Решение № 300 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511330 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по иска З. К. Ж., чрез адв.

Е. Д., срещу решение № 20050843 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 53391/2020 г. на СРС, ГО, 118 състав, в частта, с която З. К. Ж. е осъдена, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца Г. И. Л. сумата 8488 лв. обезщетение за лишаване от правото му на ползване, в периода 01.11.2015 т. – 01.11.2020 г., на собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент, находящ се в лицевата страна на сградата на адрес гр. София, ул. **** (втори надпартерен), състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и черно антре и два балкона, с площ от 76,14 кв.м., при съседи: улица, двор, стълбищна клетка и апартамент на Б.С., ведно с таванско помещение № 4, при съседи: таван № 3 и таван № 5, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 34/667 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XI-21, кв. 543 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-зона Г12“.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно прилагане на материалния закон (чл. 59, ал. 1 ЗЗД). Твърди се, че ищецът не е доказал качеството си на собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции. Прави се 1 възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца Г. И. Л., чрез адв. С. А., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

За уважаване на предявения от Г. И. Л. против З. К. Ж. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответницата; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответницата, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, че в процесния период ответницата е ползвала имота, като по този начин тя се е обогатила, а ищецът е обеднял, както и размера на обогатяването, съответно обедняването, т.е. размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответницата е да докаже, че е ползвала имота на валидно правно основание, както и възражението си, че е извършвала подобрения в него.

В случая са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД.

Съображенията за това са следните:

По делото е установено, че Г. И. Л. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния апартамент на основание наследяване на починалия В.С.Д., който към смъртта си на 11.06.1997 г. е бил придобил имота на основание наследяване на майка си Д.В.И. (Д. по мъж), починала на 11.10.1989 г. Д.В.И. (Д. по мъж) е била собственик на апартамента на основание покупко-продажба на идеални части от дворното място, находящо се в гр. София, ул. ****, построяване върху същото на жилищна сграда - съпритежателски дом „Професор А.М.“ и придобиване на идеална част от същата по приращение (чл. 78 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.), действал в периода 01.09.1904 г.16.12.1951 г.), както и вписан със записка за вписване № 144, том 13 от 1947 г. учредителен договор на съпритежателски дом „Професор А.М.“, сключен на 06.04.1933 г., с който е установена съсобствеността на жилищната сграда и са разпределени апартаментите между съсобствениците на същата, като Д.В.И. (Д. по мъж) е получила в дял процесния апартамент и прилежащите му избено и таванско помещение (раздел Б „Разпределение на апартаментите“, б. „а“, т. 7).

2

Горното се установява от: нотариален акт за продажба № 12/05.07.1932 г. на I нотариус при СОС; записка за вписване на нотариалния акт за продажба № 85/05.07.1932 г.; записка за вписване на учредителен договор на съпритежателски дом „Професор А.М.“, находящ се в гр. София, ул. ****, кв. 543 по плана на гр. София; удостоверение за наследници на Д.В.И. (Д. по мъж) № 1771/17.07.1998 г.; удостоверение за наследници на В.С.Д. № 1251/13.05.1998 г.

В подкрепа на този извод са и решение № II-54-216 от 07.02.2011 г. по гр.д. № 2478/2001 г. на СРС, ГО, 54 състав, влязло в сила на 02.04.2011 г., и решение от 01.06.2010 по гр.д. № 538/2009 г. на ВКС, II г.о., от които се установява, че процесният апартамент е допуснат до делба между наследниците на В.С.Д. и е изнесен на публична продан, като квотата на Г. И. Л. е определена на 2/12 ид.ч. (1/6 ид.ч.).

Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на въззивницата за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно собствеността на ищеца върху 1/6 ид.ч. от процесния имот.

Не се спори, а и с доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата З. К. Ж. е ползвала процесния апартамент в периода 01.11.2015 г. – 01.11.2020 г. Това обстоятелство се установява и от свидетелските показания на С.Д., според които З. Ж. се е била „самонастанила“ в апартамента още през 2012/2013 г. и заради това Г. И. Л. и другите наследници на починалия В.Д. не са могли да ползват жилището.

