция за отговорност на собственика не бе оборена чрез надлежно завършена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в предвидения преклузивен срок, авторството на деянието и административнонаказателната отговорност се явяват доказано и правилно ангажирани спрямо И. К. К..

Нарушението е извършено на 04.08.2023 г., а първоначалната молба-декларация от жалбоподателката е депозирана по електронен път на 31.01.2024 г. Към този хронологичен момент, правото на собственика да дерогира законната отговорност чрез посочване на трето лице се уреждаше в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакция съгласно ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.). Съгласно тогавашния действащ текст, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.