Ответницата З. К. Ж. не доказва да е ползвала имота на правно основание, противопоставимо на ищеца. Действително същата е била призната за собственик на процесния апартамент въз основа на обстоятелствена проверка с нотариален акт № 13/ 17.04.2015 г. по описа на нотариус С.Т., НК № 065, но този акт е отменен, на основание чл.

537, ал. 2 ГПК, след като с влязло в сила на 21.02.2020 г. решение № 5255 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 1807/2017 г. на СРС, ГО, 11 състав, е отхвърлен предявеният от З. К. Ж. против ответниците, сред които и ищецът по настоящото дело Г. И. Л., иск по чл. 124 ГПК, вр. чл.

79 ЗС, за признаване за установено, че същата е придобила процесния апартамент по давност. По делото няма данни, нито се твърди ответницата да е ползвала имота на друго правно основание – напр. договор за наем, заем за послужване.

Налице е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата.

Това е така, защото от упражняването на фактическа власт и ползването без основание от страна на ответницата на собствената на ищеца идеална част от процесния имот произтичат както обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и обогатяването на ответницата, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната вещ през исковия период от време.

Установен е размерът на обогатяването, съответно обедняването, т.е. размерът на дължимото обезщетение. Съгласно заключението на приетата съдебнооценителна 3 експертиза 1/6 от размера на средния месечен наем на жилището за периода 01.11.2015 г. – 01.11.2020 г. възлиза на 8488 лв., ако се приеме, че ответницата не е извършвала основен ремонт, и на 9950 лв., ако се приеме, че ответницата е извършила претендирания от нея ремонт. Районният съд е присъдил на ищеца обезщетение съобразно първия вариант – в размер на 8488 лв. Настоящият състав намира, че размерът на обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се определя съобразно средния месечен наем на жилището за процесния период, при отчитане съС.ието му в този период. В случая вещото лице не е било допуснато в имота за извършване на оглед на апартамента и не е доказано ответницата да е извършила посочените от нея ремонтни работи, поради което следва да се присъди обезщетение в размер на 8488 лв.

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане между вземането на ищеца към ответницата, представляващо дължимо обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и вземането на ответницата към ищеца в размер на 5700 лв., представляващо 1/6 част от стойността на извършени от същата подобрения в апартамента. Ответницата не доказва твърденията си за извършени от нея подобрения в жилището. Представен е договор за извършване на ремонт на апартамента от 24.04.2016 г. на стойност 30000 лв., но няма данни нито изпълнителят да е извършил договорения ремонт, нито да са извършвани плащания по този договор от ответницата в качеството й на възложител. От представените складова разписка от 10.10.2016 г. за сумата 2470 лв. и фактура от 26.07.2016 г. за сумата 1500,40 лв. не може да се установи, че описаните в тях вещи са изработени, доставени, вложени или монтирани в процесното жилище. Не са ангажирани гласни доказателства, установяващи твърденията на ответницата за извършени подобрения и основни ремонтни дейности в апартамента, нито съдебнотехническа експертиза, която да установи наличието на претендираните подобрения в имота, както и техния вид и стойност. Вещото лице по съдебнооценителна експертиза не е било допуснато до имота за извършване на оглед и установяване на съС.ието на жилището.

Предвид изложеното предявеният от Г. И. Л. против З. К. Ж. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и подлежи на уважаване.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло в осъдителната част, включително в частта за разноските.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивницата З. К. Ж. ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Г. И. Л. сумата 950 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20050843 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 53391/2020 г. на СРС, ГО, 118 състав, в частта, с която З. К. Ж. е осъдена, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да 4 заплати на ищеца Г. И. Л. сумата 8488 лв. обезщетение за лишаване от правото му на ползване, в периода 01.11.2015 т. – 01.11.2020 г., на собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент, находящ се в лицевата страна на сградата на адрес гр. София, ул. **** (втори надпартерен), състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и черно антре и два балкона, с площ от 76,14 кв.м., при съседи: улица, двор, стълбищна клетка и апартамент на Б.С., ведно с таванско помещение № 4, при съседи: таван № 3 и таван № 5, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 34/667 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XI-21, кв. 543 по плана на гр.

София, местност „ГГЦ-зона Г12“, както и в частта за разноските.

Решението е влязло в сила в отхвърлителната част като необжалвано.

ОСЪЖДА З. К. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.

И. Л., ЕГН **********, сумата 950 лв., платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